Искрено се надяваше да не е така. Последното, от което се нуждаеше сега Републиката, бе някаква нова заплаха извън границите й. Върховният канцлер Палпатин правеше всичко възможно, ала старанията му не стигаха, за да се пребори със съпротивата срещу промените в старите търговски взаимоотношения и дълбоката корупция в правителството на Корускант. Независимо от опитите на канцлера да помогне на справедливостта да възтържествува, до ден днешен — цели пет години след малкия си пъклен заговор на Набу — Търговската федерация все още си оставаше ненаказана за проявената там безочлива агресия. Навсякъде из галактиката къкреше чувство на обезвереност и неудовлетворение. Всяка втора седмица се появяваха слухове за някакви нови реформи и сепаратистки движения.
На Кенто всичко това му допадаше, разбира се. Правителствените бюрокрации със своите десетки такси, служебни налози и откровени забрани бяха идеална среда за появата на дребни контрабандни операции, като настоящата. А Кардас трябваше да признае, че само през неговия престой на „Ловеца на сделки“ проведената дейност вече успяваше да им изкара съвсем нелош доход.
Кенто обаче не можеше да прозре, че ако ограничената правителствена нестабилност би могла да бъде доста полезна, с нарастването на общото усещане за неустойчивост щяха да изгубят не само обикновените граждани, но и контрабандистите.
А една повсеместна война безспорно би се оказала пагубна. За всички.
— А вие сте…? — запита Миттраунуруодо, обръщайки светещите си червени очи към Кардас.
Кардас отвори уста, но го прекъсна Кенто, който се намеси, преди Кардас да успее да пророни и звук.
— Аз съм Дубрак Кенто, командире. Капитан съм на…
— А
Кардас погледна косо към Кенто, който му кимна едва забележимо.
— Аз съм Джори Кардас, член на екипажа на търговски кораб „Ловецът на сделки“.
— А тези? — продължи Миттраунуруодо, като посочи останалите двама.
Кардас отново погледна към Кенто. Изражението на капитана вече беше доста кисело, но независимо от това той кимна още веднъж леко на подчинения си.
— Това е моят капитан Дубрак Кенто, а до него е… — започна Кардас, но после се поколеба. „Приятелка? Партньорка? Помощник-пилот?“ — Ъ-ъ, до него е заместник-командир Марис Фераси.
Миттраунуруодо кимна на всеки поотделно, после отново се обърна към Кардас:
— Какво търсите тук?
— Ние сме търговци от Корелия — една система в рамките на Галактическата република — отговори Кардас.
— „К’рел’я“ — повтори Миттраунуруодо, сякаш за да опита вкуса на думата в устата си. — Търговци, казвате? А не изследователи или разузнавачи?
— Не, съвсем не — увери го Кардас. — Просто отдаваме под наем място на кораба си, за да превозваме стоки между различни звездни системи.
— А другият съд? — запита Миттраунуруодо.
— Някакви пирати — намеси се Кенто, преди Кардас да успее да се обади. — Опитвахме се да избягаме от тях, но междувременно хипердвигателите ни се повредиха. Именно затова и се озовахме тук.
— Познавахте ли тези пирати? — продължи разпита си Миттраунуруодо.
— Откъде бихме могли… — започна Кенто.
— Да, имали сме проблеми с тях и по-рано — прекъсна го изненадващо Кардас. Имаше нещо особено в гласа на Миттраунуруодо, докато задаваше въпроса. — Смятаме, че бяха именно по петите ни.
— Сигурно защото носите някакъв ценен товар.
— А, нищо особено — отново се намеси Кенто, отправяйки предупредителен поглед към Кардас. — Пратка с животински кожи и екзотични луксозни одежди. Безкрайно сме ви благодарни, че ни се притекохте на помощ!
Кардас усети как гърлото му се стяга. По-голямата част от товара им действително се състоеше от луксозни облекла, но в украсената с филигран якичка на една от дрехите беше вплетен най-разнообразен асортимент от контрабандни огнени камъни. Ако Миттраунуруодо решеше да претърси пратката и случайно се натъкнеше на скъпоценния материал, тогава в близко бъдеще „Ловецът на сделки“ щеше да се сблъска с още един крайно недоволен хътянин — Дриксо.
— За нищо — отговори Миттраунуруодо. — Ще ми е любопитно да видя какво точно смятат вашите хора за луксозни одежди. Може би, преди да потеглите, ще ми позволите да разгледам вашия товар?
— С удоволствие — отвърна Кенто. — Означава ли това, че ни освобождавате?
— Скоро — увери го Миттраунуруодо. — Първо бих искал да разгледам кораба ви, за да установя дали наистина сте невинни пътници, за каквито се представихте.
— Разбира се, разбира се — тактично изрече Кенто. — Можем да ви предложим пълна обиколка веднага щом пожелаете.
— Благодаря — отговори Миттраунуруодо. — Но това може да почака, докато стигнем в моята база. Дотогава за вас са приготвени каюти за отмора. Вероятно бихте ми позволили да ви демонстрирам какво представлява чиското гостоприемство.
— Ще бъдем благодарни и за нас ще е чест, командире — каза Кенто, като наведе глава в лек поклон. — Просто бих искал да спомена обаче, че програмата ни е особено напрегната, а с настоящото непредвидено отклонение ще се забавим още повече. Затова ще ви бъдем признателни, ако ни отпратите по пътя ни възможно най-скоро.
— Разбира се — каза Миттраунуруодо. — Базата ми не е далеч.
— В тази система ли е? — учуди се Кенто. После вдигна ръка, преди още чисът да успее да му отговори. — Съжалявам, съжалявам. Това не е моя работа.
— Така е — съгласи се Миттраунуруодо. — Обаче няма да навреди, ако ви разкрия, че тя се намира в изцяло различна система.
— Аа — повдигна вежди Кенто. — Може ли тогава да запитам кога ще потеглим нататък?
— Вече потеглихме — отговори Миттраунуруодо кротко. — Преди около четири стандартни минути направихме скок в хиперпространството.
Кенто смръщи вежди:
— Наистина ли? Въобще не съм чул или усетил каквото и да е.
— Вероятно нашите хипердвигатели са по-усъвършенствани от вашите — каза Миттраунуруодо и се изправи. — А сега, ако ме последвате, ще ви изпратя до местата ви за отдих.
Той поведе групата още пет метра надолу по коридора до друга врата и леко докосна едно раирано табло на стената.
— Ще изпратя да ви повикат, когато съм готов да се срещнем отново — каза той, докато вратата се плъзгаше настрана.
— Ще очакваме с нетърпение следващата ни среща — каза Кенто и се поклони отсечено, като същевременно правеше път на Марис да премине през прага. — Благодаря ви, командире.
После двамата влязоха в новото помещение. След тях Кардас на свой ред сведе глава към командира и също премина прага.
Каютата беше напълно обзаведена. От едната страна имаше триетажна койка, а в другия край се намираха сгъваема масичка и няколко закрепени за стената седалки. Непосредствено до леглото три големи шкафа бяха вградени в стената, а отляво имаше врата, която очевидно водеше към неголям санитарен възел.
— Според вас какво ще ни прави той? — запита Марис, докато се оглеждаше.
— Ще ни пусне — увери я Кенто и надникна в санитарния възел. После се върна и поседна на най- долната койка, привеждайки се напред, за да не си удари главата в ръба. — Въпросът обаче е дали, като си тръгнем, ще вземем и огнените камъни с нас.
Кардас прочисти гърлото си.
— По-добре да не говорим за това — той огледа каютата многозначително.
— Спокойно — избоботи Кенто. — Те не разбират и думичка от основния език — после очите му се стесниха. — А пък докато сме на темата за говоренето, защо да му се не види, ти трябваше да му казваш, че
