Изходящ полет

към мониторите да види кой е неидентифицираният глас…

И целият изтръпна.

— Кенто! — извика той. — Това е…

Думите му бяха прекъснати от басов смях, който идваше от всички високоговорители.

— Е, Дубрак Кенто — изръмжа на хътянски добре познатият глас. — Да не смяташе, че ще ми се отскубнеш така лесно?

— На това ли му викаш „лесно“? — промърмори Кенто, докато въвеждаше нещо в предавателя си. — Привет, Прога. Виж, както вече ти казах по-рано, не мога да ти дам тези кожи. Вече съм сключил договор с Дриксо…

— Забрави кожите — сряза го Прога. — Покажи ми истинското съкровище.

Кенто се намръщи към Марис:

— Истинското какво?

— Не се прави на глупак — предупреди Прога, а тембърът му слезе с още една октава надолу. — Знам ги тия като тебе. Ти не само бягаш от нещо, но и бягаш към нещо. А това е единствената звездна система по този вектор. И не видиш ли, ето те теб тук. Към какво друго би могъл да бягаш така трескаво освен към някакво тайно убежище и скрито съкровище?

Кенто заглуши за миг предавателя.

— Кардас, къде е той?

— На около стотина километра от десния борд — ръцете на Кардас трепереха, докато въвеждаше пълно сканиране на далечния хътянски кораб. — И се приближава доста бързо.

— Марис?

— Каквото и да си направил, когато спря хипердвигателят, явно добре си се справил — каза тя със стиснати устни. — Сега е напълно изключен. Все още разполагаме с резервния, ама ако пробваме да се измъкнем и той отново ни проследи…

— А той ще го направи — изръмжа Кенто. После си пое дълбоко дъх и наново включи предавателя. — Нещата не са такива, каквито изглеждат, Прога — започна успокоително. — Просто се мъчехме да се отскубнем от теб…

— Стига! — изрева Хътянина. — Моментално ме заведи в тази база! Веднага!

— Ама тук няма никаква база — настоя Кенто. — Това са Неопознатите райони. Защо ми е да си правя база на такова място?

Една светлинка започна да примигва на сензорното табло пред Кардас.

— Обстрел! — отсече той, докато очите му трескаво скачаха напред-назад по мониторите, търсейки източника на неочакваното нападение.

— Къде? — сприхаво запита Кенто.

Кардас вече бе успял да го засече. Изстрелът идваше някъде изпод кърмата на „Ловеца на сделки“. Беше дълго и мрачно торпедо, насочено право към техния кораб.

— От там — каза той, като гледаше в монитора и сочеше с пръст право надолу.

Едва в този миг съзнанието му успя да осмисли факта, че не това е векторът, по който би дошло торпедо откъм хътянския кораб. Преди още да успее да отвори уста, за да отбележи това прозрение, ракетата внезапно се разцепи, а от носа й се пръсна сноп от някаква странна материя. Снопът мигновено започна да се разгъва в пространството, освобождавайки се от остатъците на доскорошния си носител. Приличаше на бързо разцъфващо цвете, което енергично нарасна до просторна мъглява стена в диаметър повече от един километър.

— Изключете всичко! — сприхаво заповяда Кенто и чевръсто се пресегна през пулта си към основния източник на захранване. — Бързо!

— Какво е това? — запита Кардас.

— Конърска мрежа или нещо такова — изскърца със зъби Кенто.

— Да, бе! С такива размери?! — оцъкли се Кардас.

— Просто действай! — изръмжа Кенто припряно.

Една по една светлинките по различните уреди премигваха в червено и после угасваха, докато тримата се мъчеха да изпреварят приближаващата мрежа.

Ала мрежата спечели състезанието. Кардас не бе успял да прекъсне и две трети от изключвателите си, когато вълнистите краища на мрежата видимо обвиха корпуса от всички страни. После се огънаха навътре, накъдриха се в посока на мостика и…

— Затворете очи! — предупреди Марис.

Кардас замижа с всички сили. Ала дори и през клепачите усети ослепителния блясък, който последва, след като мрежата изхвърли високоволтовия си заряд върху кораба, изпращайки мимолетно повърхностно усещане за бодеж по цялата му кожа.

А когато след малко внимателно разтвори очи, всяка една светлинка, която допреди малко беше мигала някъде на мостика, бе угаснала.

„Ловецът на сделки“ бе мъртъв.

Минута по-късно през илюминаторните прозорци на пилотската кабина видяха как корабът на хътяните на свой ред блесна в ярка светлина.

— Изглежда, пипнаха и Прога — каза Кардас, като гласът му прокънтя неестествено силно във внезапно настъпилата тишина.

— Силно се съмнявам — избоботи Кенто. — Неговият кораб е достатъчно голям, за да си има електродренажни приспособления и други подобни защити срещу такива номера.

— Десет към едно, че ще им отговори — промърмори Марис със стегнат глас.

— Да, бе, ще отговори — натърти Кенто. — Той е толкова глупав и няма да се сети, че щом някой може да създаде такава огромна конърска мрежа, сигурно ще да е скрил и други номера в ръкава си!

В този миг от хътянския кораб изригна яростен залп със зелен бластерен огън. В отговор от три различни посоки към него потекоха няколко яркосини лъча. Корабите, които ги изстрелваха, бяха или твърде малки, или твърде тъмни, но от мостика на „Ловеца на сделки“ определено не можеха да се видят.

— Мислиш ли, че който и да е, ще се увлече толкова много по Прога, че да забрави за нас? — запита Марис обнадеждено.

— Съмнявам се — каза Кардас и посочи през прозрачната стомана към един малък сив съд, който бе заел позиция в близост до тях, а носът му гледаше право към техния бакборд. Беше с размерите на совалка или изтребител с меки и дъгообразни форми. Кардас никога не бе виждал нещо подобно. — Явно са ни оставили часови.

— Да му се не види — измърмори Кенто, като хвърли поглед към чуждия кораб и после насочи отново вниманието си към синьо-зелената престрелка. — Залагам петдесет, че Прога ще издържи поне четвърт час и ще успее да свали най-малко един от тримата нападатели.

Никой обаче не прие облога му. Кардас съсредоточено наблюдаваше битката със стиснати зъби. Искаше му се да можеше отново да използва сензорите. Беше чел малко за тактиката на междузвездните битки в училище, но методологията на тези атаки не отговаряше на никоя позната стратегия. Преди да успее да разгадае каквото и да е от техните маневри, с един последен ярък син залп всичко внезапно приключи.

— Шест минути — отбеляза Кенто с мрачен тон. — Каквито и да са, явно са добри.

— И ти ли не можеш да ги разпознаеш? — запита Марис, впила поглед в техния притихнал пазач.

— Непознат ми е дори дизайнът на кораба — изръмжа Кенто и като разкопча предпазните си ремъци, се изправи тежко. — Да видим сега какви са пораженията и дали ще можем поне да се приготвим за малко компания. Кардас, ти остани тук да пазиш имуществото.

— Аз? — удиви се Кардас и усети как стомахът му се присвива. — Ама какво да правя, ако те… сещаш се… ако ни подадат сигнал?

— Ами как смяташ? — изръмжа Кенто, докато се отдалечаваха с Марис. — Ще им отговориш.

2.

Победителите не бързаха да си тръгват от полесражението. Сякаш изпитваха удоволствие да ръчкат и да ровят из останките на хътянския кораб. Доколкото Кардас можеше да установи от блещуканията при