Гамбит с пионка

да означава, че Кели, среден играч, беше по-добър от прекрасния играч, какъвто беше чужденецът?

Ако това беше истина, по принцип не съществуваше никакъв проблем. Който и да бъде следващият му противник, не трябваше да има трудности с побеждаването му, особено ако изберат игра малко позната и на двамата играчи. Ако този, новият, не е олит, биха могли да изберат четирите слоя. Хубаво би било да се научи да я играе. А след като се върне у дома, би могъл да я пласира на пазара. Няма да спечели кой знае колко, тъй като продукцията на разнообразни игри е в разцвета си, но винаги ще припечели нещо.

От друга страна… за какво да бърза толкова?

Кели се размърда неспокойно, тъй като в главата му се мерна налудничава мисъл. Ако наистина беше по-добър от болшинството чужденци, следваше, че може да се върне у дома, когато си пожелае, просто спечелвайки някоя от игрите. Ако действително това беше така, защо да не остане още една седмица и да се научи на няколко игри от другите светове? Колкото повече мислеше върху това, толкова повече идеята му харесваше. Наистина беше свързана с известен риск, но той не можеше да бъде избегнат, ако искаше да натрупа пари. Рискът не можеше да бъде твърде голям, в края на краищата тпва беше само психологичен експеримент.

— Слейч? — провикна се Кели към металния таван.

— Да?

— Ако загубя и следващата игра, какво ще стане?

— Ще останеш тук докато спечелиш или до момента на приключване на експериментите.

Значи няма да бъде наказван или нещо от този род, ако продължава да губи игрите. Според него Стрифкар беше измислил не особено комплициран експеримент. На тяхно място хората вероятно биха комбинирали нещо по-изискано. Дали това би трябвало да означава, че хората са по-добри стратези от „земляците“ на Слейч?

Интересен въпрос, но засега Кели нямаше намерение да го обмисля. Достатъчно му беше, че намери възможност да маневрира в тази тясно определена ситуация. Установените от тях принципи бяха, според него, създадени така, че можеше да ги нагоди към собствените си планове.

Ако ставаше дума за принципи… Кели сложи книгата настрана, скочи от леглото и се приближи към разтегателната маса. „Най-напред задълженията, а след това удоволствието“ каза си Кели. Взе химикалката и бележника и започна да рисува планшета на „четирите слоя“ и да изписва правилата на играта.

ДО: Бюрото на директора Родау 248700, Институт за изследване на чуждите цивилизации, Кларс.

ПОДАТЕЛ: Бюро на директора Ефтис 379214, Институт по игрите, Вар-4

ТЕМА: Хората

ДАТА: 3 лизмо 3829

Уважаеми г-н Родау,

Нашите изследвания откриха обезпкоителни аспекти на проблема „хората“ и сме все по-дълбоко убедени, че сме се натъкнали на следващата раса чианис. Подробностите ще бъдат изпратени след завършването на анализа, но бих желал да Ви информирам за това, за да имате колкото се може повече време за подготовката на атаката, ако сметнете, че е нужно.

В съответствие с разрешението започнахме третата фаза от изследванията преди осем дни. Нашият човек игра с представителите на четири раси: олит, фиуолик, спромоса и тимфра-чий. Всеки път избираше игра от света, непринадлежащ на хората, с малки модификации, въвеждани от него. Както може да се предполага, човекът винаги загубваше, но при всеки от случаите имаше изразително преимущество до последните няколко хода. Нашият специалист Слейч 898662 още по-рано изказа мисъл, че човекът може нарочно да губи, но тъй като се касае за неговата чест и свобода, Слейч не може да си изясни това поведение. Но от разговора от 1 лизмо (прилагам записа) човекът сам потвърди нашето подозрение, че мотив може да бъде желанието за получаване на материална облага. Използва нашите изследвания с цел запознаването си с игрите на своите противници, възнамерявайки да ги пласира с печалба на пазара в своя свят.

Вероятно сте забелязали подобието с психиката на чианите: жажда за печалба, дори това да е свързано с риск и постановката, че способностите му са достатъчни, за да се освободи щом пожелае. Както знаем от историята, именно тези черти на чианите доведоха до техните невероятни завоевания. Също така трябва да подчертая, че този човек не постъпва като някой, който е преминал през войсково или друго тактическо обучение, следователно трябва да се счита за среден представител на расата.

Доколкото по-нататъшните изследвания не покажат различия от чертите на чианис, смятам, че трябва да се вземе под внимание необходимостта от възможно най-бързото унищожение на тази раса. От гледна точка на необходимостта на изследването на максималните стратегически способности на расата сме принудени да въведем по-силен стимул. Резултатите от по-нататъшните експерименти ще трябва да ни изяснят много неща и веднага ще Ви бъдат съобщени.

С уважение: Ефтис

Вратата се разтвори и Кели влезе в залата за тестове, разглеждайки с любопитство с кого ще трябва да се състезава този път. Притъмнената червена светлина му подсказваше, че ще играе с някой от планета с червено слънце и когато зрението му привикна с тъмнината, видя, че към масата се приближава приличащ на алигатор олит.

— Здравей — каза Кели, протягайки пред себе си кръстосаните си китки, така, както беше видял при първата игра. — Аз съм Кели Маклейн, човек.

Олитът го поздрави по същия начин.

— Аз съм улур Ачранае, олит.

— Радвам се, че се запознахме. Какво значи улур?

— Това е титлата ми. Командвам седем военни кораба.

Кели преглътна с мъка. Военен. Добре, че не трябва да бърза, за да спечели и да се върне у дома.

— Любопитно. Е какво пък, започваме ли?

Ачранае седна.

— Да свършваме по-бързо с тази гатанка.

— Какво разбираш под думата „гатанка“? — запита внимателно Кели, заемайки мястото си. Не беше експерт, що се отнася до чувствата на олитите, но можеше да се закълне, че този беше ядосан.

— Не спори — гракна чужденецът. — Видях името ти в отчета и зная как си играл по нареждане на Стрифкар с другия представител на моята раса. Наблюдавал си го като опитно зайче, преди да му позволиш да победи и да се върне у дома. Не ми харесва начина, по който се отнасяш с нас, считайки ни…

— Ей! Момент, аз не работя за тях. Нас ни отвличат по същия начин. Мисля, че това е някакво психологическо изследване.

Олитът вторачи в него свирепия си поглед, млъквайки за момент.

— Ако наистина вярваш в това, значи си глупак — каза накрая вече успокоен. — Е добре, да започваме.

— Преди да започнете, трябва да ви съобщя за важно изменение в принципите — се намеси гласът на Слейч. — Ще играете три различни игри, всеки път установявайки правилата. Този, който спечели две или повече от тях, ще се върне у дома. Вторият ще заплати с живота си.

Мина известно време, преди смисълът на казаното да стигне до тях.

— Какво? — изкрещя Кели. — Не може да направите това!

От другата страна на масата Ачранае засумтя продължително. Настръхналите нокти леко дращеха по масата.

— Така беше установено — отговори безстрастно гласът на Слейч. — Започвайте.

Кели погледна безпомощно Ачранае.