че проследяващата кола просто е щяла да подмине и тогава Маки ще остане сам.
— Не го ли надценяваме много тоя тип? — вдигна вежди Прат. — Откъде ще знае, че наблюдаваме Маки? Само от статията във вестника ли? Я стига.
Не отговори нито Бош, нито Райдър. Но всички мълчаливо анализираха неизреченото предположение, че убиецът има връзки с управлението или по-конкретно със следствието.
— Добре, а сега? — продължи Прат. — Мисля, че можем да запазим информацията за всичко това в тайна още най-много едно денонощие. После ще се появи във вестниците и ще стигне на шестия етаж и ако дотогава не се справим, ще стане напечено. Как ще процедираме?
— Ще вземем разпечатките — отговори Бош от името на двамата с Райдър. — И ще започнем оттам.
Мислеше си за бележката, оставена за Маки, която предишния ден беше видял на бюрото в сервиза. Потвърждаване на молба за отваряне на кредитна сметка. Както бе отбелязала Райдър, Маки не обичаше да оставя такива следи. Просто изглеждаше странно и тъкмо по тази причина Бош искаше да го проучи.
— Всички разпечатки са тук — каза Робинсън. — Най-натоварен беше телефонният пост в сервиза. Всякакви служебни разговори.
— Добре. Хари, Киз, искате ли разпечатките? — попита Прат.
Райдър хвърли поглед към Бош, после се обърна към началника.
— Щом Хари иска така. Днес явно му е ден.
Сякаш по даден знак, мобилният телефон на Бош иззвъня и той погледна дисплея. Обаждаше се Радж Пател.
— Ей сега ще видим какъв е денят — подхвърли и отвори мобифона.
Пател започна с това, че имал една добра и една лоша новина.
— Добрата новина е, че все още пазим отпечатъците от къщата в архива. Отпечатъците, които взехме сутринта, не отговарят на нито един от тях. Открил си нещо ново, Хари. Може да е твоят убиец.
Това означаваше, че пръстовите отпечатъци на семейство Верлорън и хората, които бяха имали основателна причина за присъствие в къщата, все още се съхраняват в архива на лабораторията. Нито един от тях не съответстват на отпечатъците от пръсти и длан, свалени същата сутрин под леглото на Ребека Верлорън. Естествено новооткритите отпечатъци не можеха да се датират и можеше да са оставени още от човека, монтирал леглото. Ала изглеждаше малко вероятно — бяха свалени от долната страна на дъската. Онзи, който ги бе оставил, най-вероятно беше лежал отдолу.
— А лошата новина? — попита Бош.
— Току-що ги пуснах през калифорнийската система. Няма съвпадения.
— Ами ФБР?
— Това идва после, обаче няма да е толкова бързо. Трябва да ги обработят. Ще ги пратя с искане за приоритетност, но нали знаеш как е.
— Знам, Радж. Съобщи ми, когато узнаеш, и ти благодаря за усилията.
Бош затвори. Обзе го внезапно униние — и му пролича. Виждаше, че другите са се досетили какво се е случило.
— Няма съответствие в база данните на правосъдното министерство. Щял да провери в системата на бюрото, обаче това щяло да отнеме време.
— Мамка му! — изруга Ренър.
— Като става дума за Радж Пател, брат му е насрочил аутопсията за два часа — каза Прат. — Искам една група от нас да присъства. Кой ще я поеме?
Ренър неохотно вдигна ръка от името на двамата с Роблето. Лека задача, ако човек не се смущава от такива неща.
Прат разпусна съвещанието, след като възложи на Робинсън и Норд сервиза и разпитите на хората, които бяха работили с Маки. Марсия и Джексън щяха да подготвят следственото дело. Те продължаваха да са водещи следователи и щяха да координират действията от стая 503.
Прат погледна сметката, раздели я на девет и каза на всички да дадат по десетачка. Това означаваше, че Бош трябва да се включи в плащането, без да е изпил дори чаша кафе, но той не възрази. Такава бе цената на закъсняването. Пък и нали той беше човекът, забъркал всички в това.
Бош се обърна към Райдър и я попита:
— Сама ли дойде, или някой те докара?
— Ейбъл ме докара.
— Искаш ли да се приберем заедно?
— Естествено.
Докато чакаха момчето да докара колата, тя му демонстрира обидата си — с мълчание зяпаше големия пластмасов надпис на ресторанта. Под мишница стискаше папката с телефонните разпечатки.
Накрая колата дойде и се качиха. Преди да потегли, Бош се обърна и я погледна.
— Добре, кажи го.
— Какво да кажа?
— Каквото искаш, стига да ти олекне.
— Трябваше да ми се обадиш, Хари, нищо повече.
— Виж, Киз, вчера ти се обадих и ти ме сряза. Просто не исках да се повтори.
— Вчера беше друго и ти го знаеш. Обади ми се, защото се беше развълнувал от нещо. Днес си вървял по следи. Трябваше да съм с теб. А научих чак когато дойде тук и разказа на всички. Направи ме за срам. Много ти благодаря.
Бош разкаяно кимна.
— Виж, за това си права. Извинявай. Трябваше да ти се обадя, преди да дойда тук. Просто забравих. Знаех, че закъснявам, затова бях стиснал волана с две ръце и просто се опитвах да дойда колкото се може по-скоро.
Киз не отговори и накрая той попита:
— Може ли вече да продължим да работим по случая?
Тя сви рамене и Хари включи на първа. На път за Паркър Сентър се опита дай изложи всички подробности, които не беше споменал по време на съвещанието. Разказа й за посещението на Маклелан в дома му и как това го довело до откриването на отпечатъците под леглото.
След двайсет минути бяха в своята ниша в стая 503 й Бош най-после си взе чаша кафе. Седнаха един срещу друг и заразглеждаха телефонните разпечатки.
Хари се съсредоточи върху сведенията за разговорите, проведени от сервиза. Списъкът се състоеше най-малко от двеста точки: входящи и изходящи обаждания от двата телефонни поста, обхващащи времето от шест сутринта, когато бе започнало подслушването, до четири следобед, когато Маки беше дошъл на работа и Ренър и Роблето бяха застъпили в аудиоцентъра.
Нищо не му се стори познато. Много обаждания бяха до или от фирми с автомобилна връзка, очевидна в името. Много други идваха от диспечерския център на Американската автомобилна асоциация и най- вероятно бяха повиквания за влекача.
Имаше и няколко обаждания от частни телефони. Хари внимателно проучи имената, ала нищо не му направи впечатление. Не фигурираше никой от вече установените играчи в случая.
В списъка имаше четири обаждания, които бяха приписани на Виза, всички от един и същи номер. Бош вдигна телефона и го набра. Така и не се чу иззвъняване — разнесе се пронизителното пищене на компютърна връзка. Звукът бе толкова остър, че го чу даже Райдър.
— Какво е това?
Хари затвори.
— Опитвам се да проверя оная бележка, която видях на бюрото в сервиза, за кредитната карта на Маки. Ти каза, че не е логично, спомняш ли си?
— Бях забравила. Това ли е бил номерът?
— Не знам. Има четири обаждания от Виза, но… Чакай малко.
Забеляза, че обажданията всъщност са изходящи.
— Няма значение, всички са изходящи. Това трябва да е номерът, набиран от автомата, когато плащаш с кредитна Карта. Не е онова обаждане. Няма входящи обаждания от виза.
