— Имаш предвид, че цялата имперска нападателна част зарязва атаката си и се спуска след нас ли?
— Да, точно това.
— Е, на мен ми изглежда като абсолютна истина — отвърна Уедж. — Може би е време да изчезваме.
— Аха — провлачи Хан. — Може би.
Лея погледна изненадано съпруга си. В гласа му имаше нещо…
— Хан?
— Филвианците трябва да са повикали помощ, преди да спуснат планетарния си щит, нали? — попита Хан, сбърчил замислено чело.
— Да — съгласи се предпазливо Лея.
— И най-близката база на Новата република е Орд Пардрон, нали?
— Точно така.
— Добре. Свиреп ескадрон, променяме курса надясно. Дръжте се плътно до мен.
Той докосна контролното табло и „Сокол“ рязко зави.
— Внимавай, „Сокол“, така се връщаш при имперските изтребители — обади се разтревожено Уедж.
— Няма да стигнем до тях — увери го Хан. — Ето каква е посоката ни.
Изправи кораба на новия им курс и хвърли поглед към екрана.
— Добре, те все още ни преследват.
Зад него навигационният компютър изпиука леко — изчисленията за скока през хиперпространството бяха готови.
— Уедж, координатите са готови — обади се Лея и се пресегна към предавателя, за да ги изпрати.
— Задръж, „Сокол“! — спря я Уедж. — Отдясно на борд си имаме компания.
Лея погледна в указаната посока и гърлото й се сви. Приближаващите имперски изтребители ги настигаха бързо и вече бяха достатъчно близо, за да прехванат съобщението от „Сокол“ към ескорта. Ако сега изпратеха на Уедж координатите за скока, щеше да бъде открита покана за имперските кораби да изпратят посрещачи на изходната им точка.
— Вероятно мога да ви помогна, ваше височество — предложи веднага Трипио. — Както знаете, владея над шест милиона форми за общуване. Може да изпратя координатите на командир Антил на бурдист или на търговския език вааткри…
— И след това да му изпратиш и превода, така ли? — прекъсна го Хан.
— Разбира се… — дроидът млъкна внезапно. — О, майко Космос — прошепна смутено той.
— Спокойно — каза Хан. — Уедж, ти беше на Ксикуин преди две години, нали?
— Да. Аха, имаш предвид оня номер с извъртането на Кракен ли?
— Точно така. Ще го направим на две: едно, две!
Лея зърна как навън ескортиращите ги изтребители се подреждат в нов строй около „Сокол“.
— И какво печелим с това? — попита тя.
— Възможност да се измъкнем — отвърна Хан и отново погледна екрана на командното табло. — Прибави двойка към всяко второ число от координатите и ги изпрати на изтребителите.
— Разбирам — кимна Лея и се залови за работа.
Промяната на втората цифра щеше да измени почти незабележимо изходната им точка и имперските кораби едва ли щяха да заподозрат измама и щяха да изпратят преследвачите си на няколко светлинни години встрани от истинската им цел. — Умно. Значи маневрата с промяната на строя беше само за отвличане на вниманието?
— Точно така. Врагът си мисли, че това е всичко. Малък номер, приложен от Паш Кракен при неуспеха при Ксикуин — Хан отново погледна към екрана. — Май имаме достатъчно преднина, за да ги надбягаме — подхвърли той.
— Хайде да опитаме.
— Няма ли да се прехвърлим в хиперпространството?
— попита изненадано Лея и от дебрите на съзнанието й изплува стар и доста болезнен спомен. Онова налудничаво бягство от Хот с цялата флота на Дарт Вейдър по петите им, когато хипердвигателят на „Сокол“ се оказа повреден…
Хан я погледна озадачено.
— Не се тревожи, скъпа. Днес хипердвигателите работят чудесно.
— Да се надяваме, че си прав — измърмори Лея.
— Докато имперските кораби ни преследват, Филв е в безопасност — продължи Хан. — И колкото по- далеч ги отведем, толкова повече време ще има, за да пристигнат подкрепленията от Орд Пардрон.
Блестяща зелена светкавица на прелетял край тях изстрел накара Лея да преглътне язвителния си отговор.
— Според мен вече им дадохме всичкото време, което можехме — каза тя. Усещаше вълнението на близнаците в нея. — Да изчезваме.
Втори изстрел блесна по защитното поле в горната част на „Сокол“.
— Права си — съгласи се Хан. — Уедж? Готови ли сте да напуснем празненството?
— Когато кажеш, „Сокол“ — отвърна Уедж. — Изчезвайте, ние идваме веднага след вас.
— Разбрано — Хан стисна лостовете на хипердвигателя и леко ги придърпа. През илюминатора на пилотската кабина звездите се разтеглиха в блестящи звездни линии. Вече нищо не ги заплашваше.
Лея си пое дълбоко въздух. Все още долавяше в себе си тревогата на близнаците и започна да ги успокоява. Усещането при докосването на съзнания, които общуват единствено чрез емоция и чиста чувствителност вместо с образи и думи, беше доста чудновато. Съзнанията на близнаците бяха толкова различни от тези на Хан, Люк и другите й приятели. Също и от съзнанието, което ръководеше имперската нападателна част. Вратата зад нея се отвори и в пилотската кабина влезе Чубака.
— Добра стрелба, Чуй — подхвърли Хан. Уукито разположи масивното си тяло на пътническото кресло до Трипио вляво от пътечката. — Някакви проблеми с ръчката за хоризонтално управление?
Чубака изсумтя отрицателно. Тъмните му очи се впиха изпитателно в лицето на Лея и той изръмжа въпросително.
— Добре съм — увери го Лея и преглътна внезапно избилите на очите й сълзи. — Наистина.
Погледна към Хан и видя, че той я гледа озадачено.
— Не се изплаши, нали? — попита той. — Това си беше само една обикновена нападателна имперска част. Нямаше нищо страшно.
Тя поклати глава.
— Не е заради това, Хан. Там имаше и нещо друго. Нещо като… — отново поклати глава. — Не знам.
— Може би е нещо като неразположението, което изпитахте край Ендор — подхвърли услужливо Трипио. — Спомняте ли си? Вие припаднахте, докато аз и Чубака поправяхме…
Уукито изръмжа предупредително и дроидът млъкна. Но вече беше късно.
— Остави го да говори — заповяда Хан и впи поглед в Лея. Излъчването му изведнъж стана подозрително. — За какво неразположение става дума?
— Нищо сериозно, Хан — увери го Лея и го хвана за ръката. — При първоначалната ни орбита над Ендор минахме през мястото, където избухна „Звездата на смъртта“. За миг усетих присъствието на императора. Това беше всичко.
— Аха, това било всичко! — повтори подигравателно Хан и изгледа кръвнишки Чубака. — Покойният император се опитва да те подчини на волята си и ти твърдиш, че не си заслужава дори да го споменеш?
— Държиш се глупаво — смъмри го Лея. — Нямаше защо да те тревожа — мина много бързо, без никакви остатъчни влияния. Наистина. Усещането на Филв беше съвсем различно.
— Добре… — отвърна Хан кисело, все още неготов да отстъпи. — След като се върна, отиде ли на преглед при лекарите?
— Ами нямах никакво време…
