на детето, а не на родителите потвърждава клетвата, доказва, че детето наистина се е родило под знака на предопределението. Точно затова ти си се върнал чак след като са изминали петнайсет години, Таралежо. Защото именно такова условие е включил в клетвата си крал Рьогнер.
— Кой си ти?
— Гералт от Ривия.
— Какъв си ти, Гералт от Ривия, че се правиш на оракул по въпросите на обичаите и законите?
— Той познава закона по-добре от когото и да било — рече хрипливо Мишовур, — защото именно този закон е бил приложен някога към него. Някога него са го взели от дома на родителите му, защото е бил онзи, когото баща му изобщо не е очаквал да завари, когато се върне. Той е бил предопределен за нещо различно. И по силата на предопределението е станал този, който е сега.
— И какъв е той?
— Вещер.
В настъпилата тишина удари камбаната в караулното помещение, известявайки със зловещия си звън настъпването на полунощ. Всички потрепнаха и вдигнаха глави. Върху лицето на втренчения в Гералт Мишовур се появи странно изражение. Но най-забележимо от всички трепна и се раздвижи неспокойно Таралежа. Ръцете му в железни ръкавици увиснаха безсилно покрай тялото му, покритият с шипове шлем неуверено се разклати.
Странната, непозната Сила, изпълнила стаята със сива мъгла, изведнъж се сгъсти.
— Това е вярно — каза Каланте. — Гералт от Ривия е вещер. Неговата професия е достойна за почит и уважение. Той се е посветил на това да ни пази от ужасите и кошмарите, които ражда нощта и които са надарени със зловещи сили. Той убива всички страшилища и чудовища, които ни дебнат в горите и долините. А също и онези, които имат наглостта да се появяват в домовете ни.
Таралежът мълчеше.
— Затова нека се изпълни законът — вдигна кралицата ръката си, окичена с пръстени, — нека се изпълни клетвата, до чието изпълнение се домогваш, Таралежо от Ерленвалд. Полунощ удари. Обетът ти вече не е в сила. Вдигни забралото. Преди дъщеря ми да заяви своята воля, преди да реши съдбата ти, нека види лицето ти. Всички ние искаме да видим лицето ти.
Таралежа от Ерленвалд бавно вдигна ръка в желязна ръкавица, развърза връзките на шлема, хвана го за железния рог, свали го и с трясък го хвърли на пода. Някой извика, друг изруга, трети си пое хрипливо дъх. Върху лицето на кралицата се появи зловеща, много зловеща усмивка. Усмивка на жесток триумф.
Над широкия полукръгъл метален нагръдник гледаха две изпъкнали черни очички, разположени от двете страни на покрита с червеникава четина, издължена, тъпа зурла, украсена с треперещи мустачки и с уста, пълна с остри бели зъби. Главата и шията на застаналото насред залата същество бяха покрити с къси, сиви, помръдващи игли.
— Така изглеждам — изрече съществото, — което ти прекрасно знаеше, Каланте. Когато Рьогнер ти е разказвал за случилото се с него в Ерленвалд, не може да е премълчал каква е външността на спасителя му. Спасителя, на когото, въпреки външния му вид, даде такова обещание. Ти си се подготвила прекрасно за посещението ми, кралице. Надменният ти и презрителен отказ да изпълниш дадената дума не бе одобрен дори от собствените ти васали. Когато се провали опитът ти да насъскаш срещу мен останалите, жадуващи да получат ръката на Павета, се оказа че имаш под ръка и вещер-убиец, седнал от дясната ти страна, а най-накрая си послужи и с дребна, долна измама. Искаше да унижиш мен, а унижи себе си.
— Достатъчно. — Каланте се изправи и сложи ръце кръста си. — Да приключваме с това. Павета! Ти виждаш кой, по-точно — какво стои пред теб. Според Правото на изненадата и древния обичай решението е в твои ръце. Отговори. Достатъчна е една твоя дума. Ако кажеш „да“, ще станеш собственост, плячка на това чудовище. Ако кажеш „не“ — повече никога няма да го видиш.
Пулсиращата в залата Сила стисна слепоочията на Гералт в железен обръч, забуча в ушите му, изправи косите на врата му. Вещерът гледаше бледите фаланги на пръстите на Мишовур, стиснали ръба на масата. Гледаше тънката струя пот, спускаща се по бузата на кралицата. Гледаше трохите хляб върху масата, които се движеха като буболечки, образуваха руни, разбягваха се и отново се събираха, образувайки ясен надпис: „ВНИМАВАЙ!“
— Павета! — повтори Каланте. — Отговори! Искаш ли да отидеш с това създание?
Павета вдигна глава.
— Да.
Силата, изпълнила залата, й заприглася, тътнейки приглушено под сводовете. Никой, абсолютно никой не издаде ни най-малък звук.
Каланте бавно, много бавно седна на трона. Лицето й беше абсолютно безизразно.
— Всички чухте — разнесе се в тишината спокойният глас на Таралежа. — Ти също, Каланте. И ти, вещерю, хитри наемни убиецо. Правата ми са потвърдени. Истината и предопределението възтържествуваха над лъжата и измамата. Какво ви остава, благородна кралице и преоблечени вещерю? Студената стомана?
Никой не отговори.
— С най-голяма охота — продължи Таралежа, помръдвайки с мустачките си — бих напуснал незабавно това място, заедно с Павета. Но няма да се лиша от някои удоволствия. Именно ти, Каланте, ще доведеш дъщеря си тук, където стоя, и ще сложиш бялата й длан в моята длан.
Каланте се обърна бавно към вещера. В очите й имаше заповед. Гералт не помръдна, усещайки и виждайки как кондензиращата се във въздуха сила се насочва към него. Само към него. Той вече знаеше. Очите на кралицата се превърнаха в тънки процепи, устните й потрепериха…
— Какво? Какво означава това? — изрева изведнъж Крах ан Крайт, скачайки от мястото си. — Бялата й длан в неговата? Принцесата и този четинест изрод? Тази свинска зурла?
— А аз се готвех да се бия с него като с рицар! — заприглася му Раинфарн. — С това плашило, с това животно? Да го хвърлим на кучетата! На кучетата!
— Стража! — извика Каланте.
После всичко стана бързо. Крах ан Крайт хвана един нож от масата и с трясък повали стола си. Подчинявайки се на заповедта на Ейст, Драйг Бон Дху го удари с всичка сила по тила с гайдата си. Крах падна на масата между есетрата със сос и извитите ребра на печения глиган.
Раинфарн подскочи към Таралежа и измъкнатият от ръкава му кинжал проблесна. Кудкудяк ритна стола си точно в краката му. Раинфарн ловко избегна препятствието, но секундата забавяне беше достатъчна — Таралежа го заблуди с бърз финт и веднага го събори на колене с мощен удар на обкования си в желязо юмрук. Кудкудяк се хвърли към Раинфарн, за да му вземе кинжала, но беше спрян от княз Виндхалм, който се вкопчи в бедрото му като кръвожадно куче.
Откъм вратата тичаха стражи, въоръжени с гизарми и глеви. Каланте, изправена и страховита, им посочи Таралежа с властен, рязък жест. Павета започна да пищи, а Ейст Туирсеах — да ругае. Всички подскачаха на местата си, без да са много наясно какво да правят.
— Убийте го! — извика кралицата.
Таралежа, озъбен, фучейки зловещо, се обърна към нападащите го стражи. Беше невъоръжен, но защитен от покритата с шипове стомана, от която остриетата на глевите отскачаха със звънтене. Ала един удар го отхвърли назад, право към надигащия се от пода Раинфарн, който го спря, хващайки го за краката. Таралежа закрещя, отбивайки ударите с железните си налакътници. Раинфарн се опита да го намушка с кинжала си, но острието се плъзна по плочите на нагръдника. Стражите, прекръстили дръжките на глевите, изтласкаха Таралежа към камината. Увисналият на кръста му Раинфарн намери процеп в бронята и заби ножа си в него. Таралежа се преви.
— Дуниии!!! — изписка тънко Павета, подскачайки върху стола си.
Вещерът с меч в ръка скочи върху масата и се затича към биещите се, разблъсквайки блюдата, чиниите и чашите. Знаеше, че няма много време. Писъкът на Павета ставаше все по-неестествен. Раинфарн отново вдигаше кинжала, за да нанесе удар.
Гералт скочи от масата, приземи се приклекнал, и в същия миг нанесе удар. Раинфарн изпищя и залитна към стената. Вещерът се завъртя и удари със средата на острието си стража, опитващ се да забие глевата си между полата и нагръдника на ризницата на Таралежа. Стражът рухна на пода, а плоският му шлем се търкулна встрани. Откъм входа прииждаха нови стражи.
