Изглеждаше, че може да бъде използван най-малко за няколко десетки различаващи се помежду си игри. Беше квадратен, с два реда петцветни квадрати около периметъра. Във вътрешността беше разположена шахматна таблица с концентрични окръжности и раздалечаващи се като лъч линии върху нея. От едната страна на планшета лежеше купчина прозрачни шайби и поставки за тях, от другата страна имаше пионки с различни размери, форми и цветове, а също така карти, многостранни зарчета и някакъв прибор с малък екран.
— Изглежда, че сме добре оборудвани — обърна се Кели към олита, който също оглеждаше всичко това. — Мисля, че можем да започнем с избирането на полетата. Предлагам червеното и — това синьо ли е? — тези квадрати. — Кели посочи шахматната таблица.
— Добре — съгласи се Тлаймаси. — Сега трябва да решим на какво ще играем. Знаеш ли четирите слоя?
— Мисля, че не, но може би и у нас има нещо подобно. Опиши ми как се играе.
Тлаймаси започна да обяснява, демонстрирайки няколко хода с пионка с формата на пеперуда.
— Мисля, че мога да опитам — каза Кели. — Естествено имаш голямо предимство, тъй като си играл тази игра и преди това. Съгласен съм при две условия: първото, при атака на трето и четвърто ниво трябва да ме предупредиш един ход преди това.
— Това изключва възможността за изненада — възпротиви се Тлаймаси.
— Именно. Но ти познаваш тази игра толкова добре, че можеш да ми отстъпиш поне в това, нали?
— Добре. А другото условие?
— Най-напред ще изиграем една пробна игра. С други думи, втората игра ще реши кой да полети за дома си. Може ли така? — добави Кели, гледайки към тавана на залата.
— Всяко правило, с което и двамата се съгласите, ще бъде задължително — отговори Слейч.
Кели погледна противника си.
— Тлаймаси?
— Добре. Започваме.
Кели се убеди, че това не беше трудна игра, макар че още в самото начало извърши грешка и през останалата част от играта трябваше да се отбранява. Не беше трудно да се разшифрова Тлаймаси и към края Кели вече успяваше да предвиди следващия ход на олита.
— Интересна игра — забеляза Кели, когато разчистваха планшета от фигурите и се подготвяха за следващата игра. — Популярна ли е у вас?
— Доста. В древността е била използвана за упражняване на логичното мислене. Готов ли си?
— Да — отговори Кели. Почувства, че устата му пресъхва.
Този път Кели успя да не допусне грешки и в течение на играта позицията му ставаше еднакво силна с тази на Тлаймаси. Наведен над планшета се бореше за запазване на позицията си, стараейки се да предвиди всеки следващ ход.
В един момент Тлаймаси допусна принципна грешка, откривайки едно от крилата на армията си. Кели настъпи с пълна сила и в следващите четири хода спечели шест пионки на противника си — унищожителен удар.
Внезапно чу силно съскане. Кели чак подскочи. Вдигна поглед над масата и триумфалната усмивка изчезна от лицето му. Олитът го гледаше, а в отворената му паст се виждаха редовете остри зъби. Двете му ръце бяха на масата и Кели виждаше показващите се и скриващи се нокти.
— Хм… нещо не е ли в ред? — запита внимателно, напрегнат и готов за отбрана.
За момент настъпи пълна тишина. След това Тлаймаси затвори устата и прибра ноктите си.
— Ядосах се от грешката, която допуснах. Мина ми вече. Продължаваме.
Кели кимна с глава и отново погледна към планшета, но ентусиазмът му беше минал. В разгара на играта почти беше забравил, че играе за билета си за връщане. Изведнъж се оказа, че може да играе и за живота си. Избухването на Тлаймаси му беше подсказало това по недвусмислен начин. Олитът нямаше да се съгласи лесно на загуба.
Играта продължаваше. Кели се стараеше колкото може, но не съумяваше да се съсредоточи. В десет хода Тлаймаси възстанови загубените си позиции. Кели крадешком му хвърляше погледи, замисляйки се дали чужденецът не беше запланувал това предварително. Със сигурност, сам затворник на чужда планета, не би се нахвърлил върху му… но де да знаеш? Ако, например, честта за него е по-важна, отколкото живота, а тази чест не би му позволила да загуби от някого от друга планета?
По челото на Кели изби пот. Нямаше доказателства, че Тлаймаси чувства нещата по този начин… но, нямаше и доказателства, че не е така? Реакцията на чужденеца явно не можеше да се приеме за сърдечна и приятелска.
Трудно му беше да вземе решение. Предпазливостта никога не е излишна, а няколко дни повече на това място, не е чак толкова страшно преживяване. Умишлено осъществи смела атака срещу силите на Тлаймаси и би трябвало да има необикновено щастие да успее.
Необикновено щастие обаче рядко се случва. Още седем хода и Тлаймаси спечели.
— Играта приключи — обяви гласът на Слейч. — Тлаймаси, върни се в трансфера и се приготви за напускане на института. Кели Маклейн, върни се в стаята за почивка.
Олитът стана и кръстоса китките си, поздравявайки Кели, след което се обърна и изчезна зад вратата. Кели въздъхна с облекчение и тръгна към своята стая.
— Не игра никак лошо като за първи път — стигна до него гласът на Слейч.
— Благодаря — промърмори Кели. Сега когато пред него не бяха мордата и ноктите на Тлаймаси, започна да се замисля, дали направи добре, отказвайки се от победата. — Кога ще играя отново?
— След около 20 часа. Трансферът ще трябва да се пренастрои след пътуването на олита.
Кели вече влизаше в стаята за почивка.
— Двадесет часа? — повтори, спирайки се. — Момент. — Обърна се към нишата, в която стоеше бюрото му, но едва направил две крачки и пред него избухнаха червени искри. — Ей! — изкрещя той, блъснат от горещия въздух. — Това пък какво е?
— Не можеш да се приближаваш до трансфера. — Гласът на Слейч се отзова остро.
— Глупости! Няма цял ден да си човъркам носа. Искам да взема книги от бюрото си.
За момент настъпи тишина, а след това Слейч се обади отново със спокойния си глас:
— Разбирам. Мисля, че мога да се съглася. Вземи ги.
Кели се приближи бавно към нишата. Избухването не се повтори. Отвори долното чекмедже на бюрото и извади три книги, които винаги държеше там, за да почете в свободното време. От второто чекмедже взе няколко списания и след като се замисли, няколко химикалки и бележник. Застана в средата на стаята и протегна своята плячка.
— Виждаш ли? Напълно безвредно. Нито една неутронна бомба.
Емоциите по време на играта бяха причина Кели да забрави за обеда и вечерята. Сега обаче празният стомах му напомни за себе си. В съответствие с инструкциите на Слейч той си поръча и взе храната от автомата в стената. Храната беше сладникава, но засищаща и Кели почувства как постепенно доброто му настроение се възстановява. След това избра една от книгите и се изтегна в леглото. Но не започна веднага да чете. Гледаше в тавана и размишляваше.
Извън всяко съмнение това, което ставаше с него, не беше шега. Вече не можеше да се надява, че ще може да избяга. Единственият изход от тези помещения минаваше през трансфера, чийто механизъм, скрит зад металните врати, явно беше непонятен. За това, че Стрифкар възнамерява да го върне у дома, знаеше само от думите на Слейч, но тъй като беше удържал на думата си, дадена на другите хора, Кели нямаше причина да не му вярва. Истината е, че този път принципите на играта бяха други, но Тлаймаси каза, че Стрифкар вече няколко пъти е провеждал такива експерименти с олитите и ги е освобождавал в съответствие с плана. И така, оставаше въпроса дали Кели ще спечели следващата игра.
Смръщи вежди. Никога не е бил особено добър играч, често е печелил на шах, но само понякога на другите игри, които не познаваше достатъчно добре. И все пак днес беше твърде близо до победата. И като се има предвид, че игра с чужденец, чиято раса е създала държава от осем планети. Това можеше да бъде без значение, естествено, Тлаймаси също можеше да бъде лош играч, но трябваше да бъде пълен идиот, за да предложи игра, в която не беше добър. А освен това, трябваше да обърне внимание на реакцията на Слейч. Ясно беше, че Стрифкар не се надяваше, че Кели ще се представи така добре. Дали това трябваше
