понравят — той се обърна и решително тръгна към вратата на командната зала.
— Срещите с него ми доставят такова удоволствие — измърмори под нос Траун, когато вратата се затвори.
Пелаеон облиза устни:
— Адмирале, с цялото ми уважение…
— Разтревожи ви обещанието ми да измъкнем Органа Соло от най-добре охраняваното място на територията на бунтовниците ли? — попита Траун.
— Тъй вярно, сър — отговори капитанът. — Императорският дворец се слави като непревземаема крепост.
— Така е — съгласи се върховният адмирал. — Но такъв го направи императорът и както в повечето случаи той запази някои подробности от преустройствата на двореца в тайна, известна само на тесен кръг от любимците му.
Пелаеон го погледна изненадано. Тайни…
— Тайни входове ли? — рискува той.
Траун се усмихна.
— Точно така. И сега, когато можем да бъдем сигурни, че Органа Соло ще се задържи за малко в двореца, е оправдано да изпратим екип командоси.
— Но без ногри.
Върховният адмирал сведе поглед към колекцията от холографски изображения на скулптури.
— Нещо става с ногрите, капитане — каза тихо той. — Още не знам какво, но знам, че става. Усещам го всеки път, когато говоря с вождовете на Онор.
Пелаеон си спомни за странната сцена отпреди месец, когато на борда на „Химера“ пристигнаха постоянно извиняващите се пратеници на вождовете на ногрите със съобщението, че предателят Кабарак е избягал от затвора. Досега въпреки големите им усилия не бяха успели да го заловят.
— Вероятно още им е неудобно заради онази история с Кабарак — предположи той.
— Дано да е така — каза студено Траун. — Но май има още нещо. И докато не разбера какво е, ногрите ще останат под подозрение — той се наведе и докосна два клавиша на контролното табло. Холограмите на скулптури избледняха и на тяхно място се появи тактическа карта с досегашния развой на основните операции. — Но сега имаме да обмислим две по-спешни неща — продължи адмиралът и отново се облегна в креслото си. — Първо, трябва да отклоним вниманието на нашия изключително арогантен майстор джедай от погрешното убеждение, че има правото да управлява Империята. И средството е Органа Соло и близнаците.
Пелаеон се сети за досегашните опити да заловят Органа Соло.
— А ако и този екип се провали?
— Има и други варианти за непредвидени обстоятелства — увери го Траун. — Въпреки мощта и непредсказуемостта му майстор Кбаот все още може да бъде манипулиран — той посочи тактическата карта. — За момента е по-важно да подсигурим пускането на бойния план в действие. Засега кампанията върви горе-долу по програма. Бунтовниците в секторите Фарфин и Доломар се съпротивяват по-твърдо, отколкото очаквахме, но навсякъде другаде поставените цели са постигнати и като цяло системите се преклониха под мощта на Империята.
— Но победата все пак не е окончателна — вметна Пелаеон.
— Точно така — кимна Траун. — Всичко зависи от поддържането на силно и ясно видимо присъствие на имперските войски. А за това е изключително важно да продължи непрекъснатата доставка на клонинги.
Върховният адмирал млъкна. Пелаеон погледна тактическата карта. Умът му препускаше в търсене на очаквания от Траун отговор. Клониращите цилиндри „Спаарти“, скрити за десетилетия в личната съкровищница на императора на Затънтената земя, бяха на най-сигурното място в галактиката. Дълбоко в планината, пазени от имперски гарнизон и заобиколени от враждебно настроено местно население, съществуването им беше тайна за всички освен за върховното имперско командване. Изведнъж той застина. Върховното имперско командване и може би…
— Мара Джейд — каза той. — Тя се възстановява на Корускант. Дали знае за съкровищницата?
— Това е въпросът — съгласи се Траун. — Съществува доста голяма вероятност да не знае — аз бях посветен в повечето от тайните на императора и въпреки това ми бе нужно страшно много време, докато намеря Затънтената земя. И все пак не можем да си позволим да поемем риска.
Пелаеон кимна и потисна потреперването си. Досега се чудеше защо върховният адмирал избира хора от разузнаването за тази операция. Сега знаеше отговора. За разлика от обикновените екипи командоси офицерите от разузнаването бяха обучени във всевъзможни техники за убиване…
— Един екип ли ще поеме и двете операции, сър, или ще изпратите два?
— Един е достатъчен — отвърна Траун. — Обектите са свързани, така че няма нужда от два екипа. Неутрализирането на Джейд не означава, че трябва на всяка цена да бъде убита.
Пелаеон се намръщи, но преди да успее да попита какво има предвид Траун, върховният адмирал докосна контролното табло и тактическата холограма беше заменена от карта на сектора Орус.
— А междувременно няма да е зле да изтъкнем пред враговете ни значението на Калиус Сай Лийлу. Пристигна ли допълнителният доклад от губернатора Стафа?
— Тъй вярно, сър — отвърна Пелаеон и извика документа на електронния си бележник. — Скайуокър е напуснал планетата заедно със совалката за примамка и се предполага, че я е проследил. Ако е така, ще пристигне в системата Подерис след трийсетина часа.
— Чудесно — кимна Траун. — И преди да кацне на Подерис, със сигурност ще се свърже с Корускант и ще докладва на какво е попаднал. И изчезването му ще убеди всички останали, че най-накрая са намерили маршрута ни за превоз на клонинги.
— Тъй вярно, сър — отвърна Пелаеон, като запази за себе си съмненията, че имперските сили могат да накарат Скайуокър да изчезне безследно. Траун знаеше какво прави. — Още нещо, сър. След доклада на Стафа пристигна друг, този път кодиран с шифрите на разузнаването.
— От помощника му Фингал — кимна Траун. — Човек с неустойчивата лоялност на губернатора Стафа просто си проси да му прикачим наблюдател. Някакво несъответствие с първия доклад?
— Само едно, сър. Вторият документ съдържа подробно описание на свръзката на Скайуокър, човека, за когото Стафа твърди, че е негов агент. Фингал ясно посочва, че този мъж е Талон Карде.
Траун въздъхна замислено.
— Интересно. Фингал дава ли някакво обяснение за присъствието на Карде в Калиус?
— Според него има доказателства, че от няколко години губернаторът Стафа поддържа тайни търговски връзки с Карде — отвърна Пелаеон. — Фингал твърди, че е искал да залови мъжа и да го разпита, но нямало как да го направи, без да събуди подозренията на Скайуокър.
— Аха — прошепна замислено Траун. — Било, каквото било. Ако Карде се е случил там само във връзка с контрабандата си, не се е случило нищо непоправимо. И все пак не можем да позволим на един контрабандист да се мотае край поставените от нас капани и да застрашава плановете ни. А и Карде е доказал, че е способен да създава доста проблеми — известно време Траун гледа мълчаливо картата на сектора Орус и след това се обърна към Пелаеон: — За момента имаме да се справяме с по-належащи неща. Пригответе курс към системата Подерис, капитане. Искам „Химера“ да пристигне там за не повече от четирийсет часа — той се усмихна леко: — И предайте на командира на гарнизона, че очаквам подходящо посрещане. Надявам се, че до два-три дни ще имаме неочакван подарък за нашия уважаван майстор джедай.
— Слушам, сър — Пелаеон се поколеба. — Адмирале, какво ще стане, ако предадем Органа Соло и близнаците й на Кбаот и той успее да ги обучи? Тогава ще трябва да се справяме с четирима вместо с един. А ако на Подерис хванем Скайуокър, ще станат петима.
— Няма място за тревоги — поклати глава Траун. — Пречупването на Органа Соло или на Скайуокър ще отнеме на Кбаот много време и усилия. Още повече ще мине, преди бебетата да пораснат достатъчно, за да представляват заплаха за нас, в каквото и да ги превърне. Дълго преди това да се случи — в очите на Траун блеснаха пламъци, — ще сме сключили подходящо споразумение с нашия скъпоценен майстор джедай за поделянето на властта в Империята.
