суровини за имперската военна машина.
Но другата възможност беше Дос Ла безпомощно да гледа как планетата загива пред очите му. И той много добре го знаеше.
— Ще свалим планетарния щит, „Химера“, като жест на добра воля — обади се накрая Дос Ла, тонът му беше леко предизвикателен, но признаваше поражението. — Но преди да предадем контрола над генераторите и наземните и космическите отбранителни съоръжения на имперските сили, искаме известни гаранции за сигурността на укианския народ и земите ни.
— Разбира се — отвърна Траун без следа от злорадство, каквото биха вложили в този момент повечето имперски офицери.
Малък акт на любезност, пресметнат внимателно, както и цялата операция. Позволявайки на укианските лидери да се предадат с непокътнато достойнство, върховният адмирал отлагаше неизбежната им съпротива, докато не станеше твърде късно.
— Веднага ще изпратя мой представител, който да договори подробностите с правителството ви. Надявам се, нямате нищо против през това време силите ни да заемат защитна позиция?
Последва едва доловима въздишка.
— Нямаме възражения, „Химера“ — отвърна неохотно Дос Ла. — Вече сваляме планетарния щит.
На тактическия екран синият обръч около планетата изчезна.
— Майстор Кбаот, предайте на кръстосвачите да се дръпнат встрани — заповяда Траун. — Не е желателно някой от десантните кораби да се сблъска с тях. Генерал Ковел, можете да започнете да стоварвате хората си на повърхността. Обичайните защитни позиции край всички цели.
— Прието, адмирале — отвърна сухо Ковел.
Пелаеон усети как устните му се извиват в сурова усмивка. Върховното командване на флотата и пехотата едва преди няколко седмици бе посветено в тайния проект за производство на клонинги в планината Тантис и Ковел беше един от офицерите, които все още не бяха свикнали с тази идея. Макар че може би част от скептицизма му се дължеше на факта, че три от бойните части, които щеше да вземе със себе си на повърхността, бяха съставени изцяло от клонинги.
На холографското изображение се видя как първите вълни от десантни совалки и ескортиращите ги изтребители излетяха от „Химера“ и „Буреносен ястреб“ и се устремиха към набелязаните цели. Десантните совалки бяха пълни с клонинги, изпълнители на имперските заповеди. И екипажите в невидимите кръстосвачи вече се състояха от клонинги.
Пелаеон се намръщи леко. Изведнъж му хрумна странна и смущаваща мисъл. Дали Кбаот не успяваше да направлява толкова добре кръстосвачите само защото екипажите от по хиляда души са съставени от варианти на най-много двайсет мозъка? Или — и това беше още по-тревожно — възможно ли бе част от вездесъщия контрол на майстора джедай да се дължи на факта, че самият той също е клонинг? Дали в ръцете на Кбаот проектът в планината Тантис нямаше да се превърне в мощен инструмент на жаждата му за власт? Вероятно. Още един въпрос, върху който трябваше да обърне внимание на Траун.
Пелаеон сепнато се извърна към Кбаот, спомнил си, че в присъствието на майстора джедай мислите му не са лична тайна. Но Кбаот не му обръщаше внимание. Той гледаше вторачено напред, кожата на лицето му беше опъната в неподвижна маска. Върху устните му играеше лека усмивка.
— Майстор Кбаот?
— Там са — прошепна Кбаот дрезгаво. — Там са — повтори той, този път по-високо.
Пелаеон озадачено се обърна към холографското изображение.
— Къде и кои? — попита объркано той.
— На Филв са — отвърна Кбаот и внезапно се обърна към Пелаеон с налудничав пламък в очите. — Моите джедай са на Филв!
— Майстор Кбаот, потвърдете, че кръстосвачите са се преместили на странични позиции — прозвуча резкият глас на Траун. — След това докладвайте за развоя на останалите сражения…
— Моите джедай са на Филв! — прекъсна го Кбаот. — Вашите битки изобщо не ме интересуват!
— Кбаот…
Майсторът джедай вдигна ръка и предавателят замлъкна.
— Сега, Лея Органа Соло — прошепна той меко, — вече те хванах.
„Хилядолетен сокол“ изви рязко надясно и избягна сблъсъка. Имперският изтребител стреляше яростно с лазерните си оръдия, а пилотът се опитваше да повтори маневрата на товарния кораб. Лея Органа Соло стисна здраво зъби при внезапния завой и видя как един от ескортиращите ги изтребители уцели преследващия ги имперски кораб и той избухна в пламъци. „Сокол“ се върна към първоначалната си посока и в илюминаторите на кораба звездите се завъртяха лудешки…
— Внимавайте! — изкрещя Трипио от креслото зад Лея.
Отдясно още един имперски изтребител се носеше с грохот към тях. Предупреждението беше съвсем излишно, „Сокол“ вече правеше обратен завой със заблуждаваща тромавост, за да може да използва долното лазерно оръдие. Лея дочу през вратата на пилотската кабина приглушения боен вик на уукитата и имперският изтребител се присъедини към покойния си другар.
— Добро попадение, Чуй — извика в интеркома Хан Соло и изправи курса на „Сокол“. — Уедж?
— Все още сме с теб, „Сокол“ — незабавно се обади Уедж Антил. — В момента зад вас няма никой, но още една вълна изтребители се насочва насам.
— Да… — Хан погледна Лея. — Ти решаваш, скъпа. Все още ли искаш да се опитаме да кацнем?
Трипио издаде лека електронна въздишка.
— Капитан Соло, нали не предлагате да…
— Млъкни, тенекиена кутийо! — прекъсна го Хан. — Лея?
Лея погледна през илюминатора имперския звезден разрушител и осемте крайцера, насочили се към обсадената планета пред тях. Въртяха се около нея като миноки около открит електрически генератор. Това трябваше да бъде последната й дипломатическа мисия, преди да се установи да чака раждането на близнаците — кратко пътуване, за да успокои нервното филвианско правителство и да покаже решимостта на Новата република да защитава системите в този сектор.
— Няма да успеем — призна тя неохотно. — А дори и да се промъкнем, съмнявам се, че филвианците ще рискуват да отворят планетарния щит, за да минем. По-добре да изчезваме.
— Чудесна идея — изсумтя Хан. — Уедж? Изтегляме се. Не се отдалечавай от нас.
— Разбрано, „Сокол“ — отвърна Уедж. — Дайте ни няколко минути да направим изчисленията за скока през хиперпространството.
— Няма нужда — каза Хан и се завъртя в креслото към навигационния компютър. — Ще ти прехвърля данните от тук.
— Разбрано. Свиреп ескадрон, съберете се плътно около „Сокол“!
— Знаеш ли, цялата тази работа започна да ми омръзва — измърмори Хан. — Нали каза, че онези приятелчета ногрите вече ще те оставят на мира.
— Това тук няма нищо общо с ногрите — поклати глава Лея. Едва доловимо напрежение сбръчка челото й. Въобразяваше ли си, или заобикалящите ги имперски кораби наистина бяха променили посоката си? — Върховният адмирал Траун е решил да изпробва новите крайцери от „Тъмната сила“.
— Аха — кимна Хан и Лея потрепери от моментния проблясък на горчивина в излъчването му. Въпреки всичките усилия да го убедят в обратното Хан все още приемаше за своя лична вина това, че Траун сложи ръка върху изгубените кораби от флотата „Катана“, така наречената „Тъмна сила“, преди Новата република. — Не очаквах, че ще може да ги пусне в действие толкова бързо — добави Хан и завъртя „Сокол“ така, че Филв остана зад гърба им, а пред тях се виждаше единствено дълбокият космос.
Лея облиза нервно устни. Странното напрежение все още се усещаше като далечен зловещ натиск в крайчеца на съзнанието й.
— Може би разполага с достатъчно цилиндри „Спаарти“ и е клонирал не само войници, но и инженери и техници?
— Вероятно — отвърна Хан и въпреки тревогата си Лея усети внезапната промяна в излъчването му. Той включи предавателя: — Уедж, погледни назад към Филв и ми кажи дали наистина става това, което виждам.
От предавателя се чу изненаданата въздишка на Уедж:
