Отново вдигна слушалката и набра мобилния номер на [???]
— В сервиза ли сте вече?
Тя се засмя.
— Току-що излязохме от Холивуд. Ще стигнем там след половин час.
— Питай ги за телефонно съобщение, което вчера някой е оставил на Маки. Нещо в смисъл, че от Виза се обадили да съобщят за одобряване на молбата му за кредитна сметка. Попитай ги какво си спомнят от обаждането и по-важно, в колко часа е било това. Опитай се да вземеш точния час, ако може. Питай ги веднага и ми се обади.
— Слушам. Искаш ли да ти вземем и дрехите от химическо чистене?
Бош разбра, че я е обидил.
— Извинявай, просто тук работим под дулото на пистолета.
— Нима не е така с всички ни? Добре, ще ти се обадя веднага.
Норд изключи. Хари затвори и погледна Райдър. Тя се взираше в снимката на Ребека Верлорън с целия й клас в училищния годишник.
— Какво си мислиш? — без да вдига очи, попита Киз.
— Това нещо с Виза ме смущава.
— Знам. И какво си мислиш?
— Ами, да речем, че ти си убиецът и си получила пистолета, с който си го извършила, от Маки.
— Окончателно ли се отказваш от Бъркхарт? Снощи не мислеше така.
— Да кажем просто, че фактите ме убеждават. Засега.
— Добре, продължавай.
— Ами, ти си убиецът и си получила пистолета от Маки. Той е единственият човек на света, който може да те обвини. Обаче изтичат седемнайсет години и не се случва нищо-Ти започваш да се чувстваш в безопасност и даже изгубваш дирите на Маки.
— Ясно.
— После вчера взимаш вестника и виждаш снимката на Ребека, прочиташ статията и там пише, че имат ДНК. Знаеш, че кръвта не е твоя, значи или е някакъв голям блъф от страна на ченгетата, или кръвта е на Маки. И тогава разбираш.
— Че Маки трябва да си иде.
— Точно така. Ченгетата са по петите му. Той трябва да изчезне. И как го откриваш? Е, Маки е прекарал целия си живот, когато не е бил в затвора естествено, като шофьор на влекач. Ако ти е известно това, постъпваш точно така, както постъпихме ние. Отваряш телефонния указател и почваш да звъниш по сервизите, осигуряващи пътна помощ.
Райдър стана и отиде при кантонерките до задната стена на нишата. Отгоре безразборно бяха натрупани телефонни указатели. Трябваше да се изправи на пръсти, за да достигне указателя за Долината. Върна се на бюрото и разтвори тома на страниците, рекламиращи пътна помощ. Прокара показалец по списъка и стигна до „Тампа Тоуинг“. После се върна на предишното име, „Тол Ордър Тоуинг Сървисиз“. Взе телефона си и набра номера. Бош чуваше само нейната страна от разговора.
— Да, с кого говоря?
Партньорката му изчака малко.
— Аз съм детектив Кизмин Райдър от Лосанджелиското полицейско управление. Разследвам измама. Може ли да ви задам един въпрос?
Райдър кимна — явно отсреща бяха отговорили утвърдително.
— Заподозреният, върху когото работя, е известен с това, че се обажда в различни фирми и се представя като служител на Виза. После се опитва да провери дали някой от служителите в компанията не е подал молба за откриване на Кредитна сметка. Това говори ли ви нещо? Имаме информация, която ни кара да смятаме, че заподозреният вчера е Действал в Долината. Често нарочва автомобилни фирми.
Райдър изчака, докато слушаше отговора на въпроса си. Гледаше Бош, ала без да издава с нищо какъв е резултатът.
— Да, бихте ли ме свързали с нея?
Киз повтори същото обяснение с друг човек и зададе същия въпрос. После се наведе напред, напрегна се, запуши слушалката с длан и погледна Бош.
— Право в десятката. — След това попита събеседничката си: — Мъж ли беше, или жена?
Записа си нещо и Хари се изправи, за да прочете бележката през бюрото. Тя гласеше: „Мъж, прибл. 13:30“. Докато партньорката му водеше разговора, Бош видя, че в 13:40 някой се е обадил в „Тампа Тоуинг“. От частен номер, регистриран на името на Аманда Собек. Началните цифри предполагаха, че е мобилен телефон. Нито името, нито номерът му говореха нещо. Обаче това нямаше значение. Помисли си, че напипват нещо.
Райдър приключи разговора с въпроса дали събеседничката й помни името, което се е опитвал да потвърди самозваният представител на Виза, и след като явно получи отрицателен отговор, попита:
— Името Роланд Маки говори ли ви нещо? — И след кратка пауза: — Сигурна ли сте? Добре, много ви благодаря, Карън.
Затвори и погледна Бош. Възбудата в очите й изличаваше обидата от това, че е била пренебрегната за сутрешното откритие.
— Прав си — съобщи тя. — Обаждали са им се. Същото. Даже си спомни името на Роланд Маки, когато й го казах. Хари, някой го е следил през цялото време, докато ние го наблюдавахме.
— А сега ние се опитваме да проследим него. Ако е действал последователно, после трябва да се е обадил в „Тампа Тоуинг“. В разпечатката има обаждане в един и четирийсет от някоя си Аманда Собек. Не ми говори нищо, обаче има вероятност да търсим точно това обаждане.
— Аманда Собек — повтори Райдър и отвори лаптопа си — Ще я проверя в АвтоТрек.
Докато тя проверяваше името, се обади Робинсън. С Норд вече бяха пристигнали в „Тампа Тоуинг“.
— Хари, човекът от дневната смяна казва, че са се обадили между един и половина и два. Помни, защото тъкмо се бил върнал от обяд и го пратили на повикване в два часа.
— Мъж или жена се е обадил от Виза?
— Мъж.
— Добре, нещо друго?
— Да, щом човекът потвърдил, че Маки работи там, оня от Виза попитал за работното му време.
— Ясно. Може ли да зададеш още един въпрос на човека от дневната смяна?
— Той е до мен.
— Питай дали имат клиентка на име Собек. Аманда Собек.
Бош изчака, докато Робинсън задаваше въпроса.
— Нямат такава клиентка — накрая отговори той. — Това обнадеждаващо ли е, Хари?
— Ще свърши работа.
След като затвори, Бош стана и заобиколи бюрата, за да погледне компютърния екран на Райдър. Предадем информацията на Робинсън и попита:
— Нещо за Аманда Собек?
— Да, ето. Живее в западната част на Долината. На Фаралоун Авеню в Чатсуърт. Обаче тук няма много. Няма кредитни карти, нито ипотека. Предполагам, че всичко е на името на мъжа й. Може да е домакиня. Проверявам адреса, за да видя дали ще открием съпруга.
Бош разтвори годишника и потърси снимката на класа на Ребека Верлорън. Запрелиства страниците, търсейки името Собек или Аманда.
— Ето го — съобщи Райдър. — Марк Собек. Всичко важно е на негово име, а изглежда много. Четири коли, две къщи, много кредитни карти.
— В класа й няма Собек — каза Хари. — Но има две момичета на име Аманда. Аманда Рейнълдс и Аманда Риърдън. Мислиш ли, че е една от тях?
Киз поклати глава.
— Не. Възрастта не подхожда. Тук пише, че Аманда Собек е на четирийсет и една, с осем години по- голяма от Ребека. Нещо не пасва. Не смяташ ли, че трябва просто дай се обадим?
Той рязко захлопна годишника и Райдър се сепна.
