Канадецът хвана с две ръце торбичката, сложи я върху дървената тава и с всички сили заизвива плата. Живакът започна да излиза през дупчиците на чувала и да пада като сребърен дъжд в тавата. Когато отново отвори торбичката, Бени показа на учудените си другари едно блокче, което тежеше повече от една либра, но изглеждаше по-скоро сребърно, отколкото златно.
— По дяволите! — извика канадецът и подскочи.
— Карамба! — възкликна дон Пабло.
— Слоят е с изключително високо съдържание!
— Да Бени!
— Златотърсачът не ви е излъгал!
— Не!… Не!… Господи! Ще станем богати като Крез!
— Всичко това злато ли е? — запита Армандо — Цяла либра само от няколко кофи пръст!
— Имай малко търпение — каза чичо му. — Не е, защото е примесено с живак, но те уверявам, че откритият от нас пласт е невероятно богат. Ако в това парче живакът е 25–30 процента ще рече, че сме сложили ръка на приказна мина.
Бек набързо запали няколко клона каучуково дърво и постави над пламъците друг метален тиган. Бени взе скъпоценния къс и го сложи в него. Само за няколко минути живакът се изпари, а на дъното заблестя събраното с шлюза злато. От гърдите на всички се изтръгна вик на възхищение и радост:
— Злато!… Злато!… Колко злато!
Наистина в съда беше останало голямо количество от скъпоценния метал. Бени, Бек и Пабло не бяха виждали такъв добив в резултат само на едно промиване. Сега вече вярваха, че теренът бе наистина смесица от пръст и злато.
— Приятели, ще бъдем богати като набаби, толкова богати, че ще можем да си купим кораби, ниви, къщи, и то какви къщи!… Цели градове!…
— Ако от всяко промиване извличаме по толкова ще ви повярваме Бени — отговори Фалконе — Рудните богатства на тази долина надхвърлиха всичките богатства на Калифорния, Австралия и Южна Африка. Да видим дали тази жила ще продължи.
— Ще намерим и други, по дяволите! На работа или ще започна да танцувам толкова лудо, че ще си счупя краката. Имам нужда да се движа да копая, да крещя, да танцувам!
— Спокойно, Бени — каза Армандо, като се смееше — Досега сме изкарали само една-две хилядарки.
— Под тази земя има милиони.
— Ще ги съберем, но без да полудяваме.
— На работа — прикани господин Фалконе.
Бени и Бек отново слязоха в изкопа, а Армандо и Пабло щяха да поемат пълните с пясък кофи. Фалконе трябваше да работи с шлюза — не толкова уморителен труд, но отговарящ на техническите му знания. През целия ден петимата не оставиха лопатите кирките и кофите и работиха трескаво, за да извлекат от земята скритото в нея съкровище. Привечер златото бе изсипано върху тавите, за да се пречисти и от последните остатъци живак, и бе претеглено с кантар, който Фалконе бе донесъл със се бе си.
За десетте часа труд бяха събрали двадесет и четири либри почти чисто злато, като по този начин печелеха седем хиляди долара. Тази вечер в лагера устроиха малък пир в чест на щастливото събитие. Изядоха последното парче пушено мечешко месо заедно с вкусна бобена чорба и изпиха една от бутилките уиски, които носеха със себе си.
XXXVI
НЕИЗВЕСТЕН НЕПРИЯТЕЛ
Приятелите продължиха да копаят четиринадесет дни по продължение на жилата и добиха голямо количество злато. На петнадесетия тази трескава, изнурителна работа изведнъж спря. След като намериха доста дупки, пълни със самородни парчета скъпоценен метал — големите колкото едри бобени зърна а малките колкото грах, попаднаха на огромен блок твърд кварц. Той се простираше в посока на дълбоката пропаст, граничеща с единия водопад и бе толкова голям и здрав, че не можеше да бъде разбит нито с кирка нито дори с бомба. След като неколкократно се опитаха да го пробият на различна дълбочина за да открият златоносната жила те се убедиха че по-нататъшните им усилия са безполезни. Върнаха се към основата на участъка за да открият продължението на жилата. Едва след като изкопаха много нови дупки успяха да я намерят. Скоро установиха, че съдържанието на злато не бе толкова голямо, колкото в началото, защото за два дни работа с шлюза получиха само около четири либри злато
— По дяволите! — каза Бени. — Шестстотин долара са много, признавам, и сигурно и най-богатите участъци в Калифорния не дават повече, но за нас все пак са малко. Ако продължаваме така, никога няма да станем милионери.
— Можем да сме доволни, ако успеем да изкараме по сто долара на ден на човек, приятелю Бени — каза Армандо. — Започвате да ставате много взискателен.
— Малко са, Армандо.
— Тогава ми намерете страна, където човек може да добива повече.
— Имате право, но свикнахме на повече и затова не можем да се задоволим с толкова малко.
— Казвате малко! О! Милионер!
— За нас са малко, господин Фалконе. Колко е златото, което сме събрали тези дни?
— Триста и двадесет либри.
— А това ще рече?
— Сто хиляди долара.
— Сбогом, милиони!
— Но ние току-що започнахме, Бени.
— Работим вече седемнадесет дни, господине.
— Не сте ли доволен? Помислете! Имате в джоба си почти двадесет хиляди долара!
— С тази сума не се купува град.
— Тогава търсете по-богат участък.
— Смятам, че не е нужно да се изморяваме толкова, за да го намерим.
Тези думи бяха посрещнати с едно учудено Goo!.
— Говорете Бени! — казаха всички в един глас.
— Преди всичко един въпрос. Господин Фалконе вярвате ли, че в Барем има злато?
— Разбира се, онзи ден направих проби на пясъка и намерих люспи.
— И откъде мислите, че идва скъпоценният метал?
— От склоновете на Дом.
— Изследвахте ли по-големия водопад?
— Да.
— В основата му се е образувало нещо като басейн, при това доста дълбок.
— Така е, Бени.
— А знаете ли какво мисля, господине?
— Не, не съм гадател.
— Че в този басейн трябва да има натрупано злато, довлечено от водата.
Фалконе изгледа канадеца. Бе поразен от неговото разсъждение.
— Но… да… би могло… трябва да е така — продума той.
— Тогава защо не отидем да „уловим“ това богатство?
— Карамба! — възкликна и дон Пабло. — Сигурно там има натрупано несметно съкровище, събирано векове.
— Да отидем да го вземем — предложи Бек.
— По-полека приятелю — отговори Фалконе — Преди всичко трябва да видим дали можем да сложим ръка върху него. Не помислихте ли за водопада?
— Ще го отбием — каза Бени.
— И после?
— Ще изпразним водния басейн.
