— Какво правихте цяла седмица?
— Нищо.
— А той?
— Не зная.
— Чудак ли ви изглежда?
— Не мисля, че е чудак.
— Значи смятате да останете?
— Имате ли друго вакантно място?
— Откровено казано, има едно, но то е в отдела за печки с шейсет и пет долара седмична надница и без никакви по-нататъшни увеличения. Най-малко година-две. Искате ли да се срещнете с началника на този отдел?
— А ако остана една година на работа при мистър Спецафлай, ще получавам сто и двайсет долара седмично, така ли?
— Да, така е.
— Но това е доста хубаво, нали?
— Да, хубаво е.
— И не съм женен.
— Да, миналия понеделник видях в заявлението ви.
— Е, добре, ако след една година служба при мистър Спецафлай ви предложа да станете моя жена, какво бихте ми отговорили?
— Аз съм омъжена — отвърна момичето. — Искате ли да се срещнете с началника на отдела за печки?
— Не. Ще ми кажете ли нещо за мистър Спецафлай? Т.е., за моите задължения?
— Щом сте решили да останете още една седмица при мистър Спецафлай, защо не попитате самия него в понеделник?
В понеделник сутринта в осем часа мистър Спецафлай бе застанал пред вратата на кабинета си.
— Много държа на точността — каза той, — сега е осем без една минута. Обикновено аз идвам в осем без десет, но и това е добре — да идвате в осем без една.
— Да, сър.
— Освен това държа и на изрядната външност. Човек, който в понеделник идва изряден, ще бъде спретнат през цялата седмица.
— Мистър Спецафлай, в какво се състоят задълженията ми?
— Моето момче — отвърна мистър Спецафлай, — работата те очаква в канцеларията ти.
Кимна ми любезно и влезе в кабинета си. Промъкнах се между роялите и влязох в канцеларията си. Очаквах да намеря на писалището си купчина книжа, но там нямаше нищо. Седнах и се помъчих да си представя за кого ли е омъжена, но не можах. Момиче, което е омъжено, е омъжено и толкова.
Втората седмица премина точно както първата. В петък следобед в пет часа си взех чека и си отидох у дома. В събота сутринта отново отидох в личния състав, защото исках пак да я видя.
— В отдела за хладилници има вакантна длъжност — започна тя. — Искате ли да се срещнете с началника?
— Кой е той?
— Мистър Ставрос.
— Колко е заплатата?
— Шейсет и пет, но без вероятност за увеличение. Не сте ли доволен в склада?
— Не зная какво трябва да правя.
— Да, така става.
— Разчистих пътека между роялите.
— А мистър Спецафлай одобри ли това?
— Не ми е казал.
— Той минава ли по пътеката?
— Не, но в деня, когато разчистих пътеката, той ми телефонира в пет без четвърт и каза, че отсега нататък когато и да вдигам слушалката, трябвало да казвам „Ашланд на телефона“. А аз дотогава казвах „Ало“.
— Надявам се, че му е харесала пътеката, която сте направили?
— Мислите ли, че все така ще я карам и ще върша все такива неща?
— Да, струва ми се.
— А не трябва ли да се опитвам да продавам рояли?
— Интересувал ли се е някой от роялите?
— Не, но той винаги държи външната врата заключена.
— Но това е склад, а не магазин.
— А за какво са тези рояли?
— Хората продават стари рояли, за да ги заменят с разни модерни неща, а ние прибираме старите рояли в склада. Това е всичко.
— Излизат ли някога оттам?
— Старите рояли не се търсят много.
— При нас има сто двайсет и три. Преброих ги.
— Харесва ли ви сред толкова много рояли?
— Да, харесва ми. Обичам да ги гледам всяка сутрин. Разбира се, през целия ден мога да си ги гледам, но ми се струва, че сутрин ми е особено приятно да ги виждам. Ето ги, казвам си.
— Мъжът ми е счетоводител в Уелс & Фаргоу. В отдела за хладилници по цял ден е пълно със смях и шеги, защото мистър Ставрос е много забавен човек. Искате ли да ви уредя среща с него?
— Не, но ако имате сестра, бих желал да се срещна с нея.
— Нямам. В отдела за хладилници обаче има три доста привлекателни момичета. Може би ще е по- добре да напуснете склада.
— Никога не съм предполагал, че ще работя в склад. Моята амбиция винаги е била да стана известен.
— Много хора смятат, че ако мистър Ставрос се появи на сцената, ще стане много известен. — Тя набързо надраска нещо на листче хартия с циклостилен надпис. После сгъна листчето и ми го подаде.
— Какво е това?
— Препоръчително писмо до мистър Ставрос.
— Точно сега не мисля да напускам склада.
В понеделник сутринта в осем без една минута мистър Спецафлай вече стоеше пред вратата на кабинета си.
— Аш, иди си право в канцеларията и седни зад писалището. Искам нещо да пробвам.
Отидох си в канцеларията, заех мястото си и след две-три минути телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката.
— Ашланд на телефона — казах аз.
— Аш, мисля да не залоствам външната врата, за да може да се отваря и отвън. Мисля да опитам тази сутрин или по-скоро следобед.
— Добре, сър.
— Ако дойде някой, ще те уведомя по телефона.
— Да, сър.
— А в случай, че аз не забележа, а ти забележиш…
Мистър Спецафлай спря. Почаках един миг и после казах:
— Да, сър?
— Искам да кажа, Аш, да разбереш кой е.
— Да, сър. Да ви съобщя ли?
— Няма нужда, Аш, това е само експеримент.
