— Няма да играеме за живота си. Това е варварска идея, а ние сме цивилизовани същества.
— Цивилизовани. — Неочаквано гласът на Слейч зазвуча с отвращение… — Хората успяват да изпращат кораби едва извън границите на атмосферата и ти се смяташ за цивилизовано същество? А твоят противник е малко по-добър.
— Управляваме пространство с диаметър 15 светлинни години — припомни спокойно Ачранае на Слейч.
Кели стигна до извода, че олитите бързо се разгневяваха, но също така бързо се и успокояваха.
— Тези твои седем звезди са нищо в сравнение с нашите четиридесет.
— Носи се слух, че чианите са имали едва пет, когато са Ви атакували.
Високоговорителят замлъкна зловещо.
— Кои са тези чиани? — запита Кели. Желаеше да прошепне този въпрос.
— Чувал съм, че те са били малко на брой, но брутална и агресивна раса, която за малко не е завладяла Стрифкар преди доста години. Така поне са ни казвали търговците, но не зная дали това е истина.
— Истина или не, но го настъпи право по мазола — каза Кели. — Какво ще кажеш, Слейч? Прав ли е?
— Трябва веднага да започнете — заповяда Слейч, игнорирайки въпроса на Кели.
Кели погледна Ачранае, съжалявайки, че не може да разгадае израза на лицето му. Дали олитите могат да блъфират?
— Казах, че няма да играем за живота си.
В отговор познатите червени искри избухнаха пред самото му лице. Инстиктивно се дръпна назад, преобръщайки се заедно с креслото си. Удари се така, че видя звезди посред бял ден, претърколи се през глава и падна по корем на пода. Внимателно вдигна глава и като видя, че червеният метеор е изгаснал, с мъка се изправи на крака. Ачранае стоеше далеч от масата, заемайки отбранителна позиция.
— Ако не играете, ще загинете и двамата. — Гласът на Слейч беше спокоен, но на Кели полазиха тръпки по гърба. Ачранае имаше право: това не беше обикновено психологическо изследване. Сиктифкар търсеше потенциален враг и както олитите, така и хората бяха попаднали в списъка. Нямаха никакъв шанс за бягство. Поглеждайки Ачранае, Кели безпомощно вдигна рамене.
— Изглежда, че нямаме друг избор, нали?
Олитът бавно се изправи.
— Като че ли не.
— Тъй като това състезание е много съществено и за двамата — започна Кели, когато отново седнаха — предлагам ти да избереш първата игра, а аз да направя в нея изменения. Втората игра — обратно. Естествено, всеки път промяната в правилата ще трябва да бъдат възприети от противниковата страна.
— Това изглежда почтенно. А третата игра?
— Не зная. Ще се разбереме по-късно, добре ли е?
Уговарянето на първата игра заедно с поправките отне почти час. Ачранае използва три допълнителни прозрачни шайби и подложките им за построяване на поле за игра с три измерения: самата игра напомняше на „Военен кораб“ с елементи на шахмата и от „монопол“, а дори и от покера. Цялата тази смесица не беше никак лоша и ако залогът, за който играеха, не беше толкова висок, Кели сигурно добре щеше да се позабавлява. Неговият принос при уточняването правилата на играта не беше голям и се основаваше на малка промяна на формата на полето, което, както смяташе той, щеше да промени установената тактика на противника, а също така и на въвеждането на козове.
— Също така предлагам да изиграем една пробна игра — каза Кели.
Олитът го изгледа внимателно с тъмните си очи.
— Това пък защо?
— Защо не? Никога преди това не съм играл тази игра, ти също при тези правила. Така истинската игра ще бъде съвсем почтенна. По-честна. Така ще постъпим при втората и третата игри.
— Аха, това е въпрос на чест? — чужденецът изкриви главата си надясно. — Добре. Започваме.
Дори с въведените промени играта „Син марш“, както я нарече Ачранае, не беше чужда на олита и той я спечели лесно. Кели подозираше, че упражненията „Син марш“ са били задължително занятие във военната академия на олитите.
— Този Стриф дали казва истината, че нямате междузвездни кораби? — запита Ачранае, когато отново подредиха пионките.
— Какво? А, да — отговори разсеяно Кели, погълнат от мисли за ходовете по време на следващата игра. — Наистина нямаме междузвездна комуникация.
— Удивително, тъй като така бързо схващаш принципите и тактиката на пространствената вийна — махна с ръка, чиито нокти бяха скрити. — И жалко, тъй като няма да може да се отбранявате, ако Стрифкар реши да ви унищожи.
— Мисля, че не, но защо трябва да правим това? Не представляваме никаква заплаха за тях.
Ачранае посочи планшета.
— Ако си среден представител, струва ми се, че твоите земляци притежават необикновени тактически способности и се отличават с агресивност. Тези черти правят от вас ценни съюзници и опасни противници за всяка космическа раса.
Кели вдигна рамене.
— В такъв случай ще трябва да ни убедят.
— Това е малко вероятно. Стрифкар са прочути със своята гордост и не признават никакви съюзници. Начинът, по който се отнасят към нас, отразява отношението им към чуждите.
Кели забеляза с безпокойство, че олитът отново започна да се гневи. Промяната на темата беше крайно наложителна.
— Е, започваме ли?
Ачранае просъска по своему:
— Добре.
Още от самото начало Кели нямаше шансове. Стараеше се колкото можеше, но беше ясно, че олитът може да мисли в три измерения по-добре от него. Няколко пъти загуби пионка само защото не се сети за напълно очевиден ход, който трябваше да направи. Облян в пот, той се опитваше да се овладее и да отделя повече време за всеки ход. Но това нищо не помогна. Ачранае неумолимо стягаше примката и стана ясно, че няма защо да се съпротивлява.
Кели се отпусна назад, дишайки дълбоко. „Нормално — помисли си той — бих ли могъл да се надявам да спечеля игра, в която той има предимство, тъй като я познава по-добре. На следващата ще бъде съвсем друго, тъй като на него принадлежи правото на избор…“
Ачранае прекъсна мислите му:
— Реши ли вече на какво ще играем?
— Почакай малко, може ли? — промърмори Кели, хвърляйки съвсем не приятелски поглед на олита. — Нека да си помисля.
Това не беше никак лесно. Кели беше най-добър в шахмата, но Ачранае вече доказа, че е прекрасен стратег, поне във военните игри. Следователно предлагането на шахмат би било рисковано. В игрите на карти много зависи от щастието, а във втората игра Кели трябваше да си осигури колкото се може повече шанс за победа. Игрите с букви не влизаха в сметката. Варкаби, това е твърде просто. А може би…
А може би някаква спортна игра?
— Слейч? Може ли да ни се даде някакво допълнително оборудване? Би ми била нужна някаква продълговата маса, хилки и някакви подскачащи топчици.
— Игрите, при които са нужни физически способности не могат да бъдат използвани в това състезание — отговори Слейч.
— Нямам нищо против това — отговори Ачранае. Кели го погледна удивен. — Каза, че можем да избираме игрите и правилата, а този път избира Кели Маклейн.
— Занимаваме се с психология — отсече Слейч. — Не ни интересуват мускулите ви. Трябва да изберете игра, за която е достатъчно оборудването, което е пред вас.
— Това е унизително!
— Не, всичко е наред, Ачранае — намеси се Кели, засрамвайки се, че е предложил нещо такова. —
