Настъпи мълчание, докато малкият осмисли шегата, след което избухна в смях.
— Не е Спайдърмен. Вуйчо Ариех е! Влизай бързо!
Домофонът изжужа шумно и вратата се отвори. Бен Рои влезе във фоайето, усмихна се и взе асансьора до четвъртия етаж. Извади от джоба ментов бонбон и го лапна, за да прикрие миризмата на алкохол.
Беше му приятно да идва на шабат вечеря у сестра си. Беше едно от малкото социални събития, с които се справяше напоследък — само той, Чава, съпругът й Шимон и двете им деца Чаим и Езер. Религиозният елемент вече не означаваше почти нищо за него. От смъртта на Галия насам вярата, заемала някога централно място в съществуването му, сякаш се беше разпаднала до такава степен, че вече почти година не беше стъпвал в шул и за пръв път в живота си беше пропуснал даже върховните свещени дни на Пасхата — Рош Хашанах и Йом Кипур.
Не, не религията превръщаше тези петъчни вечери в обичани събития, даже не толкова фактът, че се събира със семейството си, със собствената си кръв и плът, въпреки че това беше наистина важно. По-скоро беше простичкото удоволствие да общува с щастливи хора, които се смееха и за които светът беше изпълнен със светлина и надежда, а не с бушуваща болка и объркване, какъвто беше за него. Бяха толкова доволни като семейство, толкова топли, толкова близки. Общуването с тях му помагаше не да забрави, но поне да си спомня по-малко.
Вратата на асансьора се отвори и той излезе на площадката. Четиригодишният Чаим и по-големият Езер изскочиха от вратата и се хвърлиха към него.
— Днес хвана ли убийци, вуйчо Ариех?
— Пистолетът ти с тебе ли е?
— Ще ни заведеш ли другата седмица на плаж?
— На зоологическата градина! На зоологическата градина!
Той взе двете момчета на ръце, отнесе ги в апартамента и затвори вратата с крак. Зет му Шимон, нисък и набит мъж с къдрава като на негър коса — направо да не повярваш, че беше от специалните войски излезе от кухнята с престилка на кръста. Иззад гърба му се разнесе аромат на печено пиле.
— Как си, шурей? — каза и тупна Бен Рои по рамото.
Бен Рои кимна и пусна децата на пода. Те се затичаха към стаята си с шумен смях.
— Ще пиеш ли нещо? — попита Шимон.
— Върховният равин фрум ли е? — изръмжа Бен Рои. — Чава къде е?
— Занимава се със свещите. Със Сара.
Детективът се намръщи. Не беше очаквал да има други хора.
— Нейна приятелка. Нямала какво да прави тази вечер и затова я поканила — обясни Шимон. Той снижи глас и огледа коридора. — Изглежда доста добре. И не е омъжена!
Намигна и изчезна в кухнята, за да донесе пиенето. Бен Рои пое по коридора към хола и пътьом надникна в трапезарията. Сестра му, висока жена с широк ханш и къса коса се беше навела над масата и благославяше свещите. До нея беше седнала друга жена, по-дребна, стройна, с червеникава, дълга почти до кръста коса, носеше памучни панталони, сандали и бяла риза. Тя вдигна глава, видя го и се усмихна. Бен Рои я погледа и без да отвърне на усмивката й, продължи към хола. Гласът на сестра му, рецитиращ традиционната шабат благословия, го настигна.
— Барух ата Адонай, елоеину мелех хаолам, ашер кид’шану б’миц’вотав в цивану лхадлич нер шел Шабат.
Шимон дойде и му подаде голямо уиски. Жените влязоха след малко. Чава се приближи и го прегърна.
— Много ти е хубав одеколонът — каза и го целуна по бузата. — Това е Сара.
Отдръпна се и посочи приятелката си, която се усмихна и протегна ръка.
— Чава много ми е разказвала за вас.
Бен Рои пое ръката и измърмори някакъв поздрав, без да си дава труда да любезничи. Присъствието на тази жена не му беше приятно. Обичаше да са си само петимата, като семейство, без външни хора. А сега, с тази непозната интимността на вечерта някак беше омърсена, развалена, преди още да е започнала. Прииска му се да не беше идвал.
— Не му обръщай внимание — пошегува се сестра му. — Той е супер сабра. Изчакай да си изяде десерта и ще видиш каква душичка ще стане.
Младата жена се усмихна, но не каза нищо. Бен Рои пресуши уискито си на две големи глътки.
В следващите няколко минути си разменяха любезности, след което Чава се извини и отиде в кухнята, за да нагледа вечерята. Бен Рои я последва под претекста да си напълни чашата.
— Какво ще кажеш? — попита го тя, като останаха сами.
— Какво да кажа?
— За Сара, глупчо. Много е хубава, нали?
Бен Рои сви рамене и си наля уиски от шишето на плота.
— Не съм забелязал.
— Браво — засмя се сестра му и отвори фурната, за да провери голямото пиле вътре.
Бен Рои се приближи до никаква тенджера, вдигна капака и подуши готвещото се ястие. Пилешка кнейдлах. Любимата му.
— Много свестен човек — продължи Чава и мушна пилето. — Забавна. Интелигентна. Мила. И неомъжена.
— Шимон вече ми каза. — Бен Рои гребна с лъжица от супата и я изсърба.
Чава го плесна по ръката и върна капака на мястото му.
— Знам какво си мислиш, Ариех. Че се опитвам да ти намеря приятелка…
— За малко да успееш, да му еба майката.
— Кутията зедака! Знаеш, че в тази къща не се псува.
Бен Рои изръмжа някакво извинение, бръкна в джоба си, извади монета от пет шекела и я пусна в кутията за благотворителност на перваза на прозореца.
— Изобщо не се опитвам да ти намеря приятелка — поде Чава. — Просто си помислих…
— Какво? Че е време да започна да се еба с някоя ли? — Прехапа устни, бръкна за още една монета, този път от десет шекела, и я пусна в кутията. — Извинявай.
Чава се усмихна, пристъпи към брат си и го прегърна.
— Хайде, Ари. Моля те. Усмихни се малко. Много ми е зле, като те гледам така. На всички ни е зле. Толкова си нещастен. Толкова… измъчен. Галия не би го желала. Сигурна съм. Би искала отново да живееш. Да си щастлив.
Бен Рои изчака малко и я отмести от себе си, след което отпи поредната щедра глътка уиски.
— Остави ме на мира, Чава. Трябва ми време, това е.
— Не можеш да жалиш за нея вечно, Ариех. Трябва да продължиш. Много добре го знаеш.
Той изгълта остатъка от уискито и нещо у него се втвърди.
— Ще жаля за нея колкото си ща, Чава. И не му влиза на никого в шибаната работа, освен на мен.
Този път нито се извини, нито пусна монета в кутията. Напълни си отново чашата и понечи да излезе от кухнята. Сестра му го хвана за ръката.
— Опитай се поне да се държиш любезно, Ариех. Ако обичаш. Поне направи опит.
Той погледна насълзените й молещи очи, кимна и излезе от кухнята.
Двайсет минути по-късно седнаха в трапезарията. Мъжете и момчетата си сложиха ярмулки и Шимон каза кидуша над чаша вино. Всички поред отпиха и започнаха да се хранят. Езер и Чаим настояха да седнат от двете страни на Бен Рои.
— Ти си арестуван, вуйчо Ариех — обясни Езер. — А ние ще те пазим.
След няколкото питиета настроението на Бен Рои малко се беше разведрило.
— Добре. Но да знаете, че ако сте добри пазачи, през цялото време не трябва да сваляте поглед от мен. През цялото. Което означава, че няма да можете да вечеряте, защото ще се разсейвате.
Момчетата приеха предизвикателството, подгънаха крака на столовете си и впериха погледи в него. Издържаха до супата и им стана скучно. Шимон кимна на Бен Рои, който се изправи и отиде да вземе бутилка вино от барчето.
— Ама че сте пазачи, няма що — усмихна се Сара. — Вуйчо ви току-що избяга. А вие даже не го
