— Добре. Ще те заведа веднага щом кацнем на Корускант.
Лея кимна и тихо въздъхна. Много добре познаваше този тон, а и не можеше да оспори аргументите му.
— Добре. Стига да намеря време.
— Ще намериш — отвърна Хан. — Или когато Люк се върне, ще го накарам да те заключи в лекарското отделение. Говоря сериозно, скъпа.
Лея го стисна за ръката. Усещаше леко стягане в сърцето. Люк, сам самичък на територията на Империята… но той щеше да се справи. Не можеше да не успее.
— Обещавам — кимна тя. — Ще отида да се прегледам.
— Хубаво — отвърна той и я изгледа изпитателно. — И какво точно почувства на Филв?
— Не знам — тя се поколеба. — Може би същото, което Люк усети на „Катана“. Нали се сещаш — когато на борда нахлуха клонингите.
— Аха — кимна Хан, без да изглежда убеден. — Може би. Но крайцерите бяха доста далеч.
— Вероятно тук имаше много повече клонинги.
— Може би — повтори Хан. — Е, най-добре с Чуй да се заловим за работа и да оправим енергийното поле на йонния стабилизатор, преди съвсем да е сдал багажа. Ще се справиш ли сама, скъпа?
— Не се притеснявайте — увери го Лея, доволна от смяната на темата. — Тръгвайте двамата.
Едва сега се сети за другото възможно обяснение. От доста време се говореше, че императорът използвал Силата, за да командва пряко военните части. Ако майсторът джедай, с когото Люк се беше сблъскал на Джомарк, притежаваше същата способност… Тя погали корема си и се съсредоточи в двете малки създания в нея. Не й се искаше да мисли за тази възможност.
— Надявам се — започна Траун със заплашителния си спокоен глас, — че разполагате с някакво обяснение за действията си.
Кбаот, седнал в средата на двойния кръг екрани в командната зала, бавно, но решително вдигна глава и с неприкрито отвращение погледна върховния адмирал и йосаламира на хранителната рамка на раменете на Траун.
— А вие имате ли някакво обяснение, адмирал Траун? — попита рязко той.
— Провалихте нападението над Филв — отвърна Траун, пренебрегвайки въпроса на Кбаот. — След това изпратихте цялата нападателна част в безсмислено преследване.
— А вие, адмирал Траун, не успяхте да ми доставите моите джедаи — отвърна Кбаот. Пелаеон нервно забеляза, че гласът на джедая постепенно се повишава. — Вие, питомните ви ногри, цялата Империя се провалихте.
Траун присви блестящите си червени очи.
— Нима? А нима вие не се провалихте и не се оказахте неспособен да задържите Люк Скайуокър, когато ви го изпратихме на Джомарк?
— Не вие ми го изпратихте, адмирал Траун — възрази майсторът джедай. — Аз го повиках чрез Силата…
— Имперското разузнаване разпространи слуха, че Хоръс Кбаот се е завърнал и са го видели на Джомарк — студено го прекъсна Траун. — Имперски кораб ви заведе там, имперският обоз ви осигури замъка и го снабди с всичко, от което се нуждаехте, имперските инженери построиха скритата площадка за кацане на острова. Империята изигра своята роля, за да вкара Скайуокър в ръцете ви, но вие не успяхте да го задържите.
— Не е вярно! — изръмжа Кбаот. — Скайуокър напусна Джомарк, защото Мара Джейд избяга от вас и го настрои срещу мен. И тя ще си плати за това. Чувате ли ме? Ще си плати!
Траун замълча.
— Вие изпратихте цялата бойна част край Филв след „Хилядолетен сокол“ — каза накрая с отново овладян глас. — И успяхте ли да заловите Лея Органа Соло?
— Не — изръмжа Кбаот. — Но не защото тя не иска да дойде при мен. Напротив, иска го, също както Скайуокър.
Върховният адмирал хвърли поглед към Пелаеон и попита:
— Тя иска да дойде при вас?
Кбаот се усмихна:
— И то много — в гласа му изведнъж бе изчезнала всяка следа от гняв и той звучеше почти замечтано… — Иска аз да обуча децата й — продължи Кбаот и плъзна поглед из командната зала. — Да ги обуча да станат джедай. Да ги пресътворя по мой образ. Защото аз съм Учителят. Единственият останал — той се обърна отново към Траун: — Трябва да ми я доведете, адмирал Траун — каза той заповедно, като в думите му се долавяше и молба. — Трябва да я освободим от капана, в който са я хванали тези, които се страхуват от силата й. Ако не го направим, те ще я унищожат.
— Ще я освободим — кимна успокояващо Траун. — Но по-добре оставете тази задача на мен. Трябва ми още малко време.
Кбаот се намръщи, прокара ръка по брадата си и стисна висящия на гърдите му медальон. Пелаеон усети как по гърба му полазиха тръпки. Колкото и пъти да ставаше свидетел на внезапните промени в състоянието на клонинга и на бесните му изблици, никога нямаше да свикне с тях. Знаеше, че увеличаващата се с израстването умствена и емоционална нестабилност са били широко разпространен проблем при началните експерименти с клонинги. От периода на Войните на клонингите бяха оцелели съвсем малко научни документи, но Пелаеон попадна на доклад, в който се изразяваше предположение, че нито един достигнал зрелост клонинг не може да остане умствено стабилен и да оцелее над година извън напълно контролираната експериментална среда.
В светлината на унищожението, което клонингите бяха причинили на галактиката, Пелаеон открай време смяташе, че техните господари бяха намерили поне частично разрешение на проблема. Но откриването на истинската причина за засилващата се с израстването лудост беше съвсем друг въпрос.
— Много добре, адмирал Траун — рязко каза Кбаот. — Давам ви последна възможност. Но ви предупреждавам: наистина последна. След това ще взема нещата в свои ръце — очите под гъстите вежди блеснаха. — И още нещо: ако не успеете да изпълните дори тази дребна задача, ще смятам, че не заслужавате да командвате военните сили на моята Империя.
В очите на Траун запламтяха огньове, но той само леко наклони глава:
— Приемам предизвикателството, майстор Кбаот.
— Добре — Кбаот се намести в креслото и притвори очи.
— Можете да се оттеглите, адмирал Траун. Искам да се отдам на медитация и да планирам бъдещето на моите джедаи.
За момент Траун остана неподвижен, впил блестящите си очи в Кбаот. След това се обърна към Пелаеон.
— Придружете ме до мостика, капитане. Искам да проверите още веднъж договора за системата Укио.
— Слушам, сър — отвърна Пелаеон, доволен, че е намерил извинение да напусне Кбаот.
За момент се поколеба, усети как на лицето му се изписва озадачено изражение, и погледна майстора джедай. Имаше ли нещо, на което беше искал да обърне внимание на адмирала? Почти беше сигурен, че е свързано с Кбаот, клонингите и проекта в планината Тантис… Не можеше да си спомни. Сви мислено рамене и остави въпроса настрана. Сигурно щеше да се сети по-късно.
Заобиколи кръга екрани и последва адмирала навън.
ГЛАВА 2
Наричаше се Калиус Сай Лийлу — градът на блестящия кристал на Бърчест, и беше едно от най- забележителните чудеса в галактиката от самото начало на Старата република. Целият град представляваше гигантски сталагмит, създаден през вековете от солените пръски на тъмните червено- оранжеви води на Лифарийско море, което се пенеше срещу широкия нос, където бе разположено селището. Първият град е бил старателно изваян от бърчестианските хора на изкуството, а наследниците им са продължили да направляват и да поддържат бавния му растеж.
