да се занимава с тази отвратителна професия, да се съсипва от голяма умора, да води такъв каторжнически живот, на какъвто не би се съгласил и последният дрипльо?
Защо да претъпква паметта си с цифри, а главата си с толкова много всевъзможни грижи?
Защо е това излишно злато, прибавено към другото огромно количество злато, щом не може да си купи и да изяде на улицата едно кило череши, щом не може да заведе в някоя извънградска кръчмичка край Сена харесаното на улицата момиче, щом не може да използува всичко, което се продава, и да се наслаждава на мързела и свободата? И Сакар, който въпреки страшните си апетити към удоволствията признаваше и любовта към парите заради властта, която те даваха, се почувствува обзет от някакъв пъклен ужас, като виждаше пред себе си тази фигура, изобразяваща не само класическото скъперничество, което трупа пари, но и образа на безупречния работник без плътски желания, станал в мъченическата си старост почти абстрактен, който продължаваше упорито да изгражда кулата си от милиони с единствената мечта да ги завещае на своите, а те да продължат да я издигат, докато се извиси над цялата земя.
Най-сетне Гундерман се наведе към него и изслуша обясненията, направени шепнешком, за проектираното създаване на Световна банка. Всъщност Сакар не се впусна в подробности, спомена само за проектите в чантата на Амлен, защото почувствува още от първите думи, че банкерът искаше само да го накара да му се изповяда напълно, решил предварително любезно да го отпрати.
— Още една банка, драги приятелю, още една банка! — повтори той иронично. — Ако трябва да вложа някъде парите си, аз бих предпочел да ги вложа в някоя машина, да, в гилотина за главите на всички тия банки, които се основават. Какво ще кажете? Например едно гребло за разчистване на Борсата? Вашият инженер няма ди нещо такова в своите книжа?
После, преструвайки се, че се отнася бащински, той продължи с жестоко спокойствие:
— Хайде, бъдете благоразумен, нали знаете какво ви бях казал… Грешите, като отново се заемате със сделки; аз ви правя истинска услуга, като отказвам да подкрепя вашия синдикат… Неизбежно ще се провалите с математическа точност, защото твърде бързо се разгорещявате и имате много голямо въображение; освен това винаги свършва зле този, който спекулира с чужди пари… Защо вашият брат не ви намери едно хубаво място, а? Префект или данъчен началник — не данъчен началник, много е опасно… Бъдете предпазлив, бъдете предпазлив, драги приятелю.
Сакар бе станал разтреперан.
— Значи, окончателно решихте, няма да вземете акции, не искате да бъдете с нас?
— С вас — никога в живота!… Ще бъдете изяден още преди да изтекат три години.
Настъпи мълчание като пред сражение, размяна на остри, предизвикателни погледи.
— Тогава довиждане… Аз още не съм обядвал и съм много гладен. Ще видим кой ще бъде изяден.
И той го остави сред неговото племе, което шумно завършваше да се тъпче със сладкиши; Гундерман продължи да приема закъснелите посредници, докато на малки глътки, с побелели от млякото устни, допиваше купата.
Сакар се хвърли във фиакъра и поръча да го закарат на улица „Сен Лазар“. Удари един часът, денят бе загубен, той се прибираше да яде, побеснял от гняв. Ах, какъв мръсен евреин наистина, с удоволствие би му прегризал врата, както кучето прегризва кокал! Наистина не би могъл да го изяде — Гундерман беше много голямо, страшно парче. Но кой знае? Проваляли са се и най-големите империи, настъпва час за гибелта и на най-могъщите. Не, няма веднага да го изяде, най-напред ще го разкъса, ще раздроби на парчета неговия милиард; после ще го изяде. Да! Защо не? Ще унищожи в лицето на техния неоспорим крал тези евреи, които се имат за господари на пиршеството! Тия разсъждения и гневът, предизвикан от Гундерман, пораждаха у Сакар яростно желание да действува, да жъне веднага успехи: искаше му се с един жест да изгради своята банкова къща, да я пусне веднага в действие, да започне да тържествува, да смаже конкуриращите го фирми. Спомни си пак за Дегремон; без да размишлява, с непреодолим порив той се наведе и извика на кочияша да тръгне към улица „Ларошфуко“. Ако искаше да види Дегремон, трябваше да побърза, да отложи за по-късно закуската си, защото знаеше, че той излиза към един часа. Нямаше съмнение, че този християнин струваше колкото двама евреи, минаваше за ненаситна ламя, която поглъща нови предприятия, зависими финансово от него. И в тази минута, за да я победи, Сакар би преговарял и с разбойника Картуш, дори при условие да делят. А по-късно, когато стане по-силен, ще видим.
В това време фиакърът, който трудно се изкачваше по стръмната улица, се спря пред високата монументална порта на един от последните големи домове в този квартал, където в миналото имаше твърде красиви къщи. Главният корпус на сградата, издигнат в дъното на огромен павиран двор, беше величествен като кралски дворец; а градината зад него, в която се извисяваха столетни дървета, беше истински парк, изолиран от многолюдните улици. Този дом беше известен на цял Париж с пищните празници, уреждани в него, но най-вече с великолепната колекция от картини, която всеки велик княз, пристигнал в Париж, не пропускаше да посети. Съпруг на известна колкото и картините му красавица, която жънеше бурни успехи из цял свят като певица, господарят на този дом живееше нашироко като княз, беше също така прославен с конюшнята си със състезателни коне, както със своята галерия — членуваше в един от големите клубове, показваше се с най-скъпите жени, имаше ложа в операта, кресло в залата за разпродажби в Друо и запазено място в съмнителните модни заведения. И целият този широк живот, този разкош, пламтящ в апотеоза на каприза и изкуството, се плащаше изключително с приходи от спекулативни сделки, от едно състояние, което беше непрекъснато в обръщение и изглеждаше неизчерпаемо като морето, но в което имаше приливи и отливи, разлики в размер на двеста и триста хиляди франка при всяка двуседмична ликвидация.
След като Сакар изкачи величественото външно каменно стълбище, лакеят съобщи за него и през три отрупани с чудеса на изкуството салона го въведе в малка пушалня, където Дегремон допушваше пурата си, преди да излезе. Той беше четиридесет и пет годишен мъж, борещ се срещу напълняването, висок на ръст, много елегантен, с грижлива прическа, с мустаци и брадичка, каквито имаха ревностните поклонници на Тюйлери. Държеше се извънредно любезно, абсолютно самоуверен, сигурен в победата.
Веднага се устреми към Сакар:
— О, скъпи ми приятелю, какво става с вас? Пак си мислех за вас онзи ден… Ами нали сте ми съсед?
Обаче бързо се съвзе, отказа се от тия излияния, които проявяваше към хората от тълпата, когато Сакар, решавайки, че изисканите предисловия са излишни, веднага пристъпи към целта на своето посещение. Той разказа за големия си план, обясни, че преди да учреди Световната банка с капитал от двадесет и пет милиона, иска да образува синдикат от приятели — банкери, индустриалци, които предварително да осигурят успеха на емисията, като се задължават да поемат четири пети от нея, тоест най-малко четиридесет хиляди акции. Дегремон стана много сериозен, слушаше и го гледаше, сякаш проникваше в сърцевината на мозъка му, за да види какви сили, какъв полезен труд би могъл още да извлече от този енергичен, познат нему, с прекрасни качества човек, така объркано възбуден сега. Отначало се поколеба:
— Не, не, аз съм претрупан, не искам да предприемам нищо ново.
После, все пак заинтригуван, постави въпроси, поиска да узнае какви планове има новата кредитна къща, планове, които събеседникът му изброи твърде сдържано. И когато се запозна с първата сделка, която ще направят — обединяването на всички транспортни компании в Средиземноморието под фирмата генерална компания на обединените параходства, очевидно бе поразен и веднага склони:
— Е, добре, съгласен съм да участвувам. Само че при едно условие: как сте с вашия брат, министъра?
Изненадан, Сакар откровено изрази своето огорчение:
— С брат ми ли?… О, той си гледа своята работа, а аз — моята. Отношението на моя брат към мене не е много братско.
— Тогава много лошо! — заяви ясно Дегремон. — Ще бъда с вас само ако и вашият брат бъде с вас… Разбирате ме добре, нали, не искам да бъдете скарани.
Разгневен и нетърпелив, Сакар възрази с жест. Нима имат нужда от Ругон? Нима сами трябва да си поставят вериги на ръцете и на краката? Но в същото време един вътрешен глас на благоразумие, по-силен от неговия гняв, му казваше, че трябва поне да си осигури неутралитета на големия човек. Въпреки това грубо отказа:
— Не, не, той винаги се е отнасял много мръснишки с мене. Никога няма да направя първата
