Изходящ полет

Като се чудеше за какво става дума, Оби Уан Кеноби изправи рамене и прекрачи прага. И веднага се спря, усетил как челото му се сбърчва от изненада. Когато те призовават в залата на Съвета на джедаите, обикновено очакваш да завариш вътре всички членове на Съвета. Ала с изключение на Уинду, който стоеше изправен край прозорците и гледаше навън към града, в залата нямаше никой.

— Не, не се притеснявайте. Правилно сте разбрали къде трябва да се явите — каза Уинду и се обърна наполовина към Оби Уан с лека усмивка. — Искам да говоря с вас.

— Разбира се, учителю — отговори Оби Уан с все още сбърчено чело и прекоси залата до мястото, където бе застанал Уинду. — Пак ли става дума за Анакин?

— Не — каза Уинду, като повдигна вежди въпросително. — Защо, какво е направил младият Скайуокър сега?

— Нищо — бързо отвърна Оби Уан. — Или поне нищо особено. Но вие знаете какъв може да бъде един четиринайсетгодишен ученик.

— Силен, наперен и смайващо наивен — каза Уинду и отново се усмихна. — Пожелавам ти късмет с него.

— Ако изобщо съществува такова нещо, като „късмет“.

— Знаете какво искам да кажа — рече Уинду и отново се обърна към прозореца. — Кажете ми, чували ли сте нещо за проекта „Изходящ полет“?

Оби Уан напрегна мисълта си.

— Не се сещам.

— Това е предложение за грандиозна експедиция с цел изследване и колонизация на нови територии — обясни Уинду. — Шест крайцера ще бъдат свързани помежду си около едно общо оперативно и складово ядро. Целият този комплекс ще бъде изпратен в Неопознатите райони, а от там — в съседната галактика.

Оби Уан премига неразбиращо. В съседната галактика?

— Не, не съм чувал за нищо подобно. За какъв срок се предполага, че ще се проведе това?

— Всъщност всичко вече е почти готово — продължи Уинду. — Остават само някои последни приготовления и трябва да се изгладят някои несъгласия относно списъка на пътуващите.

— Кой движи всичко това? Сенатът?

— Чисто формално погледнато, планът е под егидата на Съвета — каза Уинду. — На практика обаче основната движеща сила зад него е учителят Кбаот.

— Хоръс Кбаот? Майсторът на премерените изказвания? — възкликна Оби Уан сухо. — И как така този проект още не е влязъл в новинарските емисии по холонет? Да не повярва човек!

— Не е редно да говорите за един рицар джедай по такъв начин — внимателно го укори Уинду.

— Не съм ли прав?

Уинду сви рамене леко.

— Истината е, че абсолютно всеки, който по някакъв начин е свързан с „Изходящ полет“, си има своите основания да предпазва проекта от общественото внимание — каза той. — Канцлер Палпатин се притеснява, че прахосването на време и средства по такъв начин в лицето на всички останали належащи проблеми в Републиката няма да се приеме особено добре. Същото се отнася и за Сената. Тъкмо той осигурява шестте крайцера, които ще се използват в проекта — след като каза това, Уинду прехапа устни. После продължи: — А що се отнася до Съвета на джедаите, ние също имаме своите съображения.

— Нека да позная — каза Оби Уан. — Кбаот се надява „Изходящ полет“ да разкрие какво точно се е случило с Вергере.

Уинду го изгледа с лека изненада.

— Явно вече наистина израствате в джедайска проницателност.

— Ще ми се да мисля така — каза Оби Уан. — Но този извод е твърде близо до ума. Двамата с Анакин така и не научихме цялата история за изчезването на Вергере. Но по-важното е, че не успяхме да я намерим на последното ни пътуване в тази посока. Но всъщност няма голямо значение, какво цели Кбаот. Знам, че самият аз много бих искал да разбера какво се е случило с нея.

— Внимавайте, Оби Уан — предупреди го Уинду. — Не трябва да позволявате на личните пристрастия да ви насочват към подобни решения.

Оби Уан наведе глава.

— Моите извинения!

— Емоциите са враг — продължи Уинду. — Всички видове емоции. И вашите, и на учителя Кбаот.

Оби Уан се свъси вежди:

— Искате да кажете, че съществува опасност учителят Кбаот да приеме този проект прекалено присърце?

— Ако трябва да съм честен, нямам представа, какво точно се случва с него — призна Уинду нерешително. — Той настоява да изпратим могъща сила в Неопознатите райони, за да намери Вергере и да я доведе обратно. Дотук добре. Но в същото време не спира да говори наляво и надясно как Републиката е на ръба на повсеместна криза и колко хубаво би било тъкмо сега да пренасочим някои от най-добрите си джедаи далеч от нейните предели, като ги настаним в нови колонии из Неопознатите райони, където политиката на Корускант няма да може да ги достигне.

— Но вие не възнамерявате сериозно да направите това, нали? — запита Оби Уан. — И без това вече сме достатъчно разпръснати и оредели.

— Повечето членове на Съвета биха се съгласили с вас — каза Уинду. — За съжаление обаче мнозинството също така са убедени, че следите на Вергере вече са изчезнали и едва ли е възможно тя да бъде издирена. А сред онези, които все още таят някаква надежда, немалък брой смятат, че все пак си струва да бъде изпратена някаква част, но много по-малка, отколкото настоява Кбаот — Уинду свъси вежди. — Но, в общи линии, се оказва, че учителя Кбаот е единственият, който все още продължава да тласка проекта „Изходящ полет“ напред в пълния му вариант.

— Да не би да намеквате, че съществува вероятност той да се противопостави на Съвета, ако решите да отмените проекта?

— Защо не? — каза Уинду.

Оби Уан отново се обърна с лице към прозореца и за няколко минути в стаята се възцари тишина.

— Тогава какво точно очаква от мен Съветът? — запита той най-после.

— В момента учителят Кбаот и неговият ученик Лорана Джинзлър пътуват към космодрума — каза Уинду. — Доколкото разбирам, канцлер Палпатин му е споменал за някакви забатачени преговори на Барлок, а самият Кбаот преди малко убеди Съвета да го изпрати на място като парламентьор.

— Нещо съществено ли е?

— Достатъчно съществено — каза Уинду. — Корпоративният алианс в спор срещу местното правителство. А вие знаете колко бързо медиите раздухват всяко едно недоразумение, в което е замесен някой от големите корпоративни играчи.

— М-да — потвърди Оби Уан. — Преговори от първостепенна важност. Право в центъра на прожекторите. Изобщо не е за учудване, че учителят Кбаот е побързал да се заеме с това. И все пак какво точно очаквате да направя?

Един мускул на лицето на Уинду се стегна.

— Очакваме да отидете на Барлок, за да го наглеждате отблизо.

Оби Уан усети как устата му зина от изненада:

— Аз?!

— Знам — съгласи се Уинду със сериозен глас. — Но вие сте на разположение и освен това сте свободен. А отгоре на всичко, изглежда, Скайуокър някак си се спогоди с Кбаот при онзи единствен случай, когато пътищата им се кръстосаха. Може би ще успеете да оправдаете цялата работа като учебно упражнение за вашия ученик, който ще наблюдава от първа ръка как един джедай посредничи при тежки преговори.

Оби Уан изсумтя.

— Наистина ли смятате, че Кбаот ще се хване на това?

— Вероятно няма — съгласи се Уинду. — Но ако не отидете вие, това ще означава, че ще трябва да замина или аз, или Йода. Смятате ли, че ситуацията ще стане по-малко експлозивна, ако някой от