командир Харлис подготвя операция за проверка на сведенията.
Излязоха от големия коридор. Крачеха заедно с десетина създания, които още не се бяха разпръснали към кабинетите си и залите за срещи.
— Изглежда доста опасно — Лея рецитираше предварително съгласувания текст. — Надявам се, че няма да отиде да провери лично.
— В доклада няма никакви подробности — продължи и Уинтър. — Но в приложението питат дали има възможност да се вземе на заем товарен кораб от някой, който търгува с Империята.
Заседателите в Общото събрание завиха по напречния коридор и Лея и Уинтър останаха във фоайето заедно с техници, помощници, административен персонал и лица с нисък ранг от правителствените служби на Новата република. Лея ги огледа бързо и реши, че няма смисъл да повтарят представлението. Обърна се към Уинтър, кимна отново и двете тръгнаха към турболифта.
Дълго се бяха занимавали с въпроса, къде да настанят Чен и апаратурата му, без никой да узнае с какво се занимава той, и след внимателно изследване на оригиналните планове на двореца откриха идеалното място — малко помещение за авариен генератор, затворено и запечатано преди много години, вклинено между щаба на пилотите на изтребители и отдела по снабдяване. Лея преряза с лазерния меч нов отвор откъм сервизния коридор, Бел Иблис им помогна да прекарат кабели за електричество и връзка с главния компютър и Чен разположи апаратурата си за дешифриране. Разполагаха с всичко, което им трябваше. Липсваха само резултати.
Когато пристигнаха, Чен седеше в единствения стол и зяпаше замечтано в небето, вдигнал крака на ръба на бюрото. Уинтър затвори вратата и чак тогава той забеляза присъствието им.
— О, здравейте — кимна Чен, свали краката си и подметките му изтропаха по пода.
— По-тихо, моля — смъмри го Лея и потрепери. Току-виж офицерите от другата страна на тънките стени докладвали на непосредствения си командир за странните шумове. Но все пак можеше и да не го направят. — Генерал Бел Иблис донесе ли последното съобщение?
— Да, преди около час — едва чуто прошепна Чен. — Току-що приключих с разшифроването.
Той докосна един клавиш и на екрана се появиха разшифрованите съобщения. Лея се приближи до бюрото и ги зачете. Месторазположение на военни части, записки от дипломатически разговори на високо равнище, късчета дворцови клюки — както винаги източникът Делта беше покрил цялата гама от значимото до обикновени глупости.
— Ето едно от нашите — посочи на екрана Уинтър.
Лея прочете няколкото изречения. Непотвърден доклад от разузнаването в системата Бпфаш, в който се казваше, че „Химера“ и подкрепящите я кораби били забелязани до Анхорон. Наистина идваше от тях.
— Колко са го чули? — попита тя.
— Само четирийсет и седем — отвърна помощничката й, вече започнала работа с електронния бележник на Чен. — Това беше вчера в три следобед — по време на втората сесия на Общото събрание и нямаше много народ в големия коридор.
Лея кимна и отново се обърна към екрана. Докато Уинтър свърши със списъка, тя разпозна още две от фалшивите съобщения. А докато Уинтър работеше по тях, намери още пет.
— Май това е всичко — Уинтър подаде на Чен първите три списъка и се залови с останалите. — Да ги пуснем през програмата ти.
— Добре — кимна Чен, хвърли изпълнен с благоговение поглед към Уинтър и се обърна към компютъра. Въпреки трите дни съвместна работа той все още не можеше да спре да се удивява как тя си спомня всяка подробност от петдесет различни едноминутни разговора. — Да видим сега… съпоставяме ги… добре. Сведохме възможностите до сто двайсет и седем. Повечето са техници и административен персонал. Има и някои чужди дипломати.
Лея поклати глава:
— Нито един от тях не може да има достъп до цялата тази информация. Би трябвало да е някой на много по-високо равнище в командването на…
— Чакай малко! — прекъсна я Чен и вдигна пръст. — Щом искаш голяма риба, ето ти я! Съветникът Сиян Тев от Сулуст.
Лея намръщено изгледа екрана.
— Не може да е той. Съветникът е един от първите водачи на Бунтовническия съюз. Ако не се лъжа, именно той убеди Ниен Нънб да се присъедини към нас с личния си нападателен ескадрон, след като имперските сили го прогониха от системата на Сулуст.
Чен сви рамене.
— Това не е по моята част. Но той е чул всичките петнайсет лъжливи съобщения, излъчени от предавателя на Делта.
— Не е съветник Тев — намеси се разсеяно Уинтър, която все още пишеше на бележника. — Той не присъстваше на последните шест разговора.
— Може да ги е чул някой от помощниците му — предположи Чен. — Не е задължително да е бил там лично.
Уинтър поклати глава:
— Не, негов помощник беше само на първия. А съветник Тев присъстваше на два разговора миналия ден, които не бяха предадени от Делта. В девет и петнайсет сутринта и в два и четирийсет и пет следобед.
Чен извика на екрана съответните списъци.
— Вярно — потвърди той. — Не се сетих да проверя по този начин. Явно трябва да направя по-добра програма.
Вратата зад Лея се отвори, тя се обърна и видя Бел Иблис.
— Знаех си, че ще ви намеря тук — кимна той. — Готови сме да опитаме план „Звезден прах“. Ако искаш, можеш да дойдеш да погледаш.
Планът трябваше да определи местоположението на невидимите астероиди, изстреляни от Траун в орбита на Корускант.
— Идвам — отвърна Лея. — Уинтър, когато свършиш тук, можеш да ме намериш в щаба.
— Добре, ваше височество.
Лея и Бел Иблис излязоха от стаята и тръгнаха един зад друг по сервизния коридор.
— Открихте ли нещо? — попита през рамо генералът.
— Уинтър още преглежда списъците от вчера — отговори Лея. — Досега сме свели броя до сто и трийсет души.
Бел Иблис кимна:
— Като се има предвид числеността на персонала в двореца, не е малко.
— Може би — тя се поколеба. — Но все пак планът ни ще успее само ако Делта е един човек. Ако са цяла група, по този начин няма как да я установим.
— Така е — съгласи се Бел Иблис. — Но не ми се вярва в двореца да има толкова много предатели. Всъщност дори ми е трудно да повярвам и за един. Винаги съм си мислел, че Делта е някакъв уред за записване. Нещо, което охраната просто не може да намери.
— Наблюдавах ги, докато претърсваха кабинетите. Не виждам как могат да пропуснат нещо.
— За жалост и аз.
Пристигнаха в щаба. Зад командното табло стояха генерал Рийкън и адмирал Дрейсън.
— Принцесо — поздрави я сериозно Рийкън. — Пристигате точно навреме.
Лея вдигна поглед към големия екран. От групата кораби високо в орбита се беше отделил стар транспортен кораб и внимателно се приближаваше към планетата.
— На какво разстояние ще се приближи? — попита тя.
— Ще започнем точно над планетарния щит, съветник — отвърна Дрейсън. — Анализите след битката показаха, че повечето от невидимите астероиди най-вероятно ще заемат ниска орбита.
Лея кимна. И тъй като, ако отвореха щита, именно те щяха да паднат първи, звучеше разумно да започнат от тях.
Транспортният кораб бавно потегли. Движеше се с колебливата неувереност на дистанционно управляван космически съд.
