— Тогава да заповяда — каза Бени. — Имаме достатъчно друга работа, за да се занимаваме сега с него.
— Да запалим фитилите приятели, и да бягаме — предложи Фалконе.
— Достатъчно дълги са и ще имаме време да се отдалечим. — допълни Бек. — Ще изгорят за около пет минути.
Канадецът и младият мексиканец, по даден от Фалконе сигнал, подпалиха фитилите и всички се хвърлиха към въжето. Армандо се изкачи пръв, но вместо да продължи нагоре, спря се на една площадка на около седем метра височина, за да помогне на другарите си. Останалите вече бяха при него и се готвеха да продължат нагоре към втората площадка, която се намираше на още седем метра височина. Изведнъж въжето, прекъснато от предателска ръка падна в пропастта без някой да се сети да го хване От гърдите им се изтръгнаха тревожни и яростни викове.
— Прерязаха въжето! — изкрещя Бек, който се бе изкачил малко по-нависоко и скочи при приятелите си.
— Предателство! — бе извикал и Бени.
Дон Пабло, бърз като стрела, се хвърли към въжето да го хване, но беше твърде късно. То падна в басейна и потъна във водите.
— Негодници! — изкрещя канадецът — Хвърлете ни друго въже или ще ви избием всичките!
В отговор на това до тях достигна демоничен смях. Като го чу, дон Пабло пребледня.
— Смехът на калифорниеца! — възкликна той. — Загубени сме!
Бени и Армандо бяха скочили към скалистата стена с надежда да се вкопчат за издатините и да се измъкнат, за да се нахвърлят върху негодника, но скоро разбраха, че това не бе по силите им.
— Проклетник! Хвърли въже или ще те обесим! — заповяда канадецът.
В далечината чуха глас, който викаше:
— Всички ще бъдете взривени! Лека нощ!
Чак сега петимата нещастници осъзнаха каква страшна опасност ги грозеше. Под тях, само на няколко метра двата фитила продължаваха да горят, а пламъкът приближаваше барутните заряди. Още две три минути и с тях бе свършено.
— Загубени сме! — повтори дон Пабло, като бършеше струйките студена пот от челото си. — След малко ще хвръкнем във въздуха.
— А онзи мошеник избяга! — изръмжа Бени.
— С нашето злато! — добави Фалконе.
— Трябва да направим нещо. — обърна се Бек към Фалконе.
— Не трябва да чакаме смъртта със скръстени ръце.
— Нищо не може да се направи — каза дон Пабло — Не е възможно да се изкачим по тази скала.
— Поне да се опитаме да загасим фитилите — каза Бени.
— Трябва да се слезе долу, но стената е гладка, без издатини и без дупки.
— А ако се опитам да скоча?
— Ще се убиете — каза Фалконе — Височината е седем метра, а долу има остри камъни, ще счупите краката си.
— Значи сме осъдени на смърт!
Фалконе не отговори. Не знаеше какво да каже. Смъртта му се струваше неизбежна, особено сега, когато не можеха да стигнат до фитилите. Настъпи тишина. Петимата нещастници, притиснали се до скалата с ужас наблюдаваха двете струйки дим. Всяка изминала секунда им се струваше час. Бяха започнали вече да се примиряват със съдбата си, когато откъм ръба на пропастта прозвуча човешки глас. Бени го чу, изрева като животно и насочи пушката си нагоре, защото помисли, че калифорниецът се е върнал, за да присъствува на агонията им. Ослепял от ярост се приготви да стреля, когато Фалконе извика:
— Индианци!… Приятели!… Бени!… Може би сме спасени!
На горния ръб на пропастта се появиха четирима индианци и любопитно загледаха събраните на площадката мъже.
— Въже!… Хвърлете ни въже! — извика Бени. — Бързо или сме загубени!
Един от тях разбра какво става, отвърза от кръста си дълъг и дебел ремък, спусна го долу и заедно с другарите си го хвана от едната страна.
— Хайде бързо! — подкани Фалконе.
— Армандо, вие сте пръв! — каза Бени — Не губете нито миг!
Младежът се вкопчи във въжето и почувствува как го издигат във въздуха. Без дори да поблагодари на добрите индианци, дошли точно навреме да ги спасят от ужасна смърт, той се хвърли към пещерата, влезе бързо вътре и отиде да види процепите, в които бяха оставили златото.
— Ограбени сме!…
Другите пристигнаха тичешком.
— Кучи синове! — изкрещя канадецът. — Ще ни платят за това!
Огледа се наоколо. Неговият кон, тези на Бек и на дон Пабло препускаха срещу тях. Четвъртият бе изчезнал. Трите мустанга бяха успели да избягат, а последният явно бе отмъкнат от калифорниеца.
— На конете! — извика Бени.— Армандо, с мен! Елате и вие, дон Пабло! Господин Фалконе, Бек, последвайте ни както можете!
Тримата скочиха на седлата и препуснаха. След като се посъветваха, другарите им останаха да пазят храната, която се намираше в пещерата. Бясно пришпорени, конете само за няколко минути прекосиха долината по цялата й дължина и стигнаха до Големите гори.
— Ето ги! — извика Бени, който бе начела — В галоп! В галоп! На шестстотин-седемстотин метра пред тях през една поляна покрита с мъх, тежко препускаха три коня. Първите два бяха яхнати от двама мъже, в които те веднага разпознаха калифорниеца и бандита, а третият бе натоварен с доста обемист и тежък чувал. Като чуха вика на Бени, двамата негодници се обърнаха и веднага безжалостно пришпориха конете, за да ги накарат да ускорят своя ход и да навлязат в гората.
— Спрете или ще стреляме! — заповяда отново канадецът.
В отговор чуха ругатни.
— А! Не желаете да се предадете? — извика Бени — Тогава ще ви убием!
С едно прекрасно превъртане скочи на земята остави коня да се носи като вихър, а той коленичи и внимателно се прицели в калифорниеца. Двамата бандити сигурни, че са далеч от обсега на преследвачите, пришпорваха конете и се стремяха да достигнат до края на гората. Третият кон, натоварен със златото, трудно ги догонваше. Чу се изстрел.
Калифорниецът, улучен в главата от безпогрешния куршум на опитния прериен ловец, разтвори ръце и падна от седлото, като изрева от болка Изплашен, другарят му остави коня, натоварен със златото, и яростно подкара своя. За щастие дон Пабло и Армандо не бяха слезли от конете си Като видяха че негодникът бяга, и те пришпориха и бързо го приближиха.
— Спри! — извика му Армандо.
— Не — отговори бандитът.
— Ще те убием!
— Опитайте се!
Стигнал до една скала той се приземи със скок. В дясната си ръка държеше уинчестър, а в лявата стискаше дълъг нож. С два удара на ножа повали коня си и се скри зад тялото на бедното животно.
— Полека Армандо, този негодник има дванадесет куршума в пушката си! — извика дон Пабло.
В този момент чуха Бени:
— Умри, куче!
След това изтрещяха няколко револверни изстрела. Пабло и Армандо се обърнаха и видяха другарят им да тича към тях с още димящо оръжие в ръка.
— Бени! — извика Армандо.
— Онзи глупак е мъртъв — отговори канадецът. — Сега е ред на другия!
— Армандо! Надясно! — нареди дон Пабло. — Пазете се! Чу се изстрел, после още един Младият италианец усети как куршумите префучаха край ушите му. Скочи от седлото и се хвърли зад една скала наблизо. Дон Пабло го последва и се скри в един ров. Разбойникът, след като стреля напразно два пъти,
