— Извинявай — каза ми Люк. — Чуй ме, Коруин. Ако ти оживееш, а аз мра, по-добре е да знаеш, че в този замък стават разни откачени неща, в които участват и огледала. Вечерта преди да се върнеш Флора и аз се борихме с невиждано същество, което изскочи от едно огледало. Забъркан е и някакъв откачен магьосник — пада си по Флора. Никой не знае името му. Обаче имам чувството, че е свързан с Хаос. Не би ли могло това да е причината за ставащото, а не обратното?
— Здравейте — обади се познат глас. — Всичко свърши.
— Точно така — намеси се и друг.
Говореха двете фигури с качулките. Едната беше Файона, другият — Мандор.
— Каквато и да е причината — лека нощ, сладки ми принце — каза Файона.
Опитах се да се изправя. Люк — също. Пробвах да вдигна и меча си. Не можех. Светът отново избледня, а този път ми липсваха и безценни жизнени течности.
— Ще оживея… и ще видите тогава — промълвих аз.
— Коруин — чух далечния й глас. — Не сме толкова виновни, колкото си мислиш. Това беше…
— …за мое собствено добро, бас държа — успях да измънкам, преди мракът да погълне света. Идеше ми да завия, щом осъзнах, че не съм успял да използвам смъртоносното си проклятие.
Събудих се в болничната стая в Амбър. На съседното легло лежеше Люк. И двамата бяхме на системи.
— Ще живееш — каза Флора и пусна китката ми. Беше ми премерила пулса. — Искаш ли сега да ми разкажеш?
— Намерили са ни във фоайето, нали? — попита Люк. — А от Коридора на Огледалата не е имало дори следа?
— Точно така, но все още не искам да споменавам имена — казах аз.
— Коруин — обади се Люк, — когато беше малък, Коридорът на Огледалата често ли се появяваше?
— Не — отговорих.
— Дори и аз като бях малка, почти не се появяваше — добави Флора. — Едва през последните години се активизира. Все едно, че мястото се се пробужда.
— Мястото ли? — попита Люк.
— Явно в играта е влязъл нов играч…
— Кой? — настоях да науча аз. Преряза ме болка.
— Самият Замък, разбира се — отговори ми тя. — Кой друг?
Информация за текста
© 1996 Роджър Зелазни
© 1997 Светлана Комогорова, превод от английски
Roger Zelazny
Hall of Mirrors, 1996
Сканиране, разпознаване и редакция: nlr, 2006
Издание: Роджър Зелазни, Амбър завинаги, ИК „Квазар“, 2003, ISBN 954-8826-71- 2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2314]
Последна редакция: 2006-12-27 13:56:11