познаваме Прога?
— Имаше нещо в очите и в гласа му в този момент — каза Кардас. — Нещо, което показваше, че той вече знае отговора и ще е по-добре да не ни хване в лъжа.
Кенто изгрухтя:
— Глупости говориш.
— А може би от екипажа на Прога има оцелели — предположи Марис.
— Няма начин — отсече Кенто. — Видяхте на какво прилича корабът му. Оглозган е като кокал.
— Не знам откъде — настоя Кардас, — но съм убеден, че знаеше.
— А и по принцип не е хубаво да лъжеш почтените хора — вметна Марис.
— Кой, тоя? Почтен? — надсмя й се Кенто. — Хич и не му вярвай. Всички военни са една и съща стока. А и тихите води са най-дълбоки.
— Аз пък познавам не един и двама почтени военни — каза Марис непреклонно. — И освен това винаги съм можела да усетя кой какъв е. Според мен на този Миттрау… на този командир може да му се вярва — с тези думи тя повдигна вежди. — А и не мисля, че ще е добра идея да се опитваме да се надлъгваме с него.
— Това е недобра идея единствено ако те пипнат — каза Кенто. — В тая Вселена, Марис, печели само онзи, който рискува. Иначе загиваш.
— Нямаш достатъчно вяра в хората, Кенто.
— Имам си предостатъчно вяра, малката — каза Кенто спокойно. — Просто съм успял да опозная природата на хората малко по-добре от теб. И на хората, и на всички останали.
— Според мен трябва да си свалим картите пред него — настоя Марис.
— Това е последното, което трябва да правиш. Не само сега, а и по принцип. Така даваш на противника всички козове — Кенто кимна към затворената врата. — А тоя тип, ако го оставим, ще продължи да ни задава въпроси, докато дишаме.
— Все пак обаче ми се струва, че няма да е съвсем зле, ако той ни задържи тук за известно време — намеси се Кардас. — Приятелите на Прога ще побеснеят, когато се разбере, че той няма да се върне…
Кенто поклати глава отрицателно:
— Никога няма да се сетят да ни го лепнат на нас.
— Да, ама…
— Виж, малкият, нека аз да се занимавам с разсъжденията, става ли? — сряза го Кенто. После вдигна крака на леглото и се изтегна назад, като постави ръце под главата си. — А сега всички да помълчат за малко. Искам да обмисля как да изиграем картите си.
Марис размени поглед с Кардас, сви рамене и се покатери на койката над Кенто. Излегна се, скръсти ръце на гърдите си и се загледа в леглото над себе си.
Кардас прекоси каютата, разгъна масичката, свали един от окачените на стената столове и седна, опитвайки се да се намести повече или по-малко удобно. После опря лакът върху масата, отпусна глава на ръката си, затвори очи и се помъчи да изчисти съзнанието си от всякакви мисли.
Преди да се унесе напълно, от дрямката го изтръгна внезапен звънец. Той подскочи още веднъж, когато вратата на каютата се отвори и през нея се показа облечен в черна униформа чис.
— Командир Миттраунуруодо изпраща своите почитания — каза синьокожият матрос, като натъртваше всяка дума на сай бисти. — И ви кани да го удостоите с присъствието си на преден наблюдателен едно.
— Прекрасно — каза Кенто, отпусна крака на пода и се изправи.
Тонът и изражението му изразяваха престорената общителност, която Кардас многократно го беше виждал да си придава при предстоящи преговори.
— Не вие — уточни чисът и посочи към Кардас. — Само този.
Кенто се опули:
— Моля?
— Понастоящем за всички вас се приготвят освежителни напитки — обясни чисът. — Докато станат готови, само този ще дойде.
— Ама стойте малко — изръмжа недоволно Кенто. — Ние или ходим навсякъде заедно, или…
— Няма проблем — прекъсна го бързо Кардас. Чисът на прага не беше помръднал изобщо, но Кардас долови едва забележима промяна на сенките в коридора зад него, която показваше, че пред каютата има и други. — Ще се оправя, не се безпокой.
— Кардас…
— Няма проблем — натърти Кардас и тръгна към вратата на каютата.
Чисът отстъпи назад в коридора и той премина покрай него. Действително отвън стояха още чиси — по двама от всяка страна.
— Последвайте ме — каза пратеникът, докато вратата се затваряше.
Групата се запъти по коридора, като подмина три отбивки наляво и надясно и още няколко врати от двете страни. Две от тях бяха разтворени и Кардас не успя да се сдържи да не хвърли по един кратък поглед, докато минаваше. Ала вътре се виждаха единствено непозната апаратура и още няколко облечени в черно чиси. На преден наблюдателен той очакваше да види много екипаж и оборудване. За негова изненада обаче плъзгащата се врата разкри пред очите му една просто умалена версия на стандартна корабна обсерватория. В подножието на пространен и изпъкнал илюминаторен прозорец, който се издигаше от пода до тавана, беше поставена дълга извита кушетка. През илюминатора се виждаше впечатляващата гледка на сияйното хиперпространство, което прелиташе тихо край кораба. Светлините в залата бяха приглушени, от което гледката ставаше още по-поразителна.
— Добре дошъл, Джори Кардас!
Кардас се огледа. Миттраунуруодо беше седнал сам в далечния край на кушетката, като силуетът му се очертаваше на фона на звездното хиперпространство.
— Командире — поздрави го Кардас и погледна въпросително към придружителя си.
Той кимна и отстъпи назад, затваряйки вратата след себе си. С чувство на смущение Кардас пристъпи към близкия край на кушетката и неуверено закрачи към домакина си покрай изпъкналата прозрачна стомана на илюминаторите.
— Възхитително, нали! — отбеляза Миттраунуруодо, когато Кардас дойде до него. — Моля, седнете.
— Благодаря! — Кардас се настани на кушетката на около метър от синьокожия командир — Може ли да запитам защо ме повикахте?
— За да споделя с вас тази гледка, разбира се — каза Миттраунуруодо с равен глас. — Както и за да си отговорим на някои въпроси.
Кардас усети, че стомахът му се свива. Значи беше на разпит. Някъде дълбоко в себе си вече го очакваше, но все пак тайно се бе надявал, че идеалистичните предположения на Марис относно техния похитител можеше да се окажат верни.
— Наистина рядко красива гледка — отбеляза той, несигурен какво точно би трябвало да каже. — Малко съм озадачен да видя подобно помещение на борда на боен кораб.
— О, то всъщност е доста функционално — го увери Миттраунуруодо. — Пълното му име е „преден наблюдателен триангулационен пункт номер едно“. Тук по време на битка поставяме наблюдателни постове, които следят вражеските кораби и други потенциални заплахи и координират някои от оръжията ни с близък обсег на действие.
— Нямате ли сензори за тази работа?
— Естествено — каза Миттраунуруодо. — И обикновено я вършат прекрасно. Ала със сигурност сте запознат с различните начини, как електронните очи може да бъдат подведени или заслепени. Понякога очите на един чис са далеч по-благонадеждни.
— Вероятно — кимна Кардас, като се взираше в блестящите очи на домакина си. Тук, в сумрака, сякаш още повече имаха силата да внушават несигурност. — Но не е ли трудно да успявате достатъчно бързо да предадете информацията до артилеристите?
— Има си начини и за това — увери го Миттраунуруодо. — С какво точно се занимавате вие, Джори Кардас?
— Капитан Кенто вече ви отговори — Кардас усети как по челото му избиват капчици пот. — Ние сме просто търговци.
