можеше да се занимава, докато двамата с Едгар бяха вързани през цялото време на Уъндърланд Авеню. Това несъмнено също бе необходима работа, но Бош искаше да се върви напред.
В събота сутринта двамата с Едгар се срещнаха във фоайето на офиса на съдебния медик и информираха човека на рецепцията, че имат уговорена среща с доктор Уилям Голихър — криминолог- антрополог, който работеше по договор с Калифорнийския университет в Лос Анжелис.
— Очаква ви в стая А — каза им дежурният, след като се обади по телефона. — Знаете ли как да стигнете дотам?
Бош кимна и дежурният отвори електронната входна врата. Двамата взеха асансьора до подземния етаж. Още с излизането от него ги посрещна миризмата на аутопсии — единствена по рода си смес от химикали и разложение. Едгар веднага си сложи книжна маска за дишане от един автомат на стената. Бош не си направи труда.
— Трябва да използваш маска, Хари — каза Едгар, докато вървяха през залата. — Не знаеш ли, че всички миризми са съставени от частици?
— Благодаря за информацията, Джери.
Спряха в коридора да изчакат избутването на някаква носилка от стаята за аутопсии. На нея имаше труп, напъхан в прозрачен чувал.
— Забелязал ли си, че винаги ги увиват като дюнери?
Бош кимна на човека, който буташе носилката, и каза:
— Точно затова не ям дюнери.
— Сериозно?
Бош не отговори.
Стая А беше запазена за Тереза Корасон за редките случаи, когато тя не се изживяваше като главен съдебен лекар — за да може да направи някоя и друга аутопсия. Понеже вече си беше изцапала ръцете с конкретния случай, тя очевидно беше дала разрешение на Голихър да я използва. След инцидента с тоалетната не се беше върнала повече на Уъндърланд Авеню.
Посрещна ги мъж по дънки и шарена риза.
— Аз съм Бил — каза той. — Май сте изкарали два доста тягостни дни, а?
— Ами! Нищо особено — каза Едгар иронично.
Голихър кимна разбиращо. Беше петдесетинагодишен, с тъмна коса и очи и очевидно добродушен характер. Подкани ги с жест да се приближат до масата за аутопсии в средата на стаята. Костите, събрани под акациите, бяха подредени върху неръждаемата й повърхност.
— Сега да ви разкажа какво сме направили тук — каза Голихър. — Докато екипът на огледа все още събираше доказателства, аз изследвах намереното, занимавах се с радиографската работа и общо взето се опитвам да събера частите на пъзела.
Бош застана до масата. Костите бяха подредени по очертанията на скелет. Веднага се забелязваше липсата на тези на лявата ръка и крак, както и на долната челюст. Предполагаше се, че те са изровени от животни и разпръснати далеч от зоната на огледа.
Всички кости бяха номерирани — по-големите със залепени на тях означения, по-малките — със закрепени с връвчици етикети. Означенията на костите бяха направени в съответствие с тези, дадени им от Кол според мястото на намирането им.
— Костите могат да ни кажат много за начина на живот и за смъртта на даден човек — започна Голихър. — Костите не лъжат и в случаи на измъчване на деца. Те са най-важното ни доказателство.
Бош го погледна и видя, че очите му всъщност са сини, но хлътнали и като че ли преизпълнени с напрежение. Погледът му преминаваше през Бош, директно насочен към масата. След секунда Голихър се откъсна от унеса си.
— Доста научихме от намереното — продължи антропологът. — Трябва да ви кажа, че съм консултирал многократно, но този случай ме извади от равновесие. Докато ги разглеждах, си водех бележки и чак когато погледнах какво пиша, видях, че е размазано. Плакал съм. И дори не съм го забелязал.
Той погледна наредените кости с нежност и състрадание. Ясно беше, че пред очите му е детето, на когото те някога са принадлежали.
— Зъл човек е замесен, момчета. Ужасно зъл.
— Дайте ни тогава каквото имате и ни оставете и ние да си свършим работата — малко пресипнало каза Бош. Голихър посегна към близката лавица за бележника си.
— Да започнем с най-основното — каза той. — Може някои неща вече да са ви ясни, но аз искам да ви изложа всичките си заключения, ако не възразявате.
— Не възразяваме — отвърна Бош.
— Значи останките са на млад индивид от мъжки пол от европеидната раса. Приблизителна възраст — десет години. Въпреки крехката си възраст детето е било жертва на продължително и жестоко измъчване. Жертвите на хронично физическо малтретиране често страдат от така нареченото нарушаване на растежа, което затруднява точното определяне на възрастта. В такива случаи имаме скелети, които съответстват на човек с по-малка възраст от тази на жертвата. Искам да кажа, че момчето изглежда десетгодишно, но вероятно е било на дванайсет или тринайсет.
Бош извади малък тефтер от джоба на якето си и започна да си нахвърля кратки бележки.
— Време на смъртта — продължи Голихър. — Трудно да се определи. Радиологичните тестове са далеч от прецизността в това отношение. Разполагаме с монетата, която ни задава параметъра хиляда деветстотин седемдесет и пета. Това е от полза. Моята преценка е, че детето е прекарало в земята между двайсет и двайсет и пет години. Разполагам и с аргументи в подкрепа на моята оценка, за които можем да поговорим след малко.
— Значи това, с което разполагаме, е десет-дванайсет годишно момче, убито преди двайсет до двайсет и пет години — обобщи Едгар не особено обнадеждено.
— Знам, че ви представям доста широки параметри, детектив — каза Голихър. — Но за момента това е, което може да ви даде науката.
— Вината не е ваша, докторе.
Колкото и да се разпростираше оценката във времето, много важно за разследването беше именно задаването на времева рамка. Оценката на Голихър означаваше, че убийството е извършено в периода от края на седемдесетте до началото на осемдесетте години. Бош се замисли за Лоръл Кениън в този времеви отрязък. Островче на бохеми и тежкари, пласьори на кокаин и техни клиенти, хора от порно-индустрията и залязващи рокендрол хедонисти, омешани на всяка от улиците му. Можеше ли убийството на дете да се вмести в такава мешавица?
— Причина за смъртта — каза Голихър. — Знаете ли какво, дайте да говорим за нея накрая. Искам да започна с крайниците и торса, за да ви дам представа какво е понасяло това момче през краткия си живот.
Бош си пое дълбоко дъх и наранените ребра го заболяха. Осъществяваха се страховете, връхлетели го в момента, в който беше видял малките кости на хълма. От разровената земя изплуваше история на ужасите.
— Първо, разполагаме с може би шейсет процента от всички кости — каза Голихър. — Но дори и при това положение доказателствата за огромни по мащаб скелетни травми и постоянно малтретиране са неопровержими. Не знам нивото Ви на антропологични познания, но приемам, че голяма част от това, което ще чуете, ще ви е непознато. Основното е, че костите се самовъзстановяват, господа. И именно посредством изследването на костната регенерация можем да разчетем хронологията на малтретирането. По тези кости има многобройни поражения в различен етап на възстановяване. По-нови и по-ранни фрактури. Разполагаме само с два от четирите крайника, но и върху двата се откриват многобройни травми. Накратко, почти целия живот на това момче е преминал в получаване на рани и заздравяването им.
От стискане на химикалката, докато пишеше, ръцете на Бош бяха започнали да побеляват.
— Ще получите писмен доклад от мен до понеделник, но засега, ако искате да чуете бройка, ще ви кажа, че намерих ясни индикации за четиридесет и четири отделни травми, в различен етап на заздравяване. И това е само което се вижда по костите, без да се знае какви са били нараняванията, нанесени на жизненоважни органи и тъкани. Но няма съмнение, че момчето е живяло ден след ден в непоносими болки.
