данните за нас. Арту може да ти помогне, стига да успееш да го свалиш незабелязано от изтребителя и да го закараш до терминала.
— Ще се опитам.
— Добре — в съзнанието на Люк проблесна стар спомен. — Не ми се вярва „Дамата на късмета“ да е оборудвана с напълно автоматизирани системи, за които ни говореше на Нклон.
Ландо поклати глава:
— Има само настройка за повикване. Не може да изпълнява нищо повече от движение по права линия със съвсем леки завои. Не мога да я повикам да дойде при мен от центъра на затворен град, като този.
Люк трябваше да признае, че дори Ландо да успееше да повика „Дамата на късмета“, едва ли щяха да имат голяма полза. Не можеха да пробият дупка във външната стена на Илик, така че единственият начин да излетят си оставаха отворите над космодрума.
— Не се тревожи, просто се сетих за оня разговор.
— Ето тук се разделихме с Хан — посочи Ландо. — Тръгна ей натам.
— Добре — Люк слезе от стълбата. — Ще се видим скоро. Пази се.
— Ти също.
ГЛАВА 8
Сивокосата жена заведе Хан в сградата на „Аметист“ и го бутна в малка стая. Там го остави в компанията на двама души, сигурно охраната, и изчезна с бластера, предавателя и картата му за самоличност. На няколко пъти той се опита да завърже разговор с пазачите, но не получи никакъв отговор и тъкмо се беше примирил, че трябва да седи мирно и да слуша сирените, които продължаваха да вият отвън, когато жената се върна. Придружаваше я още една, по-висока дама с вид на свикнал да заповядва човек.
— Добър ден — кимна тя. — Вие сте капитан Соло, предполагам?
Едва ли имаше някакъв смисъл да отрича, след като жената държеше картата му за самоличност.
— Да.
— Поласкани сме от вашето посещение — продължи тя, зад учтивите думи едва се долавяше подигравателна нотка. — Но пък сме и доста изненадани.
— Не е редно, инициативата беше изцяло ваша — отвърна Хан. — Винаги ли прибирате пешеходците от улиците, както направихте с мен?
— Само някои специални хора — високата жена повдигна вежди: — Ще ми кажете ли кой сте и кой ви изпраща?
Соло я изгледа изненадано:
— Как така кой съм? В ръцете си държите картата ми за самоличност.
— Вярно — кимна жената и завъртя картата. — Но има известно съмнение, дали е истинска — тя погледна към вратата и махна с ръка.
В стаята влезе Тав Брейлия и застана до нея.
— Бях прав — кимна доволно ботанецът и кремавата му козина се разлюля на всички страни. Хан не беше виждал този жест и не знаеше какво означава. — Точно както ви казах още щом видях картата му за самоличност. Той е измамник и съм почти сигурен, че е имперски агент.
— Моля?! — Хан го зяпна недоумяващо. Ситуацията започна да изглежда нереална. Погледна към огърлицата на пришълеца, наистина беше Тав Брейлия. — Какъв ме нарече?
— Ти си имперски шпионин — повтори Брейлия и козината му се разлюля отново. — Дошъл си да унищожиш приятелството ни или дори самите нас. Но няма да останеш жив, за да докладваш на господарите си — той се обърна към високата жена и настоятелно каза: — Сена, трябва да го убиете веднага, преди да е успял да докара тук враговете ни.
— Нека не избързваме толкова, помощник Брейлия — отвърна спокойно Сена. — Иренес е поставила навсякъде постове — и отново се обърна към Хан: — Ще си направиш ли труда да отговориш на обвиненията на помощника на съветник Фейлия?
— Няма никакъв смисъл да слушаме глупостите на един имперски шпионин — намеси се настоятелно Брейлия, преди Хан да успее да си отвори устата.
— Напротив, помощник — възрази Сена. — Ние се интересуваме от много неща — тя погледна Хан и вдигна картата му за самоличност: — Имаш ли друго доказателство освен това, че наистина си този, за когото се представяш?
— Няма никакво значение, кой е той! — скочи отново Брейлия и в гласа му започна да се долавя напрежение. — Той вече ви видя и сигурно е разбрал, че между нас има някакво споразумение. Каква е разликата, дали е от Империята или от Новата република — и едната, и другата са ваши врагове и ще използват тази информация срещу вас.
Веждите на Сена отново се повдигнаха:
— Значи самоличността му вече няма значение, така ли?
— попита студено тя. — Значи вече не сте сигурен, че това не е истинският Соло?
Козината на Брейлия се разлюля нервно. Явно не беше толкова бърз и обигран в приказките като господаря си.
— Доста си приличат — измърмори той, — но най-точно ще установим дали е имперски шпионин при дисекцията.
Сена се усмихна леко, но това не беше проява на хумор, а на разбиране. Хан разбра, че сблъсъкът е изпитание не само за него, а и за Брейлия. И доколкото можеше да съди по изражението на Сена, ботанецът току-що се бе провалил.
— Ще имам предвид съвета ви — каза сухо тя.
Чу се приглушено пиукане, сивокосата жена извади предавател и заговори тихо. Постоя мълчаливо известно време, каза няколко думи и погледна към Сена:
— Постовете докладват, че към нас се приближава един мъж — докладва тя. — Среден на ръст с тъмнокестенява коса, облечен в черно — погледна за миг към Брейлия и допълни: — Носи нещо като лазерен меч.
Сена също се обърна към ботанеца:
— Вярвам, че това слага край на спора. Иренес, предайте на някой от постовете да го пресрещне и да го помоли да дойде тук. Нека това да е молба, а не заповед. После върнете оръжието и останалите вещи на капитан Соло — тя се обърна към Хан, кимна сериозно и му подаде картата за самоличност: — Приемете извиненията ми, капитане. Разбирате, че трябва да бъдем изключително предпазливи. Особено при такива съвпадения — махна тя към външната стена на града.
Хан озадачено проследи жеста й и изведнъж се сети — Сена говореше за сирените, които все още виеха навън.
— Няма нищо — увери я той. — А защо вият сирените?
— Сигнализират за нападение на имперската флота — каза Иренес и му подаде бластера и предавателя.
Соло изтръпна:
— Нападение?!
— Нищо сериозно — отвърна Сена. — Идват през няколко месеца и вземат част от рафинираните биомолекули, които са складирани за износ. Градският съвет се е споразумял с Империята за това като прикрита форма за плащане на данък. Не се безпокойте, никога не влизат по- навътре от космодрума.
— Да, но тоя път може и да променят обичайния си маршрут — изръмжа Хан и включи предавателя. Очакваше да се опитат да го спрат, но никой не помръдна. — Люк?
— Чувам те, Хан — долетя гласът на джедая. — Мъжът, който ме придружава, каза, че ме води при теб. Добре ли си?
— Стана малко недоразумение. Идвай по-бързо тук, имаме си компания — Хан прекъсна връзката и видя, че Сена и Иренес си говорят тихо встрани. — Ако толкова държите да останете в тайна от Империята, както твърдеше Брейлия, най-добре е да се скриете някъде — посъветва ги той.
— Маршрутът ни за бягство е готов — увери го Сена, а Иренес излезе от стаята. — Въпросът е какво да
