единствено от внезапно съскане. Ландо рязко си пое въздух при споменаването на името на Фериер. След това с леко раздвижване в единия край на кръга напред излезе позната масивна фигура.
— Какво искаш? — попита крадецът на кораби. Ръката му лежеше върху кобура на бластера.
— Интересува ме неофициалният обменен курс между валутите на Новата република и на Империята — отвърна Люк. — Надявам се, че ще ми го кажеш.
Фериер го изгледа със зле прикрито отвращение:
— Проблемът е твой, джедай. Не ме намесвай.
От тълпата се надигна недоволен ропот. Люк не отговори, но прикова поглед във Фериер и след няколко секунди крадецът на кораби нервно облиза устни и изръмжа:
— Последния път, когато бях от другата страна, се разбрахме за четири имперски монети към пет на Новата република.
— Благодаря — кимна Люк и се обърна към родианеца. — Ще платиш на съдружника си в пари на Новата република при курс четири към пет, а тези монети си ги запази за следващия път, когато работиш за Империята. Родианецът изкрещя нещо.
— Това е лъжа — изръмжа барабелианецът.
— Каза, че нямал достатъчно в пари на Новата република — преведе Ландо. — Доколкото познавам родианците, склонен съм да се съглася с барабелианеца.
— Може би си прав — Люк се втренчи във фасетните очи на родианеца. — Но може и да грешиш — обърна се към Фериер и въпросително повдигна вежди.
Крадецът на кораби веднага разбра какво се иска от него, и го предупреди:
— Дори не си го помисляй, джедай.
— Защо? — попита Люк. — Ти работиш и от двете страни на границата. по-лесно от барабелианеца ще намериш начин да похарчиш имперските пари.
— А ако не искам? — възрази Фериер. — Да речем, че нямам скоро път натам. Или просто не искам да ме хванат с толкова много имперски пари в мен. Оправяй се сам, джедай, не съм ти задължен с нищо.
Барабелианецът рязко се обърна към него и извика:
— Дръж се почтително! Той е джедай! Ще говориш, както подобава.
Тих ропот на одобрение мина из тълпата.
— Добре ще направиш, ако го послушаш — посъветва го Ландо. — Май не ти се иска да се биеш тук, особено с барабелианец. Те винаги са изпитвали слабост към джедаите.
— Аха, дълбоко скрита зад гадните им муцуни — отвърна Фериер, но погледът му тревожно обхождаше тълпата и Люк улови лека промяна в излъчването му, когато разбра с колко малко одобрение се ползва мнението му за джедаите.
Или осъзна, че ако се забърка в такъв официален скандал, ще привлече към себе си повече внимание, отколкото му се иска. Люк търпеливо наблюдаваше проблясъците на несигурност в чувствата му и чакаше да си промени решението. Това не закъсня.
— Добре, ще ги обменя, но по курс пет към три — обяви Фериер. — Курсът пет към четири беше просто една щастлива случайност, не мога да разчитам, че отново ще получа толкова.
— Това е измама! — извика барабелианецът. — Аз заслужавам повече.
— Да, така е — съгласи се Люк. — Но в момента това е най- доброто, което можеш да получиш — той погледна към родианеца и отново се обърна към барабелианеца: — Ако това ще ти помогне, не забравяй, че можеш да пуснеш предупреждение до всичките си сънародници да не работят повече с този родианец. Това, че няма да може да наема изкусни ловци, накрая ще му излезе по-скъпо, отколкото ти дължи сега.
Барабелианецът издаде някакъв стържещ звук, вероятно смях.
— Джедаят говори истината — каза той. — Наказанието е справедливо.
Люк се стегна. Барабелианецът едва ли щеше да остане доволен от следващото му решение:
— Но ще трябва да платиш за поправката на робота, който повреди. Родианецът няма вина за това.
Барабелианецът го изгледа свирепо, острите му като игли зъби щракнаха във въздуха. Люк отвърна със студен поглед, готов да парира евентуалното нападение.
— Джедаят отново говори истината — каза накрая пришълецът неохотно, но твърдо. — Приемам присъдата му.
Люк тихо въздъхна с облекчение.
— Случаят е приключен — Скайуокър погледна към Фериер, вдигна лазерния меч към челото си, поздравявайки двамата пришълци, и се обърна настрани.
— Добра работа — прошепна в ухото му Ландо. Тълпата пред тях започна да се разпръсва.
— Благодаря — отвърна Люк с пресъхнало гърло. Успя да разреши спора, но много добре знаеше, че беше по-скоро въпрос на късмет. Ако го нямаше Фериер или ако крадецът на кораби не бе отстъпил, нямаше представа, как щеше да намери изход от ситуацията. Лея с нейните дипломатически умения би се справила по-добре от него, дори Хан с дългия опит в здравото пазарене би се представил на равнище. Това бе част от отговорността на джедая, за която досега не се бе сещал. Но трябваше да започне да мисли и за нея и колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Хан преследва един от помощниците на Фейлия на четвърто равнище — каза Ландо, докато си пробиваха път през тълпата към изхода. — Забеляза го на западното централно стълбище и ме изпрати да…
Спря рязко. Отвън долетя вой на сирени.
— Какво ли може да е това? — измърмори той с доловима нервност в гласа.
— Сигнал за тревога — отвърна един от посетителите. С напрегнато сбърчено чело той се ослушваше съсредоточено. Воят на сирената се промени леко, после отново се засили. — Това е нападение.
— Нападение ли!? — възкликна Люк. Не беше чувал пиратите да са подновили дейността си в този сектор. — Че кой ще ви нападне?
— Кой може! — отвърна мъжът. — Империята, естествено. Люк погледна към Ландо, който тихо измърмори:
— Охо!
— Да — съгласи се Люк. — Да се махаме от тук. Излязоха от „Мишра“ и тръгнаха по широката улица.
За своя изненада Люк не забеляза никакви признаци на паника, каквито биха могли да се очакват при нападение от страна на Империята. Напротив, гражданите на Илик продължаваха с всекидневната си работа, все едно нямаше нищо необичайно.
— Сигурно не разбират какво става — колебливо предположи той, докато крачеха към едно от спираловидните стълбища.
— Или просто си имат споразумение с Империята — отвърна кисело Ландо. — Вероятно първенците на града намират за полезно от политическа гледна точка да се свържат с Новата република, но гледат и да не си развалят отношенията с Империята. И тъй като не могат открито да плащат данък, позволяват на имперската флота от време на време да идва и да прибира запасите от рафинирани биомолекули. Виждал съм такива неща.
Люк огледа безгрижната тълпа.
— Само че този път това може да им изиграе лоша шега.
— Ако имперските войници забележат „Дамата на късмета“ и твоя изтребител в списъка на космодрума ли?
— Точно така. Къде, каза, е Хан?
— За последно го видях на четвърто равнище, тръгна на запад — отвърна Ландо и извади предавателя си. — Поръча да не му се обаждам, но според мен обстоятелствата са извънредни.
— Почакай — спря го Люк. — Ако е близо до помощника на Фейлия и ботанецът е сключил някаква сделка с Империята…
— Прав си — Ландо прокле под нос и прибра предавателя. — Какво ще правим сега?
Хукнаха нагоре по стълбата.
— Аз ще намеря Хан — каза Люк. — Ти иди на космодрума и виж какво става там. Ако от имперската флота все още не са кацнали, опитай се да проникнеш в компютъра на въздушния контрол и да изтриеш
