— Достатъчно — заповяда Дрейсън. — Контрола, изключете двигателя и се пригответе по мой сигнал да разтоварите. Готови… Сега!
В първия момент не се случи нищо. Изведнъж от задната част на кораба се изсипа блестящ прах и бавно се разпръсна.
— Продължавайте — каза адмиралът. — „Опустошител“, включи отрицателните йонни лъчи.
— Корабът разтовари всичкия прах, адмирале — докладва един офицер.
— Контрола, изтеглете го назад — заповяда Дрейсън.
— Обаче бавно — измърмори Бел Иблис. — Не бива в праха да останат следи от изгорелите газове.
Дрейсън го изгледа раздразнено, но неохотно добави:
— Изтеглете го бавно и внимателно. Получихме ли вече някакви данни?
— Обработват се, сър — отвърна офицерът на радарите. — Секторът между точка девет, три и девет, осем отразява не всички вълни.
— Добре — кимна адмиралът. — Наблюдавайте го внимателно. „Опустошител“?
— „Опустошител“ е готов, сър — обади се друг офицер.
— Предайте му да открие огън с отрицателните йонни лъчи — заповяда Дрейсън. — С ниско напрежение. Да видим какво ще стане сега.
Лея внимателно наблюдаваше екрана. Йоните от изгорелите газове на двигателя на оттеглящия се транспортен кораб създаваха противоположни електростатични заряди и блестящите прашинки започнаха да се събират. Забеляза как на екрана се появи неясната линия на йонния лъч и проряза облака прах. Лъчът зареди всички частици с един заряд, така че да се отблъскват взаимно, и изведнъж блестящият облак прах започна да расте и се разтвори като цъфнало цвете.
— Прекратете огъня. Да видим дали това ще свърши работа.
Цветето продължи да се разтваря. Лея напрегнато следеше увеличаващия се блестящ облак. Поради огромното пространство нямаше особена вероятност прахът да пресече пътя на някой от обикалящите в орбита астероиди. А дори и да се случеше, на екрана нямаше да се види нищо. Прикриващите полета пропускаха светлината и лъчите на радарите, така че на екрана нямаше да се появи черно петно.
— Облакът започва да се разпада, адмирале — докладва офицерът на радарите. — Коефициент на разпръскване около дванайсет.
— Хванал го е слънчевият вятър — измърмори Бел Иблис.
— Това се очакваше — напомни му Дрейсън. — Контрол над втори транспортен кораб, започнете операцията.
Втори транспортен кораб се отдели от групата в орбита и се насочи към повърхността.
— Това определено е най-бавният начин за откриване на астероидите — подхвърли тихо Бел Иблис.
— Така е — кимна Рийкън. — Само да не бяхте загубили установката за гравитационни капани на Свайврън. Щеше да ни свърши чудесна работа.
Лея кимна. Кварцовата установка за гравитационни капани служеше да се показва в близък план масата на прикритите кораби, намиращи се на хиляди километри.
— Мислех, че разузнаването вече е по следите на една установка.
— Открили са три — отвърна Рийкън. — Проблемът е, че всички са в контролирани от Империята зони.
— Все пак не съм убеден, че ще ни помогне — каза Бел Иблис. — Заради близостта гравитацията на Корускант сигурно напълно прикрива астероидите.
— Ще е трудно, няма съмнение — съгласи се Рийкън. — Все пак според мен това остава най-добрата ни възможност.
Мълчаливо наблюдаваха как на екрана вторият транспортен кораб стигна определеното му място и повтори операцията. Отново нищо.
— Слънчевият вятър ще ни създаде големи проблеми — отбеляза Бел Иблис, когато потегли и трети транспортен кораб. — Може да помислим дали да не опитаме с по-големи частици.
— Или да преместим операцията откъм нощната страна — предложи Рийкън. — Това поне ще намали ефекта на…
— Турбулентност! — извика офицерът на радарите. — Вектор едно, едно, седем, координати четири, девет, две.
Всички се втурнаха към екрана на радарите. В края на все още растящия втори облак прах се беше появила неясна оранжева линия, която отбелязваше турбулентността, причинена от преминаването на невидимия астероид.
— Проследете го! — заповяда Дрейсън. — „Опустошител“, приготви се за стрелба.
Крайцерът откри огън по проектираната орбита на астероида, на големия екран започнаха да проблясват червени линии. Лея наблюдаваше, стиснала здраво облегалката на креслото на офицера на радарите. И изведнъж астероидът се появи — грубо парче скала, което се движеше бавно на фона на звездите.
— Прекратете огъня — заповяда Дрейсън. — Добра работа, господа. „Верен“, твой ред е. Изпрати екип техници…
Той млъкна. На екрана се беше появили плетеница от линии, които пресичаха тъмната повърхност на астероида. За секунда блеснаха ярко и изчезнаха.
— Отменям заповедта, „Верен“ — изръмжа Дрейсън. — Изглежда, върховният адмирал не иска никой да се доближава до малките му играчки.
— Поне засякохме една от тях — обади се Лея. — И това е нещо.
— Да — подхвърли сухо Рийкън. — Остават не повече от триста.
Лея кимна отново и понечи да се обърне. Издирването щеше да им отнеме доста време, а тя можеше да се върне при Уинтър и Чен…
— Сблъсък! — изрева офицерът на радарите.
Лея спря. Третият транспортен кораб се въртеше неконтролируемо, кърмата му бе пречупена и от нея изскачаха пламъци. Товарът се разпиляваше във всички посоки.
— Можете ли да проследите орбитата на астероида? — попита Дрейсън.
Ръцете на офицера вече препускаха по контролното табло.
— Не, не разполагаме с достатъчно данни. Но ще извадя предполагаемата орбита.
— Направете го. До всички кораби: огън! Стреляйте с всичките си оръдия, изпращаме ви предполагаемата орбита.
На екрана се появи проекция на орбитата на астероида и от корабите започнаха да проблясват турболазерни изстрели.
— Разширете зоната до петдесет процента вероятност — заповяда Дрейсън. — Бойните станции да се заемат с външния край. Намерете проклетия астероид!
Заповедта бе излишна. Космосът над Корускант се превърна в огнен ад. Турболазерни изстрели и протонни торпеда фучаха по предполагаемата орбита. Компютърът изчисли вероятните орбити на невидимия астероид, а корабите и бойните станции пренасочиха огъня си в удължената и разширена зона.
Не откриха нищо и след няколко минути Дрейсън най-накрая призна поражението си.
— До всички части: край на огъня — заповяда той уморено. — Няма смисъл. Загубихме го.
Нямаше нужда от повече приказки. Стояха мълчаливо и наблюдаваха как повреденият транспортен кораб, твърде далеч от прехващащите лъчи на флотата, бавно се спускаше към планетарния щит и неизбежната си гибел. Счупената кърма се удари в щита и към пламъците от горящите газове на двигателя се присъединиха ярки синьо-бели проблясвания от разкъсаните атоми. Кърмата се отдели от корпуса и просветна приглушено. Последва много по-ярък блясък при удара на носа в щита, корпусът започна да се разпада, останките се разпиляха на фона на пламъците. Огнените отблясъци бавно погаснаха. Това беше краят.
Лея наблюдаваше как последните проблясъци изчезват, опитвайки се да направи джедайските упражнения за успокояване и да изтласка гнева от съзнанието си. Не можеше да си позволи да мрази Траун за това, което им причиняваше. Така щеше само да замъгли разума си. И още по-лошо, омразата беше стъпка към тъмната страна на Силата.
