и едно момиченце. Ще ти приготвим място да спиш. А утре баща ти ще дойде да те вземе.
— Ще дойде ли?
— Положително.
Продължиха да крачат в беззвучния сняг и по едно време барманът дочу тихия плач на момчето. Не се опита да го утешава, защото знаеше, че нищо не може да го утеши. Самото момче не искаше това, просто хлипаше си тихичко и вървеше до своя приятел. Чувало бе за скитници, чувало бе за лоши хора и му се струваше, че това е едно и също, но този тук беше човек, какъвто не бе срещало дотогава, а не беше нито скитник, нито лош човек. И въпреки това то се чувстваше ужасно самотно без своя сърдит баща.
Заизкачваха се по някакви стъпала, затрупани със сняг, и приятелят му рече:
— Ей тук живеем. Ще хапнем нещо топло и после ще си легнем, а утре баща ти ще дойде да те вземе.
— Кога ще дойде? — попита момчето.
— Сутринта — отвърна приятелят му.
Когато влязоха в светлата къща, барманът видя, че момчето е престанало да плаче, престанало може би до края на живота си.
Информация за текста
© Уилям Сароян
© 1971 Нели Константинова, превод от английски
William Saroyan
Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2009
Издание:
Уилям Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света
Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1971
Подбор и превод от английски език: Нели Константинова
Редактор: Кръстан Дянков
Художник: Веселин Павлов
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Найден Русинов
Коректори: Трифон Алексиев, Бети Леви
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12257]
Последна редакция: 2009-06-21 13:30:00
