в успеха, може би заради прекалената си скромност и мълчаливост, уединен в този втори етаж на двореца Д’Орвиедо, в малкия петстаен апартамент, нает за хиляда и сто франка, по-далече от успеха, отколкото в планините и равнините на Азия. Икономиите им бързо се топяха, братът и сестрата скоро щяха да бъдат изправени пред голямо материално затруднение.
Интересът на Сакар се пробуди именно от тая увеличаваща се загриженост на госпожа Каролин, чиято прекрасна жизненост се помрачаваше от отчаянието, в което изпадаше нейният брат. В тяхното домакинство тя до известна степен играеше ролята на мъж. Жорж, който фактически приличаше много на нея, но беше по-нежен, притежаваше изключителна работоспособност, но потъваше в своите занимания и не обичаше да го отклоняват. Той никога не бе пожелал да се ожени, не изпитваше такава нужда, обожаваше сестра си и това му стигаше. Навярно имаше кратковременни любовници, които никой не познаваше. Така че този бивш възпитаник на Политехниката с широки познания, който страстно се увличаше във всичко, което предприемаше, проявяваше понякога такава наивност, че изглеждаше малко глупав. Възпитаник на най-тесногръдия католицизъм, той още от дете бе убеден вярващ, докато сестра му се беше отдръпнала от църквата поради своята начетеност, поради всестранната си образованост, добита в часовете, прекарани покрай неговите технически занимания. Тя владееше четири езика, беше чела икономистите, философите, а по едно време страстно се бе увлякла в теориите на социалистите и еволюционистите; но се беше успокоила благодарение най-вече на пътешествията си, на дългото си пребиваване сред далечните цивилизации и беше придобила голяма търпимост и мъдра уравновесеност. Макар че не вярваше вече, тя се отнасяше с голямо уважение към вярата на брат си. Между тях бе имало само едно обяснение и оттогава никога не бяха говорили на тази тема. Тя проявяваше интелигентност в своята непринуденост и оставаше жизнерадостно храбра срещу жестокостите на съдбата; имаше обичай да казва, че само една мъка терзаела душата й — липсата на деца.
Сакар можа да направи услуга на Амлен, намери му добра работа — акционерите на едно дружество имаха нужда от инженер, който да определи рандемана на нова машина. Спечелил така симпатиите на брата и сестрата, той започна да прекарва често с тях по някой час в салона им — единственото тяхно голямо помещение, което бяха превърнали в работен кабинет. Той беше съвсем празен, само с една дълга чертожна маса, друга по-малка маса, отрупана с книжа, и половин дузина столове. На камината имаше куп книги. Но импровизираната украса по стените развеселяваше това празно пространство: цяла серия планове и поредица от светли акварели, всеки лист от които беше закован с четири пирона. Това бяха проектите от чантата на Амлен, нахвърлени в Сирия — цялата му надежда за бъдещето; а акварелите бяха на госпожа Каролин — картини без каквито и да било претенции, но с твърде своеобразно чувство за колорит, местни пейзажи, типове и костюми, които бе забелязала и скицирала, когато придружаваше брат си. Два широки прозореца, с изглед към градината на дома Бовилие, осветляваха с ярка светлина тези безразборно разхвърляни рисунки, представляващи един друг живот, мечтата по едно древно общество, превърнато в прах, което скиците уверено и с математическа точност като че ли искаха отново да изправят на крака, подпирайки го със солидната основа на съвременната наука. Оказал се веднъж полезен, очаровал ги с неизчерпаемата си енергия, Сакар често се захласваше пред чертежите и акварелите, които го пленяваха, и непрекъснато искаше нови обяснения. Нещо огромно се зараждаше вече в главата му.
Една сутрин той завари госпожа Каролин сама, седнала пред малката масичка, която бе превърнала в свое бюро. Тя беше отчайващо тъжна, отпуснала ръце върху книжата.
— Какво да се прави? Всичко върви от зле по-зле… Аз все пък съм решителна. Но скоро всичко ще ни липсва изведнъж; най-много ме измъчва безсилието, в което брат ми изпада пред нещастие, защото е храбър и силен само в работата… Искаше ми се пак някъде да започна да давам уроци, за да му помогна малко. Търсих, но нищо не намерих… Все пак не мога да стана прислужничка.
Сакар никога не бе я виждал толкова сломена, отчаяна.
— Дявол да го вземе, няма да стигнете дотам! — извика той.
Тя поклати глава — нищо добро не очакваше сега от живота, който обикновено посрещаше смело, дори и в беда. А и Амлен, който се прибра в този момент, донесе лоша новина — отново неуспех; тя бавно зарони едри сълзи, свила юмруци върху масата, втренчила поглед пред себе си.
— А като си помисля — подхвърли Амлен, — че там има толкова много милиони, които ни чакат; само да има кой да ми помогне, за да бъдат спечелени!
Сакар се бе изправил пред един чертеж на сграда, издигаща се сред големи складове.
— Какво е това? — попита той.
— О, забавлявал съм се — обясни инженерът. — Това е проект на компанията, каквато мечтаех да създам — генерална компания на обединените параходства.
Той се въодушеви и разказа нови подробности. По време на дългото му пребиваване в Ориента забелязал колко лошо е организиран там транспортът. Няколко дружества в Марсилия се конкурирали и убивали едно друго, без да имат необходимите материални средства и удобни плавателни съдове; една от първите му идеи, свързана с всички други негови начинания, била да обедини тези дружества, да образува с тях една голяма компания с капитал от милиони, която да експлоатира цялото Средиземноморие и да господствува в него, откривайки линии до всички пристанища в Африка, Испания, Италия, Гърция, Египет и Азия, та чак до най-отдалечения бряг на Черно море. План на организатор с нюх и голям патриот — да се завладее и поднесе на Франция целият Ориент, извън това, че се привлича Сирия, в която се открива широко поле за неговите начинания.
— Обединенията, изглежда — прошепна Сакар, — днес са бъдещето… Те са толкова мощна форма на сдружаване! Три или четири малки предприятия, които едва живуркат поотделно, създават една жизнена, несъкрушима в процъфтяването си компания, когато се обединят… Да, утрешният ден е на големите капитали, на обединените усилия на многолюдните маси. Цялата индустрия, цялата търговия ще се превърнат в огромен универсален пазар, откъдето хората ще се снабдяват с всичко.
Пак се беше изправил, този път пред акварел, изобразяващ дива местност — планински проход, заприщен от огромна маса срутени скали, обрасли с храсти.
— О, о! — пак заговори той. — Ето го и края на света. Тук минувачите не се блъскат с лакти.
— Един проход в Кармел — отвърна Амлен. — Сестра ми рисува тази картина, докато аз проучвах този край.
После просто добави:
— Вижте какво, между варовиците и порфирите по целия склон на планината има богата жила сребърен сулфид. Да, цяла сребърна мина, която, ако се разработи, ще даде огромни печалби според моите изчисления.
— Сребърна мина! — повтори живо Сакар.
Все още натъжена и с очи, устремени в далечината, чула разговора им, госпожа Каролин заговори, сякаш пред очите й стоеше някакво видение:
— Кармел! Ах, каква пустиня, какви дни на самота! Пълно с миртови дървета и с жълтуги, мирише на хубаво, свежият въздух благоухае. Орли непрекъснато кръжат във висините… Толкова сребро е заровено в тази страна на ужасна мизерия! А би могло да има тълпи от щастливци, огромни строежи, раждащи се нови градове, целият народ да бъде възроден от труда.
— Лесно ще се прокара път от Кармел до Сен Жан д’Акр — продължи Амлен. — Вярвам, че ще бъде открито и желязо, тъй като в местните планини има много желязна руда. Разработил съм нов метод за обработка на рудата, който води до значителни икономии. Всичко е готово, само трябва да се намерят капитали.
— Дружество за експлоатация на сребърните мини в Кармел! — прошепна Сакар.
Сега инженерът с вдигнати очи започна да разглежда един по един чертежите, увлечен в делото на целия си живот, възбуден от мисълта, че докато тук дреме едно блестящо бъдеще, той е парализиран от безпаричие.
— Като начало са малките предприятия — подзе той. — Погледнете тези планове — това е големият удар, цяла железопътна мрежа, която прорязва Мала Азия от единия до другия край… Липсата на удобни и бързи съобщения е основната причина за застоя в тази толкова богата страна. Там няма да намерите нито един сносен път, пътуването и превозът на товари се извършват винаги
