Предпазливо изпълзя изпод камиона. Райдър вече беше дошла и чакаше, нервно скръстила ръце на гърдите си.
— Линейката пристига.
— Обади им се да не идват.
Хари й подаде фенерчето.
— Ако смяташ, че е мъртъв, трябва да го потвърдят.
— Не се бой, мъртъв е. Само ще унищожат уликите на Местопрестъплението. Обади им се да не идват.
— Той каза ли ти нещо?
— Звучеше като „Чатсуърт“. И толкова. Не успях да чуя друго.
Райдър закрачи назад-напред.
— Господи, ще повърна.
— Тогава се отдалечи от местопрестъплението.
Тя заобиколи зад колата си. На Бош също му призляваше, ала знаеше, че ще се овладее. Причината не беше на разкъсаното тяло на Маки. Също като Райдър, Хари бе виждал и по-ужасни неща. А заради обстоятелствата, инстинктивно разбираше, че това не е злополука. Това беше убийство. И именно той бе станал причина за него.
Гадеше му се, защото току-що бяха убили Роланд Мака заради него. И с тази смърт може би бяха изгубили връзката с убиеца на Ребека Верлорън.
ТРЕТА ЧАСТ
И ДЕБНЕ МРАК
32
Входната рампа от Тампа Авеню за магистралата „Роналд Рейгън“ беше затворена и трафикът се пренасочваше по Риналди до входа на Портър Ранч Драйв. Цялата магистрална рампа бе задръстена с полицейски коли. Бяха представени отдел „Научни изследвания“ на ЛАПУ, калифорнийските магистрални патрули и щатската патология, както и „Неприключени следствия“. Ейбъл Прат се беше обадил тук-там, за да улесни поемането на случая от неговия отдел. Тъй като убийството на Роланд Маки бе извършено на входа към щатска магистрала, следствието формално попадаше в юрисдикцията на магистралните патрули. Ала те бяха повече от доволни да го отстъпят, особено след като престъплението се разглеждаше като част от текущо следствие на ЛАПУ. С други думи, щяха да оставят управлението само да си разчиства кашата.
Началникът на местната магистрална патрулна служба обаче предложи да се възползват от услугите на най-добрия специалист по злополуки и Прат се съгласи. Освен това бе събрал едни от най-вещите криминалисти от управлението, които беше успял да открие през нощта.
Бош и Райдър прекараха голяма част от огледа в колата на Прат, където шефът им надълго и широко ги разпита, а после отговориха на въпросите на Тим Марсия и Рик Джексън, които бяха повикани да оглавят разследването на смъртта на Маки. Тъй като Бош и Райдър бяха участници в едни събития и свидетели в други, беше взето решение да не Разследват случая. Бе ясно, че двамата ще продължат да работят по делото Верлорън и така явно ще вървят по стъпките на убиеца на Роланд Маки.
Към три през нощта криминалистите се събраха с детективите, за да обсъдят наученото до момента. Бяха извадили трупа на Маки изпод влекача и грижливо бяха фотографирали, записали на видео и скицирали местопрестъплението. След това всички можеха спокойно да обикалят наоколо.
Прат предложи на следователя от магистралната патрулна служба, висок мъж, казваше се Дейвид Олманд, да започне пръв. С помощта на лазерна показалка Олманд посочи следите от гуми по пътя и чакъла, смятани за свързани със случая. Показа и задната страна на влекача, където с тебеширени кръгове бяха оградени няколко драскотини, вдлъбнатини и дупки в тежката стомана. Неговото заключение беше същото, до каквото бяха стигнали Бош и Райдър секунди след откриването на Маки. Той бе убит.
— Следите от гуми показват, че жертвата е спряла влекача до пътя на трийсетина метра оттук — започна Олманд. — Навярно, за да избегне повредената кола, която вече е чакала там. После шофьорът е върнал на задна. Преди да слезе, е изключил от скорост и вдигнал ръчната спирачка. Ако е бързал, както предполагат някои второстепенни факти, може направо да е заобиколил, за да свали теглича. И точно тогава става всичко. Повредената кола явно не е била повредена. Шофьорът настъпил газта и тя полетяла напред, блъснала Маки и го приковала към задната страна на влекача. Той е бил наведен над теглича и най-вероятно се е занимавал с него в момента на удара. Това обяснява раните по главата. Блъснал се е с лице в теглича — по него има кръв.
За потвърждение Олманд прокара червената точка на лазера по теглича.
— След това колата е върнала на задна — продължи той. — Тогава са оставени следите от гуми по асфалта. После пак е дала напред за втори удар. Маки сигурно вече е бил фатално ранен. Но още не е бил мъртъв. Сигурно след първия е паднал на земята и с последни сили е пропълзял под, за да избегне втория удар. Така или иначе, колата повторно е блъснала влекача. Маки е умрял от раните си под камиона.
Олманд направи пауза, за да даде възможност да му зададат въпроси, но беше посрещнат само от мрачно мълчание. Бош не се сещаше какво да попита. Непрекъсван от никого, следователят от МПС довърши доклада си, като посочи двете следи от гуми по чакъла и асфалта.
— Гумите на колата не са много широки. Това означава малък чуждестранен модел. Измерих ги и ще проверя в производствените каталози. Тогава ще мога да ви дам списъка на автомобилите, от чиито гуми може да са оставени тия следи.
След като никой не каза нищо, Олманд посочи с лазера едно мазно петно на асфалта.
— Освен това от колата е течало масло. Не много, но ако е важно да се определи колко време убиецът е останал тук в очакване на жертвата, можем да измерим утечката, когато колата бъде намерена, и да пресметнем приблизително за колко време се е получило това петънце.
— Не е зле да го знаем — изсумтя Прат.
После благодари на Олманд и помоли патолога Рави Пател да съобщи резултатите от предварителния оглед на трупа. Пател започна със списъка на многобройните счупени кости и травми. Според него ударът най-вероятно строшил черепа на Маки, смазал орбитата на лявото му око и разместил долната му челюст. Хълбоците му били смачкани, лявата страна на торса му също. Лявата ръка и бедро също били счупени.
— Тези травми най-вероятно са получени при един удар — заключи патоанатомът. — Жертвата сигурно е стояла на крака и ударът е дошъл отдясно и отзад.
— Можел ли е да пропълзи под влекача? — попита Рик.
— Възможно е — отвърна Пател. — Инстинктът за самосъхранение кара хората да вършат удивителни неща. Не мога да съм сигурен, докато не го отворя, обаче в такива случаи най-често наблюдаваме перфорация на белите дробове. Те се изпълват с кръв. Това отнема време. Може да е пропълзял под камиона, като си е мислил, че там ще е в безопасност.
„И се е удавил в собствената си кръв“, помисли Бош.
Следваше докладът на криминалиста, който се оказа брат на Рави Пател, казваше се Радж. Хари ги познаваше от предишни следствия и знаеше, че двамата са сред най-добрите.
Радж Пател описа най-важните елементи от огледа на местопрестъплението и заключи, че опитите на Маки да спаси живота си, като пропълзи под влекача, може в крайна сметка да позволят на следователите да заловят убиеца му.
— Разбирате ли, при втория удар тялото не е послужило като буфер. Имаме сблъсък на метал в метал. По канатата на влекача е останала боя, от която взехме проби. Ако откриете колата, можем да я идентифицираме със стопроцентова сигурност.
Това бе лъч в мрака, каза си Бош.
След като Пател приключи доклада си, следователите започнаха да се разотиват по задачите си. Прат искаше целия отдел да се събере в „Пасифик“ в девет часа, за да обсъдят случая.
Марсия и Джексън трябваше да претърсят дома на Маки. Това означаваше да събудят съдията, за да подпише заповедта за обиск, тъй като жертвата живееше в дома на Уилям Бъркхарт, който бе вероятен заподозрян в убийството. По времето, когато бяха смачкали Маки на магистралата, къщата се беше
