— А вие ги обичате, тъй ли?
— И ние ги мразим.
— Едно голямо щастливо семейство! Ето ти един долар — викам — и върви по дяволите! Като ти излезе разказът, донеси ми един брой. Може пък и да си неоткрит Достоевски. Само че миришеш много лошо, за да си велик. Кога пак смяташ да се окъпеш?
— Вдругиден — отвърна Пит. — Благодаря ти за долара. И не мисли, че ми харесва да ходя такъв — с мръсни дрехи, без пари, немит. При комунизма навсякъде ще има бани с вана.
— При комунизма — казах — ще бъдеш съвсем същият, какъвто си сега, само дето ще си малко по-лош писател, защото няма да има за какво да разкъсваш прогнилите им сърца, а няма да има и прогнили сърца, за да ги разкъсваш. Спях си тъй хубаво, като нахлу при мене. И защо не разпращате циркуляри, ами се разкарвате сами?
— Не можем да си платим пощенските разноски — отвърна Пит. — Може ли да си взема три-четири цигари?
— Вземи целия пакет.
Тръгна към вратата, после се извърна. Изглеждаше още по-възбуден.
— Искат да дойдеш на събранието довечера — рече той. — Поръчаха ми специално да те поканя за довечера.
— Ще ме скъсате от смях — казах аз.
— Това няма да е от ония скучни събрания — рече Пит. — Ще бъде по-хубаво и от кино. Тази вечер имаме много остроумен оратор.
— Довечера смятам да играя покер. В играта на покер човек може да научи повече неща за съвременната икономика.
— Ще те чакам на събранието — каза Пит.
— Може и да се отбия — отвърнах. — Ако загубя на покер,
— Всички искат да влезеш в Партията — каза Пит, — защото твърдят, че комунизмът се нуждаел и от хора с чувство за хумор.
— От членски внос се нуждае — казах аз.
— Добре де, би могъл да го направиш поне за приятеля си, нали?
— Винаги съм давал бакшиш на бръснаря, на ваксаджията и на келнера — казах аз. — Веднъж седмично давам и на вестникарчето половин долар за вестник. Това е моята лепта.
— Буржоазни приказки! До довечера!
— Ако загубя на покер — отговорих.
— Ще загубиш — каза Пит.
Затвори вратата и забърза през хола. Разтворих и трите прозореца на стаята и вдъхнах дълбоко. Слънцето все още блестеше, опънах се и отново задрямах.
II
По-късно в стаята влезе баба. Гледаше мрачно наоколо и мърмореше под носа си. Вдигна една книга от масата, разгърна я, загледа се в странните знаци, после шумно я затвори, ядосана и нетърпелива, сякаш на света нямаше нищо по-жалко от една книга.
Разбрах, че й се приказва, затуй се престорих на заспал.
Баба ми беше по-истинска дама от всички дами, които съм имал честта да срещна. И може би тя е най- истинската дама между всички познати от седемдесети набор, но винаги съм твърдял, че всяко нещо си има време и място. В тази смахната страна открай време има детски състезания, но никога не съм чувал за състезания между баби. А моята баба би спечелила сребърната купа, златната или синя лента на всяко бабешко състезание. Много я обичах, но ми се спеше. Не можеше да чете и да пише, но какво от това? Знаеше за живота повече, отколкото Джон Дюи и Джордж Сантаяна2, взети заедно, а това не е малко. Попиташ ли я колко е две по две, цялата ще кипне от яд и ще ти каже да не я дразниш с детинските си въпроси, но въпреки това си е гениална.
— Преди четирийсет години — почна тя — попитали онази глупачка Оскан за пътуването й до село Гълтик, а тя станала и рекла, че там имат кокошки и като искат да ги повикат, казвали
Беше страшно ядосана от тези думи на глупавата жена. Спомняше си старата родина и някогашния живот и усетих, че след малко ще започне да ми разправя за мъжа си Мелик и ще се развика, затова станах и й се усмихнах.
— Та това ли е всичко, което разказала? — попитах. —
— Тя е глупачка — каза баба. — Сигурно затуй я пратиха да се учи на четмо и писмо. Накрая се омъжи за някакъв дето куцаше с левия крак. Търкулнало се, вика, гърнето и си намерило похлупака! Що не излезеш да се поразходиш из парка, виж какъв хубав ден!
— Мислех да му ударя една следобедна дрямка.
— За бога — рече баба, — моят Мелик яздеше от сутрин, та до среднощ на черния си кон през планини и гори, пиеше, пееше. Щом се зададеше, хората от града хукваха да бягат и се изпокриваха. Пред него трепереха дивите кюрди от пустинята. Срам ме е за теб, като те гледам по цял ден да безделничиш сред тия пусти книги.
Взе първата попаднала й книга, отвори я и се загледа с отвращение в буквите.
— Що за език е това!
— Това е една велика книга от велик човек — казах аз, — Достоевски се казва. Русин.
— И какво разправя той?
— Всичко — рекох. — Че трябва да обичаме ближния си и да бъдем добри към слабите.
— Все лъжи — каза баба ми. — Кое племе на земята е било добро към нашето племе? Посред зима той замина за Истанбул.
— Кой? — попитах.
— Мелик — извика тя. — Собственият ми мъж. — В гласа й долових горчивина. — Кой друг ще посмее да се отправи на такъв път посред зима? От Истанбул ще ти донеса пъстър шал — вика, — ще ти донеса гривна и огърлица. Разбира се, беше пиян, но нали ми е мъж! Родих му седем деца, преди да умре. И още щях да му родя, ако не бяха го убили — изхлипа тя.
— Чувал съм, че бил жесток човек — казах аз.
— Кой е говорил така за мъжа ми? Не понасяше глупци и хилави — каза тя. — Да беше се помъчил и ти да станеш като него.
— Мога да яздя — отвърнах. — Освен това и аз обичам да си пийвам и да пея.
— В тази страна? — рече баба. — Че къде в тая страна можеш да идеш с кон?
— С кон ли? Ами до народната библиотека.
— И ще те бутнат в затвора — каза тя. — А коня къде ще оставиш?
— Ще го вържа за някое дърво — отвърнах. — Пред народната библиотека има пет-шест дръвчета.
— Ти само се качи на кон и в тази страна веднага ще те вземат за луд.
— Те и без това вече са ме взели — казах. — Клеветата се разпространява като горски пожар.
— И това не те ли интересува?
— Хич не ме интересува. Че трябва ли?
— Може да са прави.
— Това е мръсна лъжа — казах аз.
— Здравословно е да не те харесват — рече баба. — Моя мъж Мелик го мразеха и приятели, и врагове. Жестоко го мразеха, той си го знаеше, и все пак всички се преструваха, че го обичат. Страхуваха се от него, затуй се правеха, че го обичат. Искаш ли да изиграем един скамбил? Ето ти картите.
Тя отново бе самотна като младо момиче.
Станах от леглото и седнах срещу нея на масата. Запалих по една цигара за нея и за себе си. Тя