поражение, проходна нищо и никаква рана, разкъсала горния абдоминален мускул при преминаването на куршума, но беше инфектирана и той чувстваше как отровата сладостно пълзеше по тялото му, нашепвайки му мисли да се отпусна и да заспи.
Загледа се към дъното на тъмния тунел. Някъде отгоре се процеждаше слаба светлина. Той се подпря на хлъзгавата стена и с усилие се изправи на крака, поемайки пак напред. Само един ден, мина му през ума. Изкарай първия ден и ще се справиш и през останалите. Това беше мантрата, която неспирно си повтаряше през цялото време.
В известен смисъл това му бе донесло облекчение. Въпреки болката и глада облекчението беше взело връх. Край на неестественото разделение. Край на фасадата. Бакъс вече не съществуваше. Беше останал само Кумирът нощ. А Кумирът нощ щеше да триумфира. В сравнение с него всички други бяха нищожества, които не можеха да сторят нищо, с което да го спрат.
— НИЩО!
Гласът му отекна в тунела сред мрака и се стопи. Притиснал ръка към раната си, той се запъти напред.
51.
В края на пролетта един инспектор по канализациите от градската управа откри човешки останки в един тунел, търсейки източника на неприятни миризми, предизвикал оплакванията на живеещите наблизо.
По останките бяха открити неговите документи за самоличност, значката му от ФБР и дрехите му. Откритото тяло, или поне това, което беше останало от него, се намираше върху бетонния под на една подземна пресечка на два отводнителни канала. Причината за смъртта остана неизвестна поради силно напредналия стадий на разлагане, усилен от влагата в гъмжащия от микроорганизми канал и допълнен от действията на бродещи подземни хищници. Медицинският експерт откри нещо подобно на проходна рана и едно счупено ребро в прогнилата плът, но никакви остатъчни частици от куршум, който да докаже със сигурност, че е била причинена от Рейчъл.
Що се отнася до самата идентификация, там работата също беше двусмислена. Действително бяха открити значката, документите му за самоличност и дрехите, но нищо друго, което да доказва със сигурност, че това са останките на специалния агент Робърт Бакъс Младши. Животните, нападнали тялото — ако това изобщо са били животни — бяха изгризали изцяло долната челюст и онази част от горната, съдържаща евентуалния мост, който би го идентифицирал.
За мен това беше достатъчно. За останалите — също. Брад Хейзълтън ме повика, за да ми съобщи всички тези факти. Осведоми ме, че бюрото официално е приключило със случая, но въпреки това има пуснати хора, които продължават да го търсят. Неофициално. Според него някои хора гледали на откритието в тунела като на нищо Друго, освен кожа, която Бакъс е оставил след себе си, вероятно някакъв бездомник, с когото се е сблъскал в тунелите. Сподели, че според него Бакъс е жив и здрав. Напълно споделях мнението му.
Брад Хейзълтън ми каза, че макар и официалното търсене на Бакъс да е приключило, изследването на психологическите му мотивации продължават. Агентите прекарали три дни в кооперацията му, която се намирала близо до Куантико, но не открили нищо, което да напомни за втория му живот. Никакви сувенири от убийствата, никакви изрезки от вестниците със съобщения за тях, нищо.
Излязоха наяве само дребни подробности. Един баща-перфекционист, който никога не жалел пръчката. Маниакалната пристрастеност към чистотата; спомних си бюрото му в Куантико и как беше оправил календара, след като бях станал. Връзка, прекъсната години по-рано от бъдещата му съпруга, която разказала на Брас Доран, че той настоявал тя да взема душ непосредствено преди и след като са правили любов. Приятел от колежа, който отишъл при Хейзълтън и му разказал, че веднъж Бакъс бил споделил пред него, че когато като дете подмокрял чаршафите, баща му го заключвал с белезници към тръбите в банята; факт, отречен с негодувание от Бакъс Старши.
Но това не бяха отговори на въпросите. Те представляваха дребни детайли от една далеч по-сложна личност, за която можеха само да гадаят. Спомних си веднъж какво ми беше казала Рейчъл. Че цялата работа била все едно да се опитваш да събереш счупено огледало. Всяко късче отразява частица от субекта. Но ако субектът се раздвижи, същото Прави и отражението му.
Останах в Лос Анжелес. Един хирург от Бевърли Хилс закърпи ръката ми и сега вече ме наболява едва след напрегнатата работа с компютъра.
Наел съм къщичка сред възвишенията и при хубаво време виждам водите на Тихия океан как блестят от слънцето. При лошо време гледката е потискаща и аз държа щорите пуснати. Понякога нощем чувам воя на койотите, които се давят едни други в Никълс Каньон. Тук е топло и още нямам желание да се връщам в Колорадо. Редовно се чувам с мама, татко и Райли, по-често дори, отколкото когато бях там; но тамошните призраци ме плашат повече от тукашните.
Официално съм в отпуск. Грег Глен иска да се върна при тях, но аз още се въздържам с отговора си. Вече мога да си позволя. Сега съм известен журналист — Лари Кинг вече ме кани в „Найтлайн“, а Грег иска да ме запази за вестника. Така че засега съм в безплатен и безсрочен отпуск, докато си напиша книгата.
Агентът ми вече я продаде, също и филмовите права, за повече пари, отколкото бих могъл да получа в „Роки“ за десет години. Но по-голямата част от тях ще бъдат преведени в един фонд за нероденото бебе на Райли. Бебето на Шон. Не бих могъл да се оправя с такава огромна сума в сметката си, а и без това не мисля, че я заслужавам. Това са кървави пари. От първото плащане на издателя съм заделил сума, достатъчна, за да покривам разходите си в Лос Анжелес и за едно евентуално пътуване до Италия, след като приключа с първата редакция.
Защото там е Рейчъл. Хейзълтън ми каза. Когато й съобщили, че я местят от Секцията за бихейвиористични науки и изобщо от Куантико, тя си взела отпуск и заминала отвъд океана. Чакам да ми се обади, но още не го е сторила. Не смятам, че скоро ще го направи, както и не мисля, че ще замина за Италия, както веднъж ми беше предложила. Нощем призракът, който ме преследва най-често, е онова в душата ми, което ме накара да подлагам на съмнение единственото нещо, което желаех най-силно.
Смъртта е моят занаят. Вадя си хляба от нея; тя е наковалнята за професионалната ми репутация. Печеля от нея. Непрекъснато е около мен, но никога не е била толкова близо, както в онези моменти с Гладън и Бакъс, когато ми дишаше в лицето, доближила ме око до око, посягаща с костеливите си пръсти към мен.
Най-много си спомням очите им. Не мога да заспя, без Да помисля за очите им. Не за това, което видях в тях, а за онова, което отсъстваше. Отвъд тях имаше само мрак. Едно празно отчаяние, толкова привличащо, че понякога се улавям как прогонвам съня, за да мисля върху него. И когато мисля за тях, не мога да не си спомня за Шон. Моят брат-близнак. Мисля си дали е погледнал в очите на убиеца си накрая. Дали е видял онова, което аз видях. Зло, чисто и изгарящо като пламък. Още скърбя за Шон. И винаги ще скърбя. И се чудя, докато чакам Кумира нощ, кога ще видя отново онзи пламък.
Бих искал да изразя благодарността си към следните хора за тяхната чудесна работа и подкрепа.
На редактора ми Майкъл Пийч за дългата и упорита работа по ръкописа ми и на колегите му в Литъл, Браун, особено на моя приятел Том Ръш, за всичките им усилия в моя помощ. Също и на агентите ми Филип Шпитцер и Джоел Готлър, които ме подкрепиха още от момента, когато всичко беше само една идея.
На съпругата ми Линда и на членовете на семейството ми, които ми осигуриха безценна помощ, като четяха ръкописите ми и ми сочеха грешките.
По отношение на проучвателната ми работа искам да благодаря на Бил Райън и Рик и Ким Гарца за тяхната помощ и търпение, с което отговаряха на въпросите ми.
Бих искал също така да благодаря и на множеството продавачи на книги, с които се запознах през последните няколко години, насочили читателите към моите книги.
И накрая безкрайната ми благодарност към Едгар Алан По за поезията му.
