глава и зяпаше тавана. Усмихваше се на нещо. Бош погледна и видя детски балон, увиснал под тавана. Бедата на едно дете беше тайната усмивка на друго. Балонът бе оранжево-бял, с форма на риба: покрай дъщеря си Хари знаеше, че това е анимационният герой Немо. Представи си своето момиченце, ала също толкова бързо прогони спомена, за да може да се съсредоточи. Погледна Райдър и попита:
— И какво е участието на Маки във всичко това?
— Той бил нещо като изтърсака на бандата. Смятали го За идеален за вербуване. Завършил гимназия, без никакви перспективи. Бил на изпитателен срок за обир и досието му като малолетен било пълно с кражби на коли, грабежи и дрога. Тъкмо такъв търсели. Неудачник, от когото можели да изваят бял воин. Но след като го привлекли, открили, че е — ще цитирам Бъркхарт — по-тъп от негро, докарано от Африка. Явно бил толкова глупав, че се наложило да престанат да го пращат на графитни набези, защото не можел да научи даже правописа на основните им расистки лозунги. Според мен страда от дислексия.
Бош поклати глава.
— Въпреки фаловете в делото Верлорън, не го виждам тоя тип.
— Съгласна съм. Смятам, че е изиграл роля, но не главната. Просто не му сече пипето.
Хари реши да остави Маки и да се върне към началото на разказа й.
— Щом са имали всички тия сведения за Осмиците, защо са опандизили само Бъркхарт?
— Ще стигна и до това.
— Тук ли идва проблемът с корупцията?
— Позна. Разбираш ли, Бъркхарт бил ръководител в Осмиците, обаче не и
— Аха.
— Ръководителят бил идентифициран като някой си Ричард Рос. Бил по-голям от другите. Фанатик. Двайсет и една годишен. Бил добър оратор и вербувал Бъркхарт и повечето други Осмици. Всъщност той организирал всичко.
Бош кимна. Ричард Рос бе обикновено име, но му се струваше, че се досеща накъде води това.
— Тоя Ричард Рос да не е Ричард Рос-младши?
— Точно така. Детето чудо на капитан Рос.
Капитан Ричард Рос беше дългогодишен шеф на Вътрешния отдел в ранните години от полицейската кариера На Бош. Вече бе пенсиониран.
Останалите части от мозайката веднага си застанаха по местата.
— Значи са измъкнали малкия, спасили са татенцето му и са спестили срама на управлението — заключи Хари. - Стоварили са всичко върху Бъркхарт, заместника на Рос. Той отишъл в „Уейсайд“ и групата се пръснала. Приписали са всичко на младежки темперамент.
— Позна.
— Чакай да се сетя: всички сведения са идвали от Ричард Рос-младши.
— Бива си те. Това било част от сделката. Ричард-млад-ши издал всички и ОБ нямало нужда от нищо повече, за да се справи с групата.
— Нищо работа за Ървинг.
— И знаеш ли кое е най-смешното? Струва ми се, че Ървинг е еврейско име.
Бош поклати глава.
— Независимо дали е еврейско, изобщо не е смешно.
— Знам де.
— Не и ако Ървинг е виждал една от последиците от случая.
— Доколкото мога да чета между редовете на доклада, Ървинг е виждал всички възможни последици.
— Сделката му е дала власт над Вътрешния отдел. Имам предвид истинска, абсолютна власт над разследваните и начините на разследване. Рос вече е бил в джоба му. Това обяснява много неща, които ставаха навремето.
— Повечето са били преди мен.
— Значи са се погрижили за Осмиците и Ървинг е получил голямо парче от баницата — можел е да върти Ричард Рос-старши на малкото си пръстче — замислено рече Бош. — Но после Ребека Верлорън е убита с пистолет, откраднат от човек, когото Осмиците са тормозили, и крадецът най-вероятно е един от изтърсаците, които са оставили на свобода. Цялата им сделка е можела да отиде на кино, ако някой свържел убийството с Осмиците, а оттам и с тях.
— Точно така. Затова са се намесили и са отклонили следствието в друга посока.
— Мръсници — изсумтя Бош.
— Бедният Хари. Сигурно още си ръждясал от бездействието си. Ти си мислеше, че са смотали случая, защото са се опитвали да спасят града от пожар. А всъщност няма абсолютно нищо героично.
— Не, те просто са се опитвали да спасят собствената си кожа и положението, което са си осигурили със сделката с Рос. Положението, което си е осигурил Ървинг.
— Всичко това са само предположения — предупреди го Райдър.
— Да де, просто четене между редовете, по дяволите.
Изпита силно желание да запали цигара. От година не му се беше случвало. Погледна към будката за вестници и видя пакетите зад щанда. Извърна се. Вдигна очи към балона на тавана. Струваше му се, че знае как се е озовал там Немо.
— Кога се е пенсионирал Рос?
— През деветдесет и първа. Останал на работа, докато не направил двайсет и пет години стаж — позволили му, — и се пенсионирал. Проверих: преселил се в Айдахо. Пуснах и Младши през компютъра — и той вече се бил преселил, преди таткото. Сигурно в някоя от ония бели общности с висока ограда, където се чувства у дома.
— И сигурно се е пръскал от смях, когато тоя град се разпадна след Родни Кинг през деветдесет и втора.
— Сигурно, но не задълго. През деветдесет и трета катастрофирал в нетрезво състояние и загинал. Връщал се от антиправителствена демонстрация. Каквото повикало, такова се обадило.
Бош усети тъп удар в корема. Беше започнал да харесва Ричард Рос-младши като кандидат за убийството на Верлорън. Можеше да е използвал Маки, за да се снабди с оръжието и да му помогне да пренесат жертвата по склона. Сега обаче Младши бе мъртъв. Нима тяхното следствие щеше да ги отведе до такава задънена улица? Нима щяха да се върнат при родителите на Ребека Верлорън и да им кажат, че тяхната отдавна мъртва дъщеря е убита от също отдавна мъртъв човек? Що за справедливост щеше да е това?
— Знам какво си мислиш — каза Райдър. — Че може да е бил нашият човек. Съмнявам се. Според компютъра той получил шофьорската си книжка в Айдахо през май осемдесет и осма. Би трябвало вече да е бил там, когато са убили Верлорън.
— Да, би трябвало.
Елементарната компютърна проверка на шофьорската книжка не го беше убедила. Той отново прекара цялата информация през филтрите, за да види дали няма да се сети за нещо друго.
— Добре, хайде да го обсъдим накратко, за да се уверим, че съм разбрал всичко правилно. През осемдесет и осма имаме шайка момчетии в Долината, които се наричат Осмиците и се опитват да разпалят расова свещена война. Управлението се заема с тях и скоро установява, че мозъкът, който стои зад групата, е синчето на нашия капитан Рос от Вътрешния отдел. Комисар Ървинг вдига показалец на вятъра и си мисли: „Хммм, струва ми се, че мога да използвам случая в своя изгода“. Прекратява разследването на Ричард- младши и принася Били Блиц Бъркхарт в жертва на боговете на правосъдието. Осмиците са пръснати, едно на нула за добрите. И Ричард-младши се измъква, едно на нула за Ървинг, защото Ричард-старши вече е в джобчето му. И всички заживяват честито. Пропускам ли нещо?
— Всъщност е Били Блицкрига.
— Добре, нека е Блицкрига. И всичко приключва до ранна пролет, така ли?
— До края на март. И в началото на май Ричард Рос-млад-ши се преселва в Айдахо.
— Добре, после през юни някой прониква в дома на Сам Уайс и му открадва пистолета. През юли, в деня след нашия национален празник, едно момиче от смесена раса е отвлечено от дома си и убито. Не
