Люк вдигна вежди:
— За разлика от един контрабандист, който е начело на списъка с издирвани от Империята.
Карде се усмихна:
— Калиус е едно от малкото места в Империята, където съм в пълна безопасност. От доста време се познавам с губернатора на Бърчест и само аз мога да му доставя някои твърде ценни за него стоки.
— Например оръжие?
— Не участвам във войната, Скайуокър — напомни му студено Карде. — Организацията ми е обявила неутралитет и не възнамерява да променя позицията си. Ако не се лъжа, на последната ни среща ти го обясних достатъчно ясно. Както и на сестра ти.
— Да, така беше — съгласи се Люк. — Просто се надявах, че събитията от последните месеци може да са те накарали да преосмислиш решението си.
Изражението на Карде остана същото, но Люк долови почти неохотна промяна в излъчването му.
— Никак не ми се нрави това, че върховният адмирал Траун разполага с устройства за клониране — призна той. — В дългосрочен план това би наклонило везните в негова полза, а никой от нас не иска това да се случи. Но според мен вие преувеличавате заплахата.
— Не знам как можеш да го наречеш преувеличение — отвърна Люк. — Империята притежава повечето от двестате крайцера от флотата „Катана“, а сега на практика разполага с неизчерпаем източник на клонинги, с които да ги екипира.
— Май не бих употребил думата „неизчерпаем“ — каза Карде. — За да останат клонингите умствено стабилни и способни да управляват боен кораб, не бива да се пришпорва развитието им. Доколкото си спомням, за израстването на един клонинг е нужна поне година.
Група от петима вааткрианци минаха пред тях и се скриха в една пресечка на главната улица. До този момент Империята беше клонирала само човешки същества, но за всеки случай Люк провери и тях. Отново нищо.
— По една година на клонинг, а?
— Това е задължителният минимум — отвърна Карде. — Виждал съм документи отпреди Войните на клонингите, в които се предлага най-малко от три- до петгодишен период на растеж. Доста по-бързо от нормалното човешко развитие, но все пак едва ли има причина за паника.
Люк вдигна глава към изваяните кули. Осветените от слънцето червено-оранжеви стени рязко изпъкваха на фона на струпаните бели облаци, надигащи се от морето зад тях.
— А ако ти кажа, че клонингите, които ни нападнаха на „Катана“, са израснали за по-малко от година?
Карде сви рамене:
— Зависи колко е това „по-малко“.
— Пълният цикъл е между петнайсет и двайсет дни.
Контрабандистът спря рязко:
— Какво! — възкликна той и се обърна изненадано към Люк.
— Между петнайсет и двайсет дни — повтори джедаят и застана до него.
Карде го изгледа право в очите, след това бавно се обърна и продължи напред.
— Невъзможно — поклати глава той. — Сигурно има някаква грешка.
— Мога да ти дам копие от изследванията на лекарите.
Възрастният мъж кимна замислено, погледът му се рееше в празното пространство.
— Това поне обяснява Укио.
— Укио ли? — повтори изненадано Люк.
Карде хвърли поглед към него:
— Да. Последните новини явно все още не са стигнали до теб. Преди два дни имперската флота предприе няколко атаки в секторите Абрион и Дуфилвиан. Военната база на Орд Пардрон е почти унищожена, а Укио се предаде на Империята.
Люк усети празнота в стомаха си. Укио беше една от петте планети, които осигуряваха храната за цялата Нова република. Последиците за самия сектор Абрион…
— Много ли е пострадал Укио?
— Май изобщо не е — отвърна Карде. — Източниците ми твърдят, че е бил завладян с непокътнат планетарен щит и наземни и космически отбранителни съоръжения.
Празнотата стана още по-голяма.
— Смятах, че това е невъзможно.
— Способността да се правят невъзможни неща е един от критериите при избор на върховен адмирал — отвърна сухо Карде. — Подробностите за нападението все още са доста оскъдни, интересно ще ми е да разбера как го е направил.
Траун разполагаше с крайцерите от флотата „Катана“, с клонинги, за да ги екипира, а сега вече и с възможността да изхранва нарастващия брой войници.
— Това не е начало на нова поредица набези — каза замислено Люк. — Империята се подготвя да започне голямото настъпление.
— Наистина започва да изглежда така — съгласи се Карде. — Според мен точно това ви очаква.
Люк го погледна изпитателно. Лицето и гласът на контрабандиста бяха спокойни както винаги, но излъчването му не беше толкова уверено.
— И това не те ли кара да промениш решението си? — попита той.
— Няма да се присъединя към Новата република, Скайуокър — поклати глава Карде. — Поради много причини. И не на последно място заради недоверието, което изпитвам към определени елементи от правителството ви.
— Мисля, че Фейлия вече е доста дискредитиран…
— Нямах предвид само Фейлия — прекъсна го Карде. — Не по-зле от мен знаеш какви са истинските чувства на монкалмарианците към контрабандистите. Сега, когато адмирал Акбар отново зае мястото си в съвета и поста на главнокомандващ, всички отново трябва да започнем да се озъртаме през рамо.
— О, я стига — изсумтя Люк. — Нима наистина мислиш, че Акбар ще има достатъчно време да се занимава с контрабандистите?
Карде се усмихна измъчено:
— Не. Но пък не искам да залагам живота си на такива предположения.
— Добре тогава — започна Люк. — Хайде да поставим отношенията си на ясна търговска основа. Ние искаме да знаем движението на имперските сили и намеренията им, а вие и без това ги следите внимателно. Можем ли да купуваме тази информация?
Карде помисли и предпазливо каза:
— Може и да е възможно. Но само ако аз имам последната дума за това, какво ще ви предаваме. Не искам да превърнете групата ми в неофициално подразделение на разузнаването на Новата република.
— Съгласен съм — кимна Люк. Беше по-малко, отколкото се надяваше да постигне, но все пак по-добре от нищо. — Веднага щом се върна на Корускант, ще уредя да се отвори кредитна линия на твое име.
— Вероятно може направо да започнем с търговията на информация — каза Карде и огледа сградите от кристал около тях. — Защо решихте да търсите на Калиус?
— Ще направя нещо по-добро — отвърна Люк. Натискът в съзнанието му беше едва доловим, но не можеше да се сбърка с нищо друго. — Ще потвърдя, че клонингите са тук.
— Къде? — попита рязко Карде.
— Натам — посочи напред и леко надясно Люк. — На около половин километър от тук, макар че не мога да определя точно разстоянието.
— В някоя от кулите — реши контрабандистът. — Добра обстановка, далеч от любопитни очи. Дали няма начин да надникнем вътре и да поогледаме…
— Чакай малко. Те се движат — спря го Люк, челото му се сбърчи от усилието да запази контакта. — Тръгнали са почти направо към нас.
— Сигурно ги водят към космодрума — каза Карде. Огледа се и посочи надясно. — Вероятно ще минат по булевард „Маврил“, на две преки натам.
Тръгнаха забързано в тази посока, като се опитваха да не привличат вниманието на минувачите, и след
