— Излитаме.
Включи агравитаторите на пълна мощност, внимателно вдигна кораба над земята и рязко зави надясно. Веднага излетяха два реактивни изтребителя и се спуснаха след него, а той се насочи към края на платото.
— Наблюдавай изтребителите, Арту — заповяда Люк и раздвои вниманието си между светкавично приближаващия се край на града и космоса над тях.
Схватката с клонингите, които охраняваха космодрума, беше доста напрегната, но твърде кратка, за да бъде истинска. Или Империята беше определила за ръководител на операцията някой пълен некадърник, или нарочно го оставиха да стигне до кораба, внимателно насочвайки го към истинския капан…
Краят на платото остана зад тях. Люк хвърли поглед в екрана, увери се, че е извън очертанията на града, и включи главния двигател за подсветлинна скорост.
Товарният кораб подскочи нагоре като попарен минок, преследващите го реактивни изтребители останаха далеч назад. Заповедите за спиране от контролната кула се извисиха в изненадан гневен вик, но Люк се пресегна и прекъсна връзката.
— Как си, Арту?
Дроидът отвърна, че е добре, и на екрана на компютъра се изписа въпрос.
— Да, клонинги бяха — потвърди мрачно Люк и по гърба му полазиха тръпки. Неприятното излъчване на новите имперски клонинги беше два пъти по-зловещо отблизо. — Ще ти кажа още нещо — добави той. — Знаеха, че преследват мен. Щурмоваците носеха самари с йосаламири.
Арту изсвири замислено и след кратък размисъл изпиука въпросително.
— Прав си, аз също си помислих за източника Делта — съгласи се Люк, след като прочете думите на дроида. — Лея каза, че ако в близко време не успеем да пресечем изтичането на информация, тя щяла да препоръча работата на съвета да се прехвърли извън императорския дворец. Може би дори извън Корускант.
Макар че ако Делта беше човек или шпионин от някаква друга раса, а не невъзможен за засичане подслушвателен апарат в двореца, преместването щеше да е напразно. Мълчанието на Арту показваше, че вероятно и дроидът мисли така.
Хоризонтът пред тях изглеждаше като тъмна планета на фона на черното, но пълно със звезди небе и вече започваше видимо да се изкривява.
— Направи изчисленията за скока през хиперпространството, Арту — извика Люк. — Вероятно трябва светкавично да изчезваме.
Дроидът изпиука утвърдително и той се обърна отново напред. Отвъд хоризонта, извън обхвата на уредите на товарния кораб, можеше да се спотайва цяла флота звездни разрушители, чакайки го да се отдалечи от всякаква възможност за прикритие и тогава да го атакуват.
Извън обхвата на уредите, но може би в обсега на джедайските му сетива. Той притвори очи, изпълни съзнанието си с покой и се присегна със Силата…
Долови го миг преди да проехти изненаданото пиукане на Арту. Наистина беше имперски звезден разрушител, но не се спотайваше зад хоризонта, а се приближаваше отзад, от орбита в горните слоеве на атмосферата, която му позволяваше да набере скорост, без да жертва предимството на изненадата.
— Дръж се! — извика Люк и включи двигателя на пълна мощност. Но усилието му беше напразно и той, а и имперските войници го знаеха. Звездният разрушител напредваше бързо, прехващащите лъчи вече бяха включени и насочени към товарния кораб. Само след няколко секунди щяха да ги хванат. По-точно — щяха да хванат товарния кораб…
Люк свали предпазните колани, отвори един скрит под контролното табло панел и натисна трите бутона вътре. Първият включваше товарния кораб на автопилот, вторият — протонното оръдие на кърмата, което веднага изстреля едно торпедо към звездния разрушител. С третия се активираше програмата за саморазрушение на товарния кораб.
Изтребителят беше в хангара зад пилотската кабина и напомняше надничащо от бърлогата си странно метално животно. Люк скочи към отворения горен люк и замалко не си удари главата в ниския таван на товарния кораб. Арту, вече настанен в гнездото в изтребителя, пиукаше тихо и бързо включи в бойна готовност системите. Люк си сложи предпазните колани и бойния шлем, дроидът сигнализира, че са готови за полет.
— Добре — отвърна той и обхвана с лявата ръка специалния превключвател, прикрепен към командното табло.
— За да мине номерът, трябва да преценим времето изключително внимателно. Приготви се.
Той отново притвори очи и Силата изпълни сетивата му. При първия си опит да намери майстора джедай Кбаот по същия начин бе влязъл в сблъсък с имперската флота — обикновен изтребител срещу имперски звезден разрушител. Онази схватка също беше имперска засада, макар че той го разбра едва когато стана ясен нечестивият съюз на Кбаот с Империята. Тогава го бяха спасили умението му, късметът и Силата.
Този път, ако специалистите от Корускант си бяха свършили работата, късметът отново трябваше да е на негова страна.
Със съзнанието си, изпълнено със Силата, долови прехващането на лъча половин секунда преди това да стане реалност. Люк завъртя превключвателя, товарният кораб подскочи в мощното притегляне на прехващащия лъч и горната му част избухна в облак метални парчета. В следващия миг изтребителят прелетя през блестящите отломки, задвижван от монтираните под палубата реактивни двигатели. Люк затаи дъх, прехващащият лъч сякаш щеше да успее да задържи хватката си въпреки облака метални частици. Но притеглянето рязко намаля и изведнъж се изгуби.
— Свободни сме! — извика той към Арту, извъртя изтребителя и се насочи към дълбокия космос. — Дръж се, изчезваме!
Той зави отново, над горния прозрачен люк светнаха зелени лъчи. Тъй като разстоянието вече беше твърде голямо за прехващащите лъчи, имперските войници явно бяха решили да го свалят с изстрели. Още един залп проблесна, един от лъчите премина през защитното поле и удари изтребителя отдолу, Арту сепнато изпиука. Люк отново се присегна към Силата и се остави тя да води ръцете му на руля…
Време беше. Люк хвана лоста за хипердвигателите и плавно го дръпна назад.
С лъжливия проблясък на движение изтребителят изчезна в безопасността на хиперпространството, а турболазерните оръдия на „Химера“ продължиха безсмислено да стрелят няколко секунди. Постепенно оръдията замлъкнаха и Пелаеон тежко въздъхна, страхувайки се да погледне към командното кресло на Траун. Скайуокър пак се бе измъкнал, а предишния път един човек бе платил провала с живота си.
Другите хора на мостика също не го бяха забравили. Траун рязко се изправи, шумоленето от триенето на дрехата му в креслото ясно прозвуча в крехката тишина.
— Е — започна спокойно върховният адмирал. — Трябва да признаем, че бунтовниците винаги са били много изобретателни. Виждал съм този номер и преди, но не в толкова брилянтно изпълнение.
— Тъй вярно, сър — отвърна Пелаеон, като безуспешно се опита да прикрие напрежението в гласа си.
С крайчеца на окото си видя как Траун се обръща към него.
— Спокойно, капитане — каза върховният адмирал. — Скайуокър щеше да е чудесен подарък за майстор Кбаот, но бягството му едва ли е основание за големи тревоги.
Най-важната цел на операцията ни бе да убедим бунтовниците, че са разкрили маршрута за превоз на клонинги. И тя вече е постигната.
Напрежението бавно започна да напуска Пелаеон. Върховният адмирал очевидно не беше ядосан…
— Но това не означава — продължи Траун, — че трябва да си затваряме очите пред действията на екипажа на „Химера“. Последвайте ме, капитане.
Пелаеон се изправи с отново сковано от напрежение тяло.
— Слушам, сър.
Траун се спусна по стълбата на кърмата към мястото за екипажа на десния борд. Мина мълчаливо покрай войниците пред таблата на уредите, покрай застаналите сковано зад тях офицери и спря пред контролната станция за прехващащите лъчи на десния борд.
— Как се казваш? — тихо попита Траун младия мъж в центъра на напрегнатото внимание.
— Мичман Мичъл, сър.
