действие е много прост. Всеки натиск по ствола на дървото, включително трептенето от звуковите вълни, предизвиква химически промени във вътрешния слой на кората.
— И затова се променят цветовете, нали? — попита Мон Мотма.
— Точно така — кимна Бремен и потрепери. — Наистина, сега е ясно, че мигновената смяна на цветовете се дължи на биохимични процеси. Както и да е, свързаните със ствола жички реагират на промените в химичния състав и предават информацията на модула в корените. Модулът я приема във вид на химически реакции, превръща я в компресирани данни и от там — в човешка реч. Някакво друго устройство — вероятно по-дълбоко в корените — събира разговорите и кодира цялата информация за излъчване. И това е всичко.
— Органичен микрофон — кимна Бел Иблис. — Без електроника, така че претърсването на контраразузнаването не може да го засече.
— Цяла система от органични микрофони — поправи го Бремен и погледна многозначително към редиците дървета от двете страни на големия коридор. — Веднага ще ги махнем.
— Великолепен план — измърмори Мон Мотма. — Съвсем в стила на императора. Винаги съм се чудила как получаваше информацията, която използваше срещу нас в Сената — тя поклати глава: — Изглежда, дори и след смъртта си може да се изправи срещу нас.
— Е, поне този му опит се оказа неуспешен — каза Бел Иблис. — Полковник, съберете екип и изкоренете дърветата.
ГЛАВА 18
В другия край на опустошената равнина блесна светлина.
— Мазик идва — отбеляза Карде.
Гилеспи обърна гръб на барчето с напитките и плъзна поглед над останките от крепостните стени.
— Вярно, идва някой — съгласи се той, остави чашата и студеното бруалки, от което хапваше, и избърса ръце в туниката. Извади макробинокъл и го вдигна пред очите си. — Наистина е Мазик. Виж ти, води още два кораба.
Карде намръщено погледна приближаващото светло петно.
— Още два кораба ли?
— Погледни — подаде му бинокъла Гилеспи.
Карде вдигна бинокъла. Наистина се приближаваха три кораба: изящна космическа яхта и два по-тесни, зловещи на вид кораба с невиждан силует.
— Води ни гости, така ли? — попита Гилеспи.
— За никакви гости не спомена, когато говори с Авис преди няколко минути — отвърна Карде.
В този момент двата охраняващи кораба се отделиха от яхтата, спуснаха се към равнината и изчезнаха в един от дълбоките каньони.
— Не е зле да провериш.
— Така е — съгласи се Карде, върна макробинокъла и извади предавателя си. — Авис? Успяхте ли да установите самоличността на посетителите ни?
— Разбира се — отвърна помощникът му. — И трите кораба са със сменени имена, но успяхме да ги разпознаем: „Далечна дъга“, „Небесен нокът“ и „Орел“.
Карде се намръщи. Очертанията на корабите не му бяха познати, но имената говореха достатъчно. Личната яхта на Мазик и два от любимите му бойни кораби.
— Благодаря — каза той и изключи предавателя.
— Какво става? — попита Гилеспи.
Карде закачи предавателя на колана си.
— Мазик е — отвърна той.
— Какво е станало с Мазик? — прозвуча неочаквано гласът на Нилс Фериер.
Карде се обърна. Крадецът на кораби стоеше до бара с огромно количество печени ядки от пирки в шепата.
— Пристига.
— Добре — кимна Фериер, подхвърли една ядка в устата си и шумно я схруска. — Доста закъсня. Да се надяваме, че срещата ще започне накрая.
Той излезе, нехайно хрупайки, и кимна на Дравис и Клингън, минавайки край тях.
— Стори ми се, че не го искаш тук — измърмори Гилеспи.
Карде поклати глава:
— Варно е. Но явно други не мислят така.
Гилеспи го погледна изненадано:
— Искаш да кажеш, че го е поканил някой друг ли? Кой?
— Не знам — призна Карде и изпрати с поглед Фериер. Крадецът на кораби свърна към ъгъла, където се беше събрала групата на Елор. — Нямаше как да разпитам, без да изглеждам дребнав, подозрителен и арогантен. Както и да е, вероятно това няма никакво значение. Някой е решил, че и сега трябва да присъстват всички, които бяха на първата ни среща на Троган.
— Въпреки липсата на покана?
Карде сви рамене.
— Сигурно е решил, че е бил изпуснат неволно. Но ако повдигна въпроса, само ще предизвикам разправии. Някои и бездруго май са недоволни, че поех организирането на операцията.
Гилеспи хвърли последното парче бруалки в устата си.
— Да, може и да няма значение — каза той мрачно. — Но може и да има.
— Поставили сме под наблюдение околността — напомни му Карде. — Ако Фериер се е споразумял с Империята, ще видим приближаването на имперските войници и ще имаме време да реагираме.
— Надявам се — изръмжа Гилеспи и отиде до бара. — Не обичам да бягам на пълен стомах.
Карде се усмихна, понечи да се извърне, но в този момент се обади предавателят му. Той го извади, включи го и инстинктивно вдигна поглед към небето.
— Карде слуша.
— Тук е Торв — чу се гласът на помощника му и Карде незабавно разбра по тона, че нещо не е в ред. — Можеш ли да слезеш за минута?
— Разбира се — отвърна Карде и несъзнателно посегна към бластера в кобура на бедрото. — Да доведа ли още някой?
— Няма нужда.
Това означаваше, че подкрепленията вече бяха тръгнали.
— Разбрано. Идвам веднага.
Изключи предавателя и го закачи на колана.
— Някакви проблеми? — попита Гилеспи и го изгледа изпитателно над ръба на чашата.
— Някой е проникнал в крепостта — отвърна Карде и внимателно огледа двора. Като че ли нито един от останалите контрабандисти и помощниците им не гледаше към него. — Направи ми услуга и дръж под око обстановката тук.
— Разбира се. Трябва ли да обърна специално внимание на някого?
Карде погледна Фериер. Крадецът на кораби беше оставил Елор и сега вървеше към Парта и приятеля й от Хо Дин.
— Гледай Фериер да не се изгуби.
Централната част на базата беше разположена на три етажа под върха на разрушената крепост. В миналото тук вероятно са се помещавали кухните и сервизните помещения, а до тях имаше огромна зала с високи тавани, където са се организирали празненства. „Волният Карде“ бе кацнал в балната зала, която предлагаше две важни предимства — беше сравнително скрито място и даваше възможност за бързо измъкване при извънредни обстоятелства. Карде излезе пред високите врати и видя Фин Торв и още петима души от екипажа на „Звезден лед“ да го чакат с извадени бластери в ръка.
— Докладвайте! — заповяда той.
— Тук има някой — започна мрачно Торв. — Чин изведе ворнскърите да се поразходят около кораба и
