администраторката.
— Искам да получа информация за състоянието й, нищо повече — обясни Бош.
— Моля да ме последвате, господине — твърдо рече охранителят и го хвана за лакътя.
— Не ме докосвайте, аз съм полицейски детектив! — Бош дръпна ръката си. — Искам да разбера какво става с партньорката ми.
— Ще ви съобщят. Сега моля да…
Човекът допусна фаталната грешка отново да посегне към него. Този път Бош не се отдръпна, а го Удари през пръстите и изръмжа:
— Казах да не ме пипаш!
— Спрете! — намеси се човекът от бърза помощ. — Детектив, елате да изпием по едно кафе и ще ви кажа всичко, което искате да знаете. Става ли?
Бош не отговори и онзи реши да подслади предложението си.
— Ще ви намеря някоя чиста престилка, за да махнете тези кални дрехи. Така ще е по-добре, нали?
Бош не възрази. Пазачът облекчено кимна, а санитарят тръгна към близкия склад за чисто работно облекло и се обърна да прецени ръста на детектива. Свали от най-горния рафт една светлосиня престилка, прибави към нея меки чехли и го поведе към дежурната стая, където имаше автомати за кафе, безалкохолни напитки и сандвичи. Бош избра кафе без мляко, но нямаше монети. Човекът се усмихна, бръкна в джоба си и каза:
— Ако искате да се измиете и преоблечете, умивалнята е отсреща.
— Първо ми кажете как е тя.
— Добре, седнете.
Седнаха до една малка кръгла масичка в дъното на помещението и човекът протегна ръка:
— Приятно ми е, Дейл Дилън.
— Хари Бош. — Бош стисна десницата му.
— Радвам се да се запознаем, детектив Бош. Преди всичко искам да ви благодаря за всичко, което сте направили там, в калта. Твърде вероятно е да се окаже, че сте спасили живота на вашата партньорка. Изгубила е много кръв, но е борец. В момента я реанимират, да се надяваме, че всичко ще е наред.
— Тежко ли е състоянието й?
— Да. Това е един от онези случаи, при които нищо не се знае, преди да бъде стабилизирана. Куршумът е засегнал артерията. В момента я подготвят за операция. Поради загубата на кръв има риск от шок. Все още е в опасност, но ако избегне шока, има всички шансове да се оправи. „Да се оправи“ означава да оживее и да се подложи на продължителна рехабилитация.
Бош кимна.
— Това е неофициалното ми мнение — добави Дилън. — Не съм лекар и не би трябвало да споделям с вас нищо.
Бош усети вибрациите на телефона в джоба си, но не реагира.
— Благодаря за всичко — каза уморено. — Кога ще мога да я видя?
— Нямам представа. Работата ми е да ги докарам дотук и да ги предам в ръцете на реаниматорите. Казах ви всичко, което зная, дори повече от позволеното. Ако решите да чакате тук, ще е по-добре да се измиете и преоблечете. С тези дрехи плашите хората…
Бош кимна и Дилън се изправи. Беше свършил добра работа — бе предотвратил една доста взривоопасна ситуация.
— Благодаря, Дейл.
— Няма за какво, детектив. Не се сърдете на пазача, ако случайно го срещнете.
— Окей.
Човекът си тръгна, а Бош влезе в умивалнята и смъкна калното яке. Оказа се, че болничният халат няма джобове, в които да прибере пистолета, телефона, значката и останалите си лични вещи. По тази причина реши да остане с мръсните джинси. После вдигна глава към огледалото. Лицето му беше кално и оплескано с кръв. През следващите пет минути се плиска с вода и търкаше ръцете си със сапун. Спря едва когато видя, че в умивалника тече абсолютно чиста вода.
Когато се върна в дежурната стая, някой му беше изхвърлил кафето. За всеки случай отново се пребърка за монети, но джобовете му бяха празни.
Тръгна към приемното отделение. Оказа се, че там е пълно с цивилни и униформени полицаи. Сред тях беше и прекият му началник Ейбъл Прат, пребледнял като платно.
— Хари, как е Райдър?
— Не ми дадоха официална информация. Санитарят, който я докара тук, твърди, че има шанс да се оправи.
— Слава Тебе, Господи! А какво стана горе?
— Не съм много сигурен. По някакъв начин Уейтс се докопа до оръжие и откри стрелба. Нещо ново с издирването му?
— Зарязал е откраднатата кола на булевард „Холивуд“ близо до станцията на Ре Лайн. Никой не знае накъде се е насочил след това.
Бош се замисли. Ако Уейтс бе взел метрото, можеше да слезе навсякъде — от Северен Холивуд до центъра на града. А от центъра имаше линия, която водеше директно към Ехо Парк.
— Търсят ли го в района на Ехо Парк?
— Навсякъде го търсят, човече. От ОУО всеки момент ще дойдат, за да те разпитат. Аз настоях за това, защото предполагах, че няма да искаш да ходиш чак до Паркър.
— Правилно.
— Ти знаеш как да се оправиш с тях, Хари. Просто им кажи истината.
Отдел „Употреба на оръжие“ нямаше да му създаде никакви проблеми. Лично той не беше извършил никакви нарушения при инцидента с Уейтс, но типовете от ОУО бяха длъжни да снемат показанията му.
— Вероятно ще се забавят, защото в момента са горе, на Сънсет Ранч, и записват показанията на очевидците. Как по дяволите се докопа до оръжие тоя тип?
— Докато се качваше по стълбата, Оливас го допусна прекалено близо до себе си. Той успя да му измъкне пистолета и започна да гърми като полудял. Горе бяха Оливас и Киз, аз бях долу. Всичко се случи за секунди.
— Божичко!
Прат поклати глава. Личеше, че иска да зададе още въпроси, да получи подробно описание на целия инцидент. Вероятно беше загрижен не само за съдбата на Райдър, но и за собственото си положение. След кратко колебание Бош реши да сподели и онази малка подробност, която можеше да усложни ситуацията.
— Не беше с белезници — тихо каза той. — Свалихме ги, за да може да се изкатери по стълбата. За тридесет секунди, не повече. Но те се оказаха достатъчни, за да си нанесе удара. Оливас го допусна прекалено близо до себе си и оттам започна всичко.
Прат го гледаше с недоумение.
— Свалили сте му белезниците?!
— По нареждане на О’Шеа.
— Това е добре. Значи отговорността е негова. Не искам никакви удари срещу Неразкрити престъпления, не искам след двайсет и пет години да ми лепнат подобно петно!
— А Киз? — Бош го изгледа подозрително. — Нали няма да я хвърлиш на вълците?
— Няма. Ще съм твърдо зад нея, но не и зад онзи шибан прокурор. О’Шеа да върви по дяволите!
Телефонът в джоба на Бош отново започна да вибрира. Той го извади и погледна екрана — на него се беше изписало „непознат номер“. Въпреки това натисна бутона за връзка, просто защото искаше да се отърве от безкрайните въпроси на Прат, който мислете единствено за задника си. Беше Рейчъл.
— Хари, току-що получихме съобщение за бягството на Уейтс. Какво стана?
Бош чак сега си даде сметка, че ще разказва за инцидента през целия ден, а може би и до края на дните си. Кимна на Прат да го извини и отиде в близката ниша с малък фонтан, в която имаше телефонни кабини. Обясни максимално лаконично какво се беше случило в Бийчуд Кениън, спомена и за състоянието на
