арсенала на Новата република би било загуба на време, макар че се изкушаваше да помоли Уинтър да й намери бластер само за да види реакцията й. За щастие имаше и друг начин.
На всеки етаж в императорския дворец имаше голяма библиотека, а във всяка от тях — по един комплект чипове, наречен „Подробна история на Корвис Минор“. Като се имаше предвид колко невзрачна беше историята на Корвис Минор, вероятността някой да извади сборника от рафта беше изключително малка. И това беше чудесно, защото в кутията нямаше чипове.
Бластерът беше малко по-различен модел от онзи, който й бяха отнели имперските войници. Но пълнителят му беше зареден и той изпълни плътно кобура на китката. Сега, каквото и да се случеше с войната и с вътрешнополитическото боричкане в Новата република, поне можеше да се сражава.
Мара замря с измамната кутия в ръка. С известно закъснение в съзнанието й се бе появил смущаващ въпрос. Какво имаше предвид Уинтър, когато спомена за новия бездънен източник на войници и екипажи? Да не би някоя от системите в Новата република да е минала на страната на Империята? Или Траун е открил неизвестна до този момент планета и е мобилизирал населението й? Преди да я попита, трябваше да кодира съобщение и да го предаде на определената от Карде свръзка. Колкото по-скоро се махне от тук, толкова по-добре.
Тя върна на мястото й празната кутия за чипове и тръгна към апартамента си, усещайки успокоителната тежест на бластера, прикрепен към лявата й китка.
Траун отмести блестящите си червени очи от отвратителните на външен вид предмети на изкуството, изобразени на двойния кръг екрани около командното му кресло.
— И дума не може да става.
Кбаот бавно се извърна от холографските изображения на уустридските статуи.
— Така ли? — надигна той глас като приближаваща буря. — Какво искате да кажете?
— Съвсем е ясно — отвърна студено Траун. — Също както военната логика. Не разполагаме с достатъчно сили за нападение на Корускант, нито с линии за доставка и бази за традиционната обсада. При тези обстоятелства всяка атака би била безполезна и следователно Империята няма да я предприеме.
Лицето на Кбаот потъмня:
— Внимавайте, върховен адмирал Траун — предупреди той. — Аз управлявам Империята, не вие.
— Така ли? — отвърна Траун и погали йосаламира в хранителната рамка над раменете си.
Кбаот се изпъна в цял ръст, в очите му внезапно блеснаха пламъци.
— Аз управлявам Империята! — гръмовно отекна гласът му в командната зала. — Ще ми се подчинявате или ще умрете!
Пелаеон внимателно се вмъкна малко по-навътре в празния от Силата мехур около йосаламира на Траун. Когато се контролираше, Кбаот изглеждаше по-уверен и стабилен, отколкото преди, но и внезапните пристъпи на лудостта на клонинга ставаха все по-чести и по-яростни. Майсторът джедай беше като центробежна система, в която силите на привличане ненадейно изчезват и телата се отдалечават от ядрото с всяко трептене. До този момент Кбаот не беше убил никого, а и нищо не бе унищожил. Но според Пелаеон беше само въпрос на време. Вероятно същата мисъл бе хрумнала и на Траун.
— Ако ме убиете, ще изгубите войната — напомни той на майстора джедай. — А ако изгубите войната, Лея Органа Соло и близнаците й никога няма да станат ваши.
Кбаот пристъпи към командното кресло на Траун. В очите му блестяха пламъци, но все пак той сякаш изведнъж отново се сви до нормалния си ръст.
— С императора никога нямаше да се държите така — тросна се той.
— Напротив — отвърна Траун. — Поне четири пъти съм отказвал да хвърля напразно войниците и корабите му срещу врагове, които не съм можел да разгромя.
Кбаот изсумтя.
— Само глупак може да говори така на императора. Глупак или човек, на когото му е омръзнал живота.
— И императорът мислеше така — съгласи се Траун. — Първия път, когато отказах, ме нарече предател и повери командването на моята бойна част на друг — върховният адмирал отново погали йосаламира. — Тя беше унищожена почти изцяло и оттогава той започна да се вслушва в мнението ми.
Кбаот изучаваше лицето на Траун. Изражението му се менеше постоянно, сякаш съзнанието му не можеше да се справи с някоя мисъл или чувство.
— Можете да повторите маневрата, която приложихте на Укио — предложи той накрая. — Онзи трик с невидимите кръстосвачи и едновременните турболазерни изстрели. Аз ще ви помогна.
— Много щедро от ваша страна — отвърна върховният адмирал. — За съжаление няма да свърши работа. Бунтовническите лидери на Корускант няма да се предадат толкова бързо, колкото селяните от Укио. Независимо колко точно е съвпадането в стрелбата, накрая ще проумеят, че турболазерните заряди, които поразяват повърхността, не са изстреляни от „Химера“, и ще стигнат до правилното заключение — той посочи разпръснатите в залата холографски изображения на статуи. — Но пък народът и лидерите на Уустри са съвсем друга работа. Също като укианците те изпитват ужас от неизвестното и от онова, което смятат за невъзможно. Освен това са склонни извънредно много да преувеличават лошите слухове. При тях стратегията с невидимите кръстосвачи ще свърши чудесна работа.
По лицето на Кбаот отново бе започнала да избива червенина.
— Върховен адмирал Траун…
— Що се отнася до Органа Соло и близнаците й — прекъсна го спокойно Траун, — можете да ги получите, когато пожелаете.
Внезапният изблик съвсем се разнесе.
— Какво искате да кажете? — попита войнствено Кбаот.
— Нападение над Корускант и залавяне на Органа Соло с груба сила са немислими — обясни Траун. — Но изпращането на малка група, която да я отвлече, е напълно възможно. Вече съм заповядал на разузнаването да събере екип командоси. Утре ще бъде готов.
— Екип командоси! — презрително сви устни Кбаот. — Нима е нужно да ви напомням колко пъти се провалиха с тази задача ногрите?
— Прав сте — отвърна Траун със зловеща нотка в гласа. — Затова в екипа няма да бъдат включени ногри.
Пелаеон изненадано погледна върховния адмирал и след това несъзнателно се обърна към преддверието, където чакаше Рък, телохранителят на Траун. Откак лорд Дарт Вейдър бе впримчил ногрите в доживотна служба на Империята, наивните сивокожи пришълци неизменно приемаха за въпрос на чест всяка поставена им задача. Изтеглянето им от някоя мисия, особено от толкова важна, като залавянето на Органа Соло, за тях би било плесник през лицето. Или дори още по-лошо.
— Адмирале — прошепна той, — не съм сигурен, че…
— Ще го обсъдим по-късно, капитане — прекъсна го Траун. — Единственият въпрос сега е дали майстор Кбаот наистина е готов да получи джедаите — едната му синьочерна вежда се повдигна нагоре: — Или предпочита само да говори за това.
Кбаот леко се усмихна:
— Да смятам ли това за предизвикателство, върховен адмирал Траун?
— Смятайте го за каквото желаете — отвърна Траун. — Аз само изтъквам, че умният тактик преценява загубите от една операция, преди да я предприеме. Близнаците на Органа Соло ще се родят всеки момент, следователно освен със самата Органа Соло ще трябва да се занимавате и с две бебета. Ако не сте сигурен, че ще се справите, най-добре да отложим операцията.
Пелаеон се приготви за поредното избухване на лудия клонинг. За негова изненада не последва нищо подобно.
— Единственият въпрос, върховен адмирал Траун — каза меко Кбаот, — е дали двете новородени деца няма да се окажат непосилна задача за вашите командоси.
— Ясно — кимна Траун. — Срещата ни с командирите от флотата е след половин час, вие ще се прехвърлите на „Мъртвешка глава“, за да подпомогнете екипажа при нападението над Уустри. Когато се върнете на „Химера“ — синьо-черната вежда отново се повдигна, — джедаите ще ви очакват.
— Прекрасно, върховен адмирал Траун. — Кбаот се изправи, извади от робата си дългата бяла брада и я поглади. — Но ви предупреждавам, че ако и този път ме излъжете, последствията никак няма да ви се
