ги беше видял. Все още не можеше да го определи, ала вече усещаше, че е важно. Проучи фотографиите на скрина, нощното шкафче и отворения гардероб. Накрая разгледа леглото.
Замисли се за снимката във вестника и извади втория брой от папката с всички доклади и документи, събрани по време на повторното следствие. Разгъна вестника и се вторачи във фотографията на Еми Уърд, после я сравни с тези отпреди седемнайсет години.
Стаята изглеждаше абсолютно същата, сякаш недокосната от тъгата, излъчваща се от нея като горещина от пещ. След това забеляза една дребна разлика. На снимката в „Дейли Нюз“ леглото грижливо бе оправено и пригладено от Мюриъл. На по-старите снимки леглото пак беше оправено, но наборът излизаше навън от едната страна и се огъваше навътре от другата.
Премести поглед от едната на другата снимка. Усети, че нещо застава на мястото си. Ето какво го бе смущавало! Ето Какво не беше наред!
— Навътре и навън — каза детективът на глас.
Възможно бе наборът да е бил пъхнат навътре от някой, който е пропълзял отдолу. И когато бе изпълзял навън, същият човек можеше да го е отметнал от другата страна.
След като всички бяха заспали.
Бош стана и закрачи нервно. На снимката, направена след отвличането и убийството, леглото очевидно показваше възможността някой да се е вмъкнал и измъкнал отдолу. Убиецът на Ребека можеше да е чакал там, докато момичето заспи.
— Навътре и навън — повтори Хари.
Продължи да анализира идеята си. Знаеше, че от къщата не са взети важни отпечатъци. Но бяха проверени само очевидните повърхности. Това не означаваше непременно, че убиецът е носил ръкавици. Означаваше само, че е проявил достатъчна предвидливост, за да не докосва очевидните места с голи ръце, или че е размазвал отпечатъците при необходимост. Даже при влизането си в къщата да беше носил ръкавици, не можеше ли да ги е свалил, докато е чакал, навярно часове, под леглото?
Струваше си да се провери. Отиде в кухнята, обади се в лабораторията и помоли да го свържат с Радж Пател.
— Какво правиш, Радж?
— Типологизирам веществените доказателства, които събрахме снощи на магистралата.
— Трябва ми най-добрият специалист по пръстови отпечатъци. Искам да се срещнем в Чатсуърт.
— Сега ли?
— Веднага, Радж. По-късно може да остана без работа. Трябва да го направим веднага.
— Какво ще правим?
— Искам да вдигнем едно легло и да проверим под него. Важно е, Радж. Ако открием нещо, то ще ни отведе при убиеца.
Оттатък последва кратко мълчание.
— Аз съм най-добрият специалист по пръстови отпечатъци, Хари — накрая отвърна Пател. — Дай ми адреса.
— Мерси, Радж.
Продиктува му адреса и затвори. Забарабани с пръсти по плота. Питаше се дали да се обади на Киз Райдър. На тръгване от Паркър Сентър партньорката му бе адски потисната. Единственото й желание било да се прибере вкъщи и да поспи, така му каза. Трябваше ли пак да я събуди? Знаеше, че не това всъщност е въпросът. Знаеше, че въпросът е дали трябва да изчака и да види дали под леглото има нещо, преди да разбуди надеждите й.
Реши да го отложи, докато може дай съобщи нещо по-солидно. Вместо това вдигна слушалката, събуди Мюриъл Верлорън и я предупреди за предстоящото си посещение.
36
Бош закъсня за съвещанието в „Пасифик“ заради трафика, който идваше от Долината. Всички седяха в изолирания сектор в дъното на ресторанта. Пред повечето вече имаше чинии с храна.
Възбудата явно му личеше, защото Прат прекъсна доклада на Тим Гарсия, погледна Бош и каза:
— Или си извадил късмет, или просто не ти пука за тинята, в която сме затънали.
— Извадих късмет — успокои го Хари и зае единствения свободен стол. — Обаче не е това, което имаш предвид. Радж Пател преди малко свали отпечатък от длан и два пръста от Дъска под леглото на Ребека Верлорън.
— Хубаво — сухо отвърна Прат. — И какво означава това?
— Означава, че щом Радж го пусне през база данните, Може да получим името на убиеца.
— Как така? — попита Райдър.
Бош изобщо не й се бе обадил. И вече усещаше враждебните й вибрации.
— Не исках да те будя — каза й. После се обърна към другите. — Преглеждах стария доклад за пръстовите отпечатъци в следственото дело. И разбрах, че са отишли за отпечатъци в деня след откриването на трупа. После изобщо не се върнали, след като станало ясно, че похитителят е влязъл в къщата по-рано през деня, когато гаражът е бил отворен, и се е скрил някъде, докато всички заспят.
— А защо леглото? — попита Прат.
— На снимките от местопрестъплението се виждаше, че наборът от едната страна на леглото е подгънат навътре. Все едно, че някой се е вмъкнал отдолу. Не са го забелязали, защото не са го търсили.
— Браво, Хари — похвали го Прат. — Ако Радж попадне на нещо, веднага ще се задействаме. Добре, да се върнем към докладите. Партньорката ти ще те осведоми за пропуснатото.
Прат се обърна към Робинсън и Норд в отсрещния край на дългата маса.
— Какво научихте за повикването на влекача?
— Почти нищо съществено — отвърна Норд. — Защото е било направено след като сме превключили подслушването на телефонния пост на Бъркхарт. Затова нямаме аудиозапис. Обаче имаме разпечатките и според тях повикването е дошло от уличен автомат пред „Севън-Илевън“ на Тампа край входа за магистралата. Сигурно се е обадил и после е отишъл да чака на входа.
— Отпечатъци по телефона? — попита Прат.
— Помолихме Радж да хвърли един поглед, след като приключи с местопрестъплението — отговори Робинсън. — Телефонът е бил избърсан.
— Логично. Нещо друго?
— Само, че се е обадил мъж. Началникът се обърна към Бош.
— Имаш ли да прибавиш нещо към това, което вече ви разказа партньорката ти?
— Сигурно почти същото. Бъркхарт явно е чист за снощното убийство, а също за Верлорън. И двете нощи е бил под наблюдение на ЛАПУ.
Райдър го изгледа сърдито — той разполагаше с още информация, която ней бе известна. Хари засрамено сведе очи.
— Е, идеално — заключи Прат. — Сега да анализираме положението.
— Ами, по принцип нашият опит с вестника даде обратен ефект — обади се Райдър. — Може би успяхме в това, че Маки реши да се разприказва за Верлорън, обаче така и не получи възможност. Още някой е прочел статията.
— И тоя някой е истинският убиец — заяви Прат.
— Точно така. Човекът, на когото Маки е помогнал или на когото е дал оръжието преди седемнайсет години. Тоя човек също е видял статията и е разбрал, че по пистолета не е неговата кръв, което означавало, че кръвта трябва да е била на Маки. Знаел е, че Маки е връзката с него, следователно е трябвало да го очисти.
— И как го е организирал? — попита началникът.
— Бил е достатъчно умен, за да разбере, че статията е трик и че наблюдаваме Маки, или просто е решил, че това е най-добрият начин да се добере до Маки. Да го примами. Както казах, той е умен. Избрал е време и място, гарантиращи уязвимостта на Маки. Входната рампа е над магистралата. Даже когато фаровете на влекача са включени, никой няма да вижда нищо.
— Мястото също е било подходящо в случай, че Маки има опашка — прибави Норд. — Убиецът е знаел,
