— Благодаря, капитане — кимна Траун. Сякаш Пелаеон бе имал право на избор…
Усети призоваването веднага щом прекрачи извън свободната от Силата зона, създадена от йосаламирите, разпръснати на мостика в хранителни рамки. Очевидно майстор Кбаот гореше от нетърпение да започне операцията. Пелаеон събра сили за срещата, потискайки обичайния натиск от страна на Кбаот да побърза, и се отправи към командната зала на върховния адмирал. Помещението беше ярко осветено за разлика от приглушените светлини, които предпочиташе Траун.
— Капитан Пелаеон — Кбаот му махна да се приближи към двойния кръг екрани в средата на залата. — Заповядайте. Чакам ви вече доста време.
— Останалата част от операцията погълна вниманието ми — отвърна сковано Пелаеон, опитвайки се да прикрие отвращението си към джедая, макар много добре да знаеше колко напразни са усилията му.
— Ясно — усмихна се Кбаот, с което показваше много по-добре от всички думи колко се забавлява с напрежението на Пелаеон. — Но сега това няма значение. Да не би върховният адмирал вече да е готов?
— Почти — отговори капитанът. — Искаме да опразним Орд Пардрон колкото се може повече, преди да започнем.
Кбаот изсумтя:
— Значи още се надявате, че бунтовниците ще играят по свирката на адмирала, така ли?
— Да — отвърна уверено Пелаеон. — Върховният адмирал подробно е изучил изкуството им.
— Изучил изкуството им! — повтори подигравателно Кбаот. — Вероятно ще му е от полза, когато Новата република остане само с хора на изкуството, които да хвърли срещу нас.
Кратко позвъняване откъм обръча с екраните избави Пелаеон от необходимостта да отговори.
— Потегляме — каза той на майстора джедай.
Започна наум отброяването на шейсет и шестте секунди, за които щяха да стигнат до Укио от позицията си в момента, като се опитваше да не позволи на думите на Кбаот да влязат под кожата му. Той наистина не разбираше как Траун научава най-съкровените тайни на някоя раса от нейните произведения на изкуството, но толкова често беше виждал как тези знания се оказват верни, че сега бе готов изцяло да се довери на инстинктите на върховния адмирал. А Кбаот явно имаше друго мнение по въпроса.
Но пък и майсторът джедай не възнамеряваше да започне честен спор по проблема. През изминалия месец, откак се беше самопровъзгласил за наследник на императора, Кбаот водеше подмолна война срещу вярата на капитана в Траун, като твърдеше, че истинското вътрешно прозрение идва единствено чрез Силата и следователно — от самия него.
Пелаеон не приемаше този аргумент. Императорът също се беше потопил доста дълбоко в тия работи със Силата и въпреки това не бе успял да прозре собствената си смърт на Ендор. Но семената на съмнението, които Кбаот с толкова труд се опитваше да посее, вече бяха пуснали коренчета сред по- неопитните офицери от флотата.
И според Пелаеон това бе още едно основание планът им да успее. Резултатът в не по-малка степен зависеше от това, доколко Траун правилно бе разчел културния етос на укианците, отколкото от военна тактика. Особено от убеждението на адмирала, че дълбоко в подсъзнанието на укианците е заложен ужас от невъзможното.
— Все някога ще сгреши — прекъсна мислите на капитана Кбаот.
Пелаеон прехапа здраво устни, косъмчетата на врата му настръхнаха от безцеремонното нахлуване в съзнанието му.
— Нямате никаква представа, какво е това личен живот, нали? — изръмжа той.
— Аз представлявам Империята, капитан Пелаеон — отвърна Кбаот и очите му заблестяха с фанатичен плам. — Мислите ви са част от службата към мен.
— Аз служа на върховния адмирал Траун — заяви сковано Пелаеон.
Кбаот се усмихна.
— Така да бъде, щом искате. Но да се върнем към работата — истинската работа на Империята. След битката, капитан Пелаеон, ще изпратите едно съобщение до Затънтената земя.
— За да известя предстоящото ви завръщане — допълни кисело Пелаеон.
Вече цял месец Кбаот продължаваше да настоява да се върне в предишния си дом на Затънтената земя, за да оглави производството на клонинги в старата съкровищница на императора в планината Тантис. Но до този момент джедаят бе твърде зает, за да се опита да убеди Траун, който не бе склонен да предприеме някакви действия по въпроса.
— По-спокойно, капитан Пелаеон — развеселен подметна Кбаот. — Когато му дойде времето, наистина ще се върна на Затънтената земя. И точно затова след края на битката ще се свържете с тамошния гарнизон и ще заповядате да приготвят един клонинг. Много специален.
Дали ще се обадя, ще реши върховният адмирал Траун, помисли си Пелаеон, но вместо това попита:
— Какъв клонинг искате?
Кбаот отново се усмихна на объркания му вид.
— Искането ми е съвсем обикновено — трябва ми слуга, който да ме чака при завръщането ми. Да бъде направен от императорските първокласни трофеи — ако не се лъжа, мострата е В-2332-54. Разбира се, ще отбележите пред командира на гарнизона, че това трябва да бъде извършено при изключителни мерки за сигурност.
Нищо подобно, помисли си Пелаеон, но на глас измърмори:
— Слушам.
Звукът от собствения му глас го изненада, със сигурност не бе имал предвид нищо подобно. Напротив, веднага щом битката свършеше, той щеше да докладва на върховния адмирал за този малък инцидент.
— Освен това разговорът ни ще си остане между нас — продължи спокойно Кбаот. — Веднага щом изпълните заповедта, ще забравите напълно за него.
— Разбира се — кимна Пелаеон само за да го накара да млъкне.
Да, наистина щеше да разкаже всичко на Траун. Върховният адмирал знаеше какво трябва да се направи. Отброяването стигна до нула и на главния екран се появи планетата Укио.
— Време е да включим тактическия екран, майстор Кбаот.
— Както желаете — махна с ръка джедаят.
Пелаеон се протегна през двойния кръг екрани, натисна необходимия бутон и в средата на залата се появи тактическият екран. „Химера“ се спускаше от висока орбита над линията на слънцето, десетте крайцера от флотата „Катана“ от ударната част се бяха разделили и заели отбранителна позиция в два обръча около нея, а „Буреносен ястреб“ идваше отзад като ариергард. Десетина товарни и търговски съдове се движеха бързо към малката пролука, която наземният контрол държеше отворена за тях в енергийния щит на Укио — едва видима синкава обвивка, заобикаляща планетата на около петдесетина километра над повърхността. Два от корабите проблясваха на екрана в червено — насочващите товарни кораби от „Буреносен ястреб“, които по нищо не се различаваха от останалите, впуснали се забързано да търсят укритие. Товарните кораби теглеха след себе си още четири невидими съда.
— Невидими само за тези, които нямат очи да виждат — измърмори Кбаот.
— Значи сега можете да виждате и корабите, така ли? — изръмжа Пелаеон. — Как така изведнъж нараснаха уменията ви на джедай?
Надяваше се лекичко да подразни Кбаот — не много, само малко. Но усилията му се оказаха напразни.
— Виждам дори и хората под скъпоценните ви прикриващи щитове — отвърна спокойно майсторът джедай. — Долавям мислите им и мога да направлявам волята им. Какво значение има металът?
Пелаеон сви устни:
— Предполагам, че за вас много неща нямат значение.
С крайчеца на погледа си видя как Кбаот се усмихна.
— Това, което е без значение за един майстор джедай, е без значение за цялата вселена.
Товарните кораби и невидимите кръстосвачи вече почти бяха достигнали щита.
— Ще свалят въжетата за теглене веднага щом преминат от другата страна — напомни Пелаеон. — Готов ли сте?
