крачка.
— Слушайте — подзе Дегремон, — ще се видя с Юре в пет часа по един въпрос, който той се зае да уреди… Идете бързо в Законодателната камара, повикайте настрана Юре, изложете му вашия план, той веднага ще говори с Ругон, ще узнае мнението му и ще ни уведоми тук в пет часа… Е, ще дойдете ли тук в пет часа?
Сакар размишляваше с наведена глава.
— Боже мой, щом като толкова много държите!
— О, безусловно! Без Ругон в никакъв случай; с Ругон всичко, което поискате.
— Добре, ще отида.
След като силно си стиснаха ръцете, той понечи да тръгне, но Дегремон го спря:
— Вижте какво, ако почувствувате, че е необходимо, минете на връщане при маркиз Дьо Боен и при Седий. Кажете им, че аз участвувам, и ги поканете и те да се включат… Искам да бъдат с нас.
Пред портата Сакар намери фиакъра, който бе задържал, макар че домът му беше съвсем близо, на другия край на улицата. Той освободи колата, разчитайки, че следобед ще може да впрегне своя екипаж, и бързо се прибра, за да закуси. Вече не го очакваха, готвачката лично му поднесе парче студено месо, което лакомо унищожи, карайки се на кочияша си, когото бе повикал; кочияшът му разказа за визитацията на ветеринарния, който наредил конят да почива три-четири дни. С пълна уста Сакар обвиняваше кочияша за лошите грижи и го заплашваше с госпожа Каролин, която щяла да постави в ред всичко това. Накрай му изкрещя поне да отиде да потърси фиакър. Отново пороен дъжд се сипеше навън и той трябваше да чака повече от четвърт час колата, в която се качи под потоците вода, като извика адреса:
— В Законодателната камара!
Планът му беше да пристигне там преди заседанието, за да посрещне Юре при входа и спокойно да поговори с него. За нещастие този ден очакваха заседанието да бъде бурно, защото един член на левицата щеше да повдигне вечния въпрос за Мексико и Ругон навярно щеше да бъде принуден да отговори.
Когато влизаше в преддверието, Сакар има щастието да срещне веднага депутата. Въвлече го в дъното на един от малките съседни салони, където останаха насаме поради голямото вълнение, което бушуваше в кулоарите. Опозицията ставаше все по-опасна, започваше да духа катастрофален вятър, който щеше да се развихри и да повали всичко. И поради това Юре, който беше разтревожен, отначало нищо не разбра и трябваше повторно да му се обясни мисията, която му възлагаха. Уплахата му още повече се увеличи.
— О, скъпи мой приятелю, помислете си само! Да се говори на Ругон в този момент! Той положително ще ме прати по дяволите.
После на преден план изпъкна безпокойството за личния му интерес. Той съществуваше само благодарение на големия човек, на когото дължеше официалното поставяне на кандидатурата му, избирането му, положението му на момче за всичко, живеещо от трохите и милостта на господаря. С това занятие в продължение на две години, благодарение на бакшишите, на предпазливо подаваните под масата подкупи, той закръгляше обширните си земи в Калвадос с намерението да се оттегли там и да си царува след погрома. Хитрата му селска физиономия се помрачи, като изрази затрудненото положение, в което го поставяше тази молба за посредничество, без да му дадат време да си направи сметка дали за него ще има някаква печалба или загуба.
— Не, не, аз не мога… Аз ви предадох желанието на брат ви, не мога да ходя отново при него. Дявол да го вземе, помислете малко и за мене! Той никак не обича да го безпокоят; и, за бога, аз съвсем нямам намерение да патя заради вас, да рискувам собствения си кредит.
Разбрал душевното му състояние, Сакар си постави за цел най-напред да го убеди, че и той също може да спечели милиони, ако бъде учредена Световната банка. В едри щрихи с пламенни слова, които превръщаха паричната сделка в патетичен разказ, той обясни великолепните предприятия, сигурния и колосален успех. С ентусиазъм Дегремон приел да оглави синдиката, Боен и Седий вече поискали да участвуват. Невъзможно било и той, Юре, да не участвува — споменатите господа непременно искали той да бъде с тях заради високото си политическо положение. Дори се надявали той да се съгласи да участвува в управителния съвет, защото името му означавало ред и честност.
При това обещание да го направят член на управителния съвет депутатът го погледна право в лицето.
— Най-сетне какво искате от мене, какъв отговор желаете да изтръгна от Ругон?
— Боже мой — подзе Сакар, — аз на драго сърце бих минал без брат ми. Но Дегремон настоява да се сдобря с него. Може би има право… Така аз смятам, че вие трябва просто да разкажете на страшния човек за нашето предприятие и да получите, ако не желае да ни подкрепи, поне обещание, че няма да бъде против нас.
С примижали очи Юре все още не можеше да се реши:
— Това е всичко! Да ни донесете от него една любезна дума, нищо повече от една любезна дума, чувате ли! Дегремон ще остане доволен и ние тримата ще уредим работата още тази вечер.
— Е, добре, ще се опитам — заяви внезапно депутатът с престорена селска прямота. — Правя го само за вас, защото не е удобно, о, никак не е удобно, особено сега, когато левицата го атакува… В пет часа.
— В пет часа!
Сакар остана там още един час, обезпокоен много от слуховете за борбата, които се носеха. Той чу, че един от големите оратори на опозицията ще вземе думата. При тази новина за миг си помисли дали не трябва да намери Юре и да го попита няма ли да е по-благоразумно да отложи за утре разговора с Ругон. Но тъй като беше фаталист и вярваше в шанса, той се изплаши, че всичко може да пропадне, ако промени това, което бе решено. Може би в тази суматоха брат му по-лесно ще изтърве очакваната дума. И за да не попречи на хода на нещата, той си тръгна, качи се във фиакъра и когато стигнаха вече до моста Конкорд, се сети за изказаното желание на Дегремон.
— Кочияш, на улица „Вавилон“.
На улица „Вавилон“ живее маркиз Дьо Боен. Той заемаше старите пристройки на един голям дом; къщата, която бе приютявала персонала от конюшните, беше превърната в много уютно модерно жилище. Уредбата беше разкошна, имаше кокетен, аристократичен вид. Никой не можеше да види жена му, тя боледувала, казваше той, и поради някакви недъзи не излизала от апартамента си. Обаче къщата и мебелите бяха нейна собственост, той живееше у нея като наемател, притежаваше само собствените си вещи, които можеше да прибере в куфар и да ги отнесе с фиакър. Бяха си разделили имуществото, откакто той живееше само от играта на Борсата. В претърпените вече два провала той категорично бе отказал да плати загубите си, а синдикатът, след като проверил материалното му положение, не си направил дори труд да му изпрати изпълнителен лист. Просто минали сметката му като загуба. Печелеше ли, прибираше парите в джоба си. Обаче губеше ли, не плащаше — това всички знаеха и се примиряваха. Името му беше много известно, а личността му — изключително декоративна в управителните съвети; и поради това новите компании, които се Стремяха към златни фирми, си оспорваха неговото име, така че той никога не бездействуваше. В Борсата си имаше стол откъм улица „Нотр дам де Виктоар“, където седяха богатите спекуланти, които си даваха вид, че съвсем не се интересуват от дребните всекидневни слухове. Уважаваха го, много се съветваха с него. Често беше оказвал влияние върху курса на акциите. Изобщо беше личност.
Сакар, който го познаваше добре, все пак се изненада от извънредно учтивия прием на този красив шестдесетгодишен старец с много малка глава върху огромно тяло; мъртвешки бледото му лице изглеждаше величествено под кафявата перука.
— Господин маркиз, идвам при вас като истински приятел…
Той изложи мотивите на посещението, отначало без Да навлиза в подробностите. Обаче след първите му думи маркизът го спря:
— Не, не, всичкото ми време е заето, а в този момент трябва да откажа на десет предложения.
После, тъй като Сакар с усмивка добави:
— Дегремон ме изпрати, той се сети за вас…
Маркизът веднага извика:
— Ах, значи Дегремон е вътре… Добре, добре. Щом като Дегремон е с вас, значи и аз съм. Разчитайте на мене.
