И тъкмо се канеше да се обърне, когато Ървинг проговори:
— Няма доклади за алибитата. Никога не е имало.
Хари чу, че вратата на асансьора се отваря, и след секунди Райдър излезе иззад ъгъла с папка в ръце. Щом ги видя, спря. Не каза нищо.
— Няма доклади ли? — попита Бош. — Тогава да се надяваме, че има добра памет. Е, довиждане.
Обърна се и закрачи по коридора. Райдър побърза да го настигне, като хвърли поглед през рамо, за да се увери, че Ървинг не ги следва. Заговори едва след като минаха през двукрилата врата.
— Загазили ли сме, Хари? Той ще използва ли случая срещу човека на шестия етаж?
Бош я погледна. Смесицата от ужас и страх на лицето й му показа колко важен е отговорът му за нея.
— Не и ако зависи от мен — отвърна той.
34
Уилям Бъркхарт и Белинда Месиър бяха затворени в отделни стаи за разпит. Бош и Райдър решиха първо да се заемат с Месиър, за да накарат Бъркхарт да седи, да чака и да се чуди. Това също щеше да даде и време на Марсия и Джексън да получат заповедта за обиск и да влязат в къщата на Мариано. Можеха да открият нещо полезно за разпита на Бъркхарт.
Белинда Месиър вече се беше появявала в следствието. Номерът на мобилния телефон на Маки бе регистриран на Нейно име. Кихоу и Брадшоу я бяха описали като гадже на Бъркхарт. Когато детективите ги бяха арестували, тя го беше признала.
Белинда бе дребна жена със сивкаворуса коса, която ограждаше лицето й. Видът й издаваше, че ще се окаже костелив орех. Поиска да се срещне с адвокат в момента, в който Райдър и Бош влязоха при нея.
— Защо искате адвокат? — попита Хари. — Смятате, че сте арестувана ли?
— Искате да кажете, че мога да си тръгна, така ли?
Тя се изправи.
— Седнете — нареди Бош. — Тая нощ е бил убит Роланд Маки и е възможно вие също да сте в опасност. Взели сме ви под охрана. Това значи, че няма да излезете оттук, докато не изясним някои неща.
— Не знам нищо. Цялата нощ бях с Били, докато не се появихте вие.
През следващите четирийсет и пет минути Месиър им даваше информация съвсем неохотно. Познавала Маки чрез Бъркхарт и се съгласила да регистрира мобилния му телефон на свое име, защото той нямал кредитна сметка. Каза на детективите, че Бъркхарт не работел и живеел от обезщетението, получено за автомобилна злополука преди две години. Купил къщата на Мариано Стрийт с парите и взимал наем от Маки. Месиър заяви, че не живеела в къщата, ала често нощувала при Бъркхарт. Когато я попитаха за някогашните връзки на Бъркхарт и Маки с расистки групировки, тя се престори на изненадана. Когато я попитаха за малката свастика, татуирана между палеца и показалеца на дясната й ръка, отговори, че според нея това бил символ за късмет на индианците навахо.
— Знаете ли кой е убил Роланд Маки? — след дългия списък от предварителни въпроси попита Бош.
— Не. Той беше много мил човек. Не знам нищо повече.
— Какво каза приятелят ви, след като Маки му се обади?
— Нищо. Каза ми само, че трябвало да поговори с Ро за нещо, когато той се прибере. Предупреди ме, че можело да излязат, за да говорят насаме.
— Само толкова ли?
— Да, само това ми каза.
Опитаха няколко различни подхода, като Бош и Райдър си подаваха топката, но разпитът не доведе доникъде.
Идваше ред на Бъркхарт, ала преди това Хари се обади на Марсия и Джексън.
— В къщата ли сте вече?
— Да, вътре сме — отвърна Марсия. — Още нищо не сме открили.
— Ами мобифон?
— Засега не. Смяташ ли, че Бъркхарт може да се е изплъзнал на Кихоу и Брадшоу?
— Всичко е възможно, обаче се съмнявам. Те не са спели.
Замълчаха за момент, докато обмисляха положението, после Марсия попита:
— Колко време след убийството на Маки се обадихте на Кихоу и Брадшоу да арестуват Бъркхарт?
Бош си припомни действията си на магистралата.
— Съвсем скоро. Максимум десет минути.
— Тогава не е той. Да стигне от сто и осемнайсето в Портър Ранч чак до Мариано Стрийт в Удланд Хилс само за десет минути?! И без нашите да го видят? В никакъв случай. Кихоу и Брадшоу са неговото алиби.
— И в къщата няма мобифон…
Всички вече знаеха, че постоянният пост в къщата не е бил използван за разговор, защото иначе щеше да бъде регистриран от техниката в ЛисънТек.
— Да — потвърди Марсия. — Няма мобифон. Според мен той не е нашият човек.
Бош още не бе готов да се съгласи. Благодари и затвори, после съобщи лошата новина на Райдър.
— Е, какво ще правим с него? — попита тя.
— Ами, той може да не е нашият човек в убийството на Маки, обаче Маки му се обади, след като му прочетоха статията. Все още смятам, че е нашият човек в убийството на Верлорън.
— Само че няма никаква логика. Убиецът на Маки трябва да е бил негов съучастник в убийството на Верлорън освен ако не искаш да кажеш, че случаят на рампата просто е случайно съвпадение.
Бош поклати глава.
— Не, не твърдя такова нещо. Просто не знаем всичко. Бъркхарт трябва по някакъв начин да е пратил съобщение от къщата.
— Искаш да кажеш, че е пратил убиец, така ли? Нещо не ми се връзва, Хари.
Той кимна. Знаеше, че партньорката му има право.
— Добре, да идем да видим какво ще каже Бъркхарт. Обсъдиха стратегията за разпита, преди да отидат в стаята, където чакаше Бъркхарт.
Вътре миришеше на пот и Бош остави вратата отворена. Бъркхарт бе отпуснал глава на ръцете си. След като не се събуди от престорения си сън, Хари ритна крака на масата и той се сепна.
— Добро утро, Блицкриг.
Бъркхарт имаше рошава тъмна коса, която се спускаше край месестото му бяло лице. Като че ли не излизаше често, освен може би нощем.
— Искам адвокат — заяви Бъркхарт.
— Всички искаме. Но първо да започнем с най-важното. Аз се казвам Бош, а това е Райдър. Ти си Уилям Бъркхарт и си арестуван по подозрение в убийство.
Райдър започна да му чете правата, ала той я прекъсна.
— Да не сте се побъркали? Изобщо не съм излизал от къщи. Гаджето ми беше с мен през цялото време.
Бош вдигна показалец.
— Остави я да довърши, Били. После можеш да лъжеш колкото искаш.
Киз дочете правата му от гърба на една от визитките си. След това Бош отново пое топката.
— Та какво казваше?
— Казвам да вървите на майната си. Бях си вкъщи през цялото време и имам свидетел, който може да го потвърди. Пък и Ро ми е приятел. Защо да го убивам? Това е пълна глупост, затова още сега ми повикайте адвокат, за да ви се изсмее в тъпите лица.
— Свърши ли, Били? Щото имам някои новини за теб. Не става въпрос за Роланд Маки. Връщаме те преди седемнайсет години при Ребека Верлорън. Помниш ли я? Двамата с Маки? Момичето, дето го пренесохте в планината? За нея става дума.
Бъркхарт не се издаде с нищо. Бош се надяваше да забележи някакъв знак, който да потвърди, че е на
