Бош записа четирийсет и четири в тефтера си — число, което му се стори просто лишено от смисъл.

— Нараняванията, които съм отбелязал — продължи Голихър, — представляват най-вече тънки слоеве от ново костно вещество, изграждащи се подповърхностно на местата на травми или кървене. Вижте това. — Той отиде до рентгеновия екран на стената и го включи. Там вече имаше поставена снимка на дълга тънка кост. Голихър прекара пръст по дължината й, указвайки ивица на забележима разлика в оцветяването. — Това е намерената бедрена кост. Горна бедрена кост. Линията на променено оцветяване показва нараняване. Тази област — горната част на крака на момчето, е пострадала от доста силен удар в седмиците преди смъртта му. Деформиращ удар. Костта не е била счупена, но е била сериозно наранена. Без съмнение ударът е довел до повърхностен оток и е затруднил ходенето. Искам да кажа, че такова нараняване не е могло да остане незабелязано. — Голихър махна снимката от екрана и сложи на нейно място три нови. — Имаме и сваляне на повърхностния слой костна тъкан, което се наблюдава най-често при случаи на малтретиране на деца, когато възрастният нанася жестоки удари по крайника на детето, с ръка или някакъв предмет. Следите от възстановяване по тези кости показват, че травмите са били причинявани многократно, в течение на години.

Голихър направи пауза, за да погледне бележките си, после огледа костите върху масата. Избра горната част на ръката и я вдигна.

— Дясната раменна кост показва две отделни, зараснали фрактури — каза той. — Счупванията са по дължина на костта. Това показва, че фрактурите са резултат от извиване на ръката с голяма сила. Не веднъж, а два пъти. — Голихър остави раменната кост на мястото й и вдигна друга. — На лакътната кост има напречна фрактура. Счупването е довело до малко изменение, защото костта е била оставена да зарасне в положението, в което е останала след нанасянето на травмата.

— Имате предвид, че не е била наместена? — попита Едгар. — Момчето не е било заведено на лекар или в отделение за спешна помощ?

Точно така. Този вид нараняване, често срещано и лекувано ежедневно в спешните отделения, може да бъде не само случайно причинено, но и в резултат на защитна реакция. Лакътната кост поема силата на удара, когато човек вдигне ръката си, за да се предпази. Резултатът е фрактура. Поради липсата на оказана медицинска помощ в този случай, изводът е, че нараняването не е било случайно, а част от малтретирането.

Голихър върна на масата и лакътната кост и се наведе да разгледа гръдния кош. Някои от ребрата бяха извадени и лежаха отделно.

— Ребрата — почти две дузини фрактури, заздравели в различна степен. Зарасналата фрактура върху ребро номер дванайсет, по мое мнение, датира от времето, когато момчето е било на две или три години. Ребро номер девет показва надкостно образувание, резултат от рана само няколко седмици преди деня на смъртта. Фрактурите са преди всичко събрани към краищата на костите. При малки деца това показва, че са били разтърсвани силно. При по-големи е обикновено индикация за удари в гърба.

Бош си помисли за своята рана в ребрата и как това се беше отразило на съня му. След това помисли за детето, което е било принудено да понася такава болка с години.

— Трябва да си измия лицето — каза внезапно той. — Вие продължавайте.

По пътя към вратата Бош пъхна тефтера и химикалката си в ръцете на Едгар. След вратата свърна наляво. Тоалетните, доколкото му беше известно, се намираха в следващата чупка на коридора.

Влезе в тоалетната и веднага се насочи към една от кабинките. Повдигаше му се, но след като изчака известно време, усещането изчезна.

Излезе от кабинката точно когато вратата на тоалетната се отвори и вътре влезе видеооператорът на Тереза Корасон. Двамата се изгледаха уморено.

— Излизай — каза Бош. — Ела след малко.

Операторът мълчаливо се обърна и излезе.

Бош отиде до мивката и се погледна в огледалото. Лицето му беше червено. Наведе се и се наплиска с вода. В главата му се въртяха мисли за кръщение и втори шанс. За обновление. Вдигна лице и пак се погледна.

„Ще го намеря този!“

Почти го каза на глас.

Когато се върна в стая А, Едгар му подаде тефтера и химикалката, а Голихър го попита дали е добре.

— Нищо ми няма — отговори Бош.

— Помагал съм при разследвания по целия свят. Чили, Косово, дори Световния търговски център. Но този случай…

— Голихър поклати глава. — Трудно е за възприемане. Мисля си дори, че за момчето е било по-добре, че се е разделило с този свят. Искам да кажа — ако човек вярва, че има Бог и че отиваме на по-хубаво място след смъртта.

Бош измъкна книжна салфетка от автомата на стената и избърса лицето си. После попита:

— А ако не вярваш в тия неща?

— Точно в това е причината да вярваме — каза Голихър. — Ако момчето не е отишло на по-добро място от този свят, тогава… мисля, че всички сме изгубени.

— Тази мисъл помогна ли ви, когато се ровехте из костите в Световния търговски център? — Бош моментално съжали, че е реагирал остро, но изглежда, думите му не притесниха Голихър.

— Да, помогна ми. Вярата ми не беше разколебана нито от ужаса, нито от несправедливостта, нито от толкова много смърт. Всъщност тя укрепна и ме преведе през изпитанието.

— Какво ще кажете за причината за смъртта? — Бош върна разговора към конкретния случай.

Голихър пак отиде до масата и взе черепа.

— При черепа имаме лоши… а може би и добри новини. Видни са три фрактури от различни периоди. Ето първата. — Той посочи място в долната задна част на черепа. — Фрактурата е малка и зараснала. После имаме по-тежко нараняване на дясната предна издатина. То е изисквало хирургическа намеса, най-вероятно за отстраняване на хематом. — Голихър посочи с пръст пет малки гладки дупчици, подредени във формата на кръг. — Трепанация. Прави се за отваряне на черепа при хирургическа намеса или за облекчаване на налягането при издуване на мозъка. В този случай вероятно е имало издуване вследствие на хематома. Самата фрактура и хирургическият белег показват началото на процес на зарастване. Нова костна тъкан. Бих казал, че тази травма и последващата хирургия датират приблизително шест месеца преди смъртта на момчето.

— Значи ли това, че не тази травма е причината за смъртта? — попита Бош.

— Да. Ето това е причината. — Голихър извъртя черепа и им показа още една фрактура, този път в долната лява част на задната половина. — Мрежовиден белег без следи от зарастване. Рана, нанесена по времето на настъпване на смъртта. Видът на фрактурата подсказва удар със страхотна сила, с много твърд предмет. Може би бейзболна бухалка. Нещо от този род.

Кухите очи на черепа гледаха Бош.

— Има и други рани по главата, но не от фатален характер. Например костите на носа, но и там има формиране на нова костна тъкан след травмата. — Голихър се обърна към масата и внимателно постави черепа върху нея. — Мисля, че не е нужно да ви правя обобщение, господа, но очевидно някой най-редовно е разкатавал от бой това момче. Докато най-накрая е отишъл прекалено далеко. Всичко ще бъде отразено в окончателния ми доклад. Но има и малка светлинка в цялата работа, която може да ви е от помощ.

— Хирургическата обработка — вметна Бош.

— Именно. Отварянето на череп е много сложна операция. Тя трябва да е отразена писмено някъде. Има и последващи процедури. Поставя се кръг, който се закрепя към черепа с метални нитове — а от тях няма и следа. Следователно са били отстранени. Това също трябва да е писмено отразено. Хирургическите белези също помагат за определяне възрастта на костите. Дупчиците от трепанацията са много големи спрямо днешните стандарти. Към средата на осемдесетте инструментите стават по-фини, а перфорациите по-малки. Надявам се това да ви даде насока.

— Ами зъбите? — попита Бош — Нещо интересно при тях?

— Липсва долната мандибула — отговори Голихър. — При намерените горни зъби няма никакви

Вы читаете Град от кости
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату