на околните правото да си имат своите вълнения. За Кбаот „Изходящ полет“ представлява именно това — той погледна към вратата в другия край на кабинета си. — Пък и дори да не успеят да свършат някаква стойностна работа там, може би тъкмо вестта за експедицията им ще се превърне в онази искра, която ще подпали въображението на милиони из цялата Република.
— При положение че все пак решат да го обявят на всеослушание — уточни Дориана. — Според последните вести Съветът на джедаите смята да запази проекта в пълна тайна.
Палпатин сви рамене:
— Сигурен съм, че си имат своите основания.
— Може би — съгласи се Дориана и после се поколеба. — Освен това с ваше разрешение, канцлер, бих желал да се извиня, че се обадих не на място по време на срещата.
— Не се притеснявай — каза Палпатин разсеяно. — Всъщност предложението ти се оказа доста вдъхновяващо. Кбаот е изключително умел във воденето на такива преговори, от каквито се нуждаят двете страни на Барлок. Трябваше да се сетя сам за подобна възможност — той изсумтя тихо и продължи: — А и ако трябва да бъда напълно искрен, няма да е зле за няколко седмици да се освободим от присъствието му на Корускант. Това ще ми даде време да премисля как самият аз да подхода към Комисията по целесъобразността, за да ги убедя да възстановят финансирането на „Изходящ полет“.
— Както и да намерите начин да склоните Съвета да предостави на Кбаот джедаите, от които има нужда?
— По този въпрос вече не мога да му помогна — каза Палпатин. — Щом като на Кбаот са му необходими още джедаи, ще трябва сам да си убеди Йода и Уинду.
— Да, канцлер — каза тихо Дориана. — Е, може би на Барлок ще се справи толкова добре, че те няма да имат друг избор, освен да му угодят.
— Или пък ще гледат да му угодят, само и само за да им се махне от очите — каза Палпатин сухо. — Пред тях той е също толкова настоятелен, колкото и пред мен. Във всеки случай този въпрос сега е в ръцете на самия Кбаот. А като говорим за предстоящи визити, самият ти кога планираш да се отправиш на твоето пътуване?
— Още довечера — отговори Дориана. — Имам резервация на кораб, а всичките ми нужни файлове и документи са вече подготвени. След работа трябва да мина през апартамента ми да си събера някои лични неща и ще съм готов да отпътувам.
— Отлично — каза Палпатин. — Тогава вече можеш да тръгваш. Повече няма да имам нужда от теб днес.
— Благодаря, канцлер — каза Дориана. — Ще ви държа в течение какво се случва на различните събрания.
— Да, добре — кимна Палпатин и повдигна вежди. — И не забравяй да предадеш онези информационни чипове лично на губернатор Колфман.
— Да, прочетох докладите — на свой ред кимна Дориана. — Всъщност, ако се стекат добре обстоятелствата и ми остане време, може би ще си отделя един цял ден, за да се помотая и да се ослушам на място. Надявам се да успея да открия кой е предателят в близкото обкръжение на губернатора. С ваше позволение, разбира се.
— Давам ти го — каза Палпатин. — Но бъди внимателен. Носят се слухове за надигащо се недоволство в този сектор.
— Такива слухове се носят за всички сектори. Ще се оправя.
— Надявам се — потвърди Палпатин. — Но пак ти повтарям да внимаваш. И като свършиш, се връщай бързо.
Пътуването с въздушното такси отне на Дориана около двайсет минути. Апартаментът му се намираше в една от кулите на Третия пръстен, на североизток от сенатския комплекс. Той уплътни времето си в таксито между информационния си бележник и предавателя, като уточняваше подробностите около пътуването и изглаждаше някои неизбежни промени в програмата, наложили се в последния момент. Таксито го остави на площадката пред 248-ия етаж, а останалите десет нива надолу до апартамента си той измина с турболифта на сградата. После отключи вратата, влезе и я заключи с личния си код.
Беше казал на Палпатин, че трябва да стегне багажа си. В действителност обаче всичките му чанти бяха вече подготвени и подредени в прилежна редица в преддверието на комуникационната стая. Той ги подмина, отиде до бюрото в другия край на стаята и седна на стола си. После се наведе и отвори най- долното дясно чекмедже. От двойното му дъно измъкна портативен холопроектор и го включи в компютъра си. Паролата за сигурност беше проста поредица от дванайсет букви и още осемнайсет цифри. Той ги въведе и докато чакаше да се заредят, вдигна информационния бележник и се облегна назад.
Както обикновено, не му се наложи да чака дълго. Не бяха изминали и три минути, когато над холопроектора се появи трептящият образ на загърнатото с качулка лице на Дарт Сидиъс.
— Докладвай — нареди събеседникът му с дрезгав глас.
— Учителят Кбаот тръгва за Барлок, господарю мой — започна Дориана. — В зависимост от транспорта очаквам да пътува дотам за около три до шест дни.
— Отлично — каза Сидиъс. — Предполагам, че няма да те затрудни да стигнеш преди него там?
— Изобщо не, господарю мой — увери го Дориана. — Превозът ми е по-бърз от всичко, с което разполагат джедаите. Освен това ще се наложи той да спре за малко в Храма, за да убеди Съвета да му даде официална акредитация. А аз съм готов да потегля веднага. Пък и цялата необходима предварителна подготовка вече е направена.
— Тогава явно наистина ще го очаква топло посрещане — отбеляза Сидиъс, а устните му се разтеглиха в крива доволна усмивка. — Ами канцлер Палпатин? Сигурно ли е, че няма да забележи това малко отклонение?
— Оставил съм си достатъчно време в програмата за това — го увери Дориана. — Мога да се забавя до три дни на Барлок, без да изоставам с другите ми ангажименти. А ако се случи да ми отнеме повече време, тогава имам някои неща в програмата, които бих могъл да разреша и чрез конферентна връзка по холонет. Това мога да свърша както от Барлок, така и от всяко друго място по пътя, където има връзка, без в действителност да се налага да ходя до тези системи.
— Отново отлично! — каза Сидиъс. — Аз си имам немалко служители, Дориана, но нито един от тях не е толкова съобразителен и педантичен, като теб.
— Благодаря, господарю мой! — отговори Дориана и усети как през него минава топла вълна на задоволство. Дарт Сидиъс, тъмният ситски лорд, не раздаваше комплиментите си така лесно.
— Ще бъде истинско удоволствие да наблюдавам как Хоръс Кбаот изчезва от пътя ми — продължи Сидиъс. — Действително всичко се развива според плановете ми!
— Тъй вярно, господарю мой. Ще ви докладвам веднага щом постигнем следващата си победа.
— Просто се постарай
— Слушам, господарю мой.
Образът изчезна. Дориана изключи холопроектора, разкачи го от компютъра и го прибра в скривалището му. След това пъхна електронния бележник в джоба си и се върна при чантите. Да, несъмнено го очакваше голямо наказание, ако не оправдаеше доверието на ситския лорд. Сигурно почти също толкова голямо, колкото и онова, което щеше да дойде откъм канцлер Палпатин, ако научеше, че в собствения му кабинет работи предател.
Но ако цената на провала се очертаваше да е огромна, не по-малки щяха да бъдат и наградите за успеха. Апартаментът на Дориана, спечелената позиция и големият му авторитет бяха свидетелство за това. В крайна сметка, разсъждаваше той, този вид хазарт определено си струваше високия залог.
Пък и на него тази игра му доставяше и удоволствие.
С тези мисли Дориана измъкна предавателя си и набра номера на таксито, което щеше да го откара до космодрума. След това събра чантите и се запъти към турболифта.
Вратата на залата, в която се събираше Съветът на джедаите, се плъзна и се отвори.
— Влезте — прикани от вътре гласът на учителя Мейс Уинду.
