Тимъти Зан
Наследникът на Империята
ГЛАВА 1
— Капитан Пелаеон? — викът се извиси над глъчката в помещението на екипажа вляво от мостика и стигна до капитана. — Получи се съобщение от патрулните кораби: разузнавателната ескадрила току-що е излязла от светлинна скорост.
Пелаеон, надвесен над мъжа пред оперативния екран на мостика на „Химера“, не обърна внимание на повикването.
— Проследете тази линия — заповяда той и посочи схемата на монитора.
Операторът го погледна въпросително:
— Сър?
— Чух — отговори Пелаеон. — Изпълнявайте заповедта, лейтенант!
— Тъй вярно, сър! — с тих глас отговори мъжът и се съсредоточи в екрана.
— Капитан Пелаеон? — повтори гласът, но този път по-отблизо.
Пелаеон остана взрян в екрана, докато не чу шума от приближаващите стъпки. Изправи се и се обърна с цялото величаво достойнство, придобито през петдесетте години служба в императорската флота.
Отсечената крачка на младия дежурен офицер загуби увереността си и той рязко спря.
— Ъъъ, сър… — улови погледа на Пелаеон и млъкна. Капитанът не отговори веднага, мълчанието увисна във въздуха за момент, достатъчно, за да бъде уловено от околните.
— Това тук не е пазарът за добитък в Шаум Хий, лейтенант Тшел — най-накрая проговори той с тих, но леденостуден глас. — Намираме се на мостика на императорски звезден разрушител. Постъпващата информация не се предава, повтарям, не се предава, с викане в предполагаемата посока, където евентуално се намира получателят й. Ясно ли е?
— Да, сър — преглътна Тшел.
Пелаеон задържа погледа му прикован още няколко секунди и кимна леко:
— Докладвайте!
— Тъй вярно, сър — Тшел отново преглътна. — Получихме съобщение от постовите патрули, сър. Разузнавателните кораби се завръщат от системата Оброа скай.
— Много добре — кимна Пелаеон. — Някакви неприятности?
— Съвсем малки, сър. Както изглежда, местните са им отказали достъп до централната информационна система. Според командира на ескадрилата оброанците се опитали да ги проследят, но успели да се измъкнат.
— Надявам се да е прав — сухо отговори капитанът. Оброа скай беше със стратегическо местоположение в пограничните райони и докладите на разузнаването показваха, че Новата република полага големи усилия да накара системата да се присъедини към нея или поне да я подкрепи. Ако по време на разузнавателния набег там е имало въоръжени кораби на Новата република… Е, скоро щеше да се разбере.
— Предайте на командира на ескадрилата да се яви на мостика за доклад веднага щом корабите се приберат по местата си — заповяда той на Тшел. — И поставете патрулите в бойна готовност втора степен. Свободен сте.
— Слушам, сър.
Лейтенантът се обърна кръгом в добро подобие на точното военно завъртане и тръгна обратно към командното табло.
Младият лейтенант… ето в това беше истинският проблем, помисли си с горчивина Пелаеон. В миналото, когато Империята бе на върха на могъществото си, би било немислимо за толкова млад мъж като Тшел да стане бордови офицер на кораб от класата на „Химера“. А сега…
Погледна към лейтенанта пред оперативния екран, който беше на възрастта на Тшел. Сега на „Химера“ имаше само млади мъже и жени.
Пелаеон бавно плъзна поглед по мостика, чувстваше отгласите на старата омраза и гняв да бушуват в сърцето му. Много добре знаеше, че във флотата има доста командири, за които изграждането на първата бойна станция „Звездата на смъртта“ беше проява на безочливите усилия на императора да сграбчи огромната военна мощ и да я постави под строг контрол, както беше успял да подчини политическата система в държавата. Фактът, че той беше пренебрегнал доказаната уязвимост на бойната станция и продължи с втора, само засили това убеждение. Малцина от висшите офицери във флотата наистина щяха да скърбят за загубата й, ако в предсмъртната си агония тя не бе отнесла със себе си „Звездоубиец“, най- добрия кораб от клас звезден разрушител.
Дори и сега, пет години по-късно, Пелаеон усети, че го полазват тръпки по гърба при спомена за случилото се: излезлият от контрол „Звездоубиец“ се блъска в недовършената „Звезда на смъртта“ и изцяло е унищожен при последвалата невероятна експлозия. Загубата на бойната станция сама по себе си беше ужасяваща, но гибелта на звездния разрушител я направи още по-непоносима. „Звездоубиец“ беше личният кораб на Дарт Вейдър и въпреки легендарната, а понякога и смъртоносна своенравност на Господаря на злото, да служиш на борда му дълго време, се смяташе за най-бързия начин да се издигнеш в кариерата. Така че с разрушаването на „Звездоубиец“ загинаха мнозина от най-добрите младши и средни офицери.
Флотата не успя да се възстанови напълно от това фиаско. След загубата на „Звездоубиец“ битката бързо се превърна в ужасяващ разгром, в който загубиха още няколко звездни разрушителя, преди да получат заповед за отстъпление. Пелаеон пое командването на „Химера“ след смъртта на капитана и направи всичко възможно, за ла задържи нещата под контрол, но въпреки отчаяните му усилия императорските сили не успяха да изтръгнат инициативата от ръцете на бунтовниците. Вместо това ги изтласкаха и бяха принудени да търсят убежище в система, която някога беше задният двор на Империята и от която имперските сили контролираха сега по-малко от четвъртината. Ето че екипажът на звездния разрушител се състоеше почти изцяло от старателно обучени, но неопитни младежи, мнозина набрани от родните им светове насила. Командваше ги може би най-великият военен стратег, който Империята бе имала някога.
Пелаеон отново огледа мостика и оголи вълчите си зъби в усмивка. Краят на Империята все още не бе настъпил. Арогантно самообявилата се Нова република скоро щеше да разбере това.
Погледна часовника си. Два и петнайсет. Върховният адмирал Траун сигурно медитираше в покоите си. И ако правилата в императорската флота не позволяваха крещенето на мостика, то с още по-голяма сила забраняваха да се прекъсва по интеркома медитацията на върховния адмирал. С него можеш да говориш лично или по-добре изобщо да не го безпокоиш.
— Продължавайте да следите тези линии — заповяда на лейтенанта пред оперативния екран и тръгна към вратата. — Ще се върна след малко.
Новият команден пункт на върховния адмирал беше на две равнища под мостика, на мястото на залата за развлечения на предишния капитан на „Химера“. Когато Пелаеон откри върховния адмирал, или по- точно — Траун намери Пелаеон, една от първите заповеди беше да се изхвърлят всички уреди за забавления и да се превърне помещението във втори команден мостик. Втори мостик, стая за медитация… и нещо повече. За никого на борда на „Химера“ не беше тайна, че след последното преустройство на помещението върховният адмирал прекарва голяма част от времето си затворен вътре. Но никой не знаеше какво точно прави през тези дълги часове.
Пелаеон застана пред вратата, оправи туниката и пристегна колана. Може би вече беше дошло времето да разкрие тази тайна.
— Капитан Пелаеон за среща с върховния адмирал Траун — обяви той. — Нося съобщение…
Вратата се плъзна настрани, преди да довърши думите си. Капитанът събра сили и пристъпи в сумрачната стая. Огледа се, не видя нищо, което да привлече интереса му, и тръгна към кабинета, на пет крачки навътре по коридора.
Единственото предупреждение бе слабият полъх, докоснал врата му.
— Капитан Пелаеон — измяука зад гърба му дълбок и сериозен глас.
Пелаеон подскочи, обърна се бързо, проклинайки себе си и ниското жилаво същество, застанало на половин метър от него.
— По дяволите, Рък! — изръмжа той. — Какво си мислиш, че правиш?
