— Джери Таунсенд ли? Не, името не ми говори нищо. Обаче го познах по лице.
— През деветдесет и шеста е осъден за непредумишлено убийство. Излежал пет години. Прилича на случай на домашно насилие, обаче повече не успяха да изтеглят от компютъра Басирам се, че ако отворим досието, твоето име ще е там някъде. Затова си го познал.
— Смяташ ли, че може да е свързан със сегашния ни случай?
— Съмнявам се. Сигурно собственикът на сервиза няма нищо против да взима на работа бивши затворници. Те не искат много пари, нали разбираш? А ако мами в ремонтите, кой ще се оплаче?
— Е, да се връщаме и да видим какво ще стане.
Тя превключи на скорост и излезе на Тампа, за да потегли обратно към кръстовището, където се намираше сервизът.
— Как мина с него? — попита Райдър.
— Доста добре. Направих всичко, освен да му прочета статията. Не се издаде с нищо, обаче май захапа.
— Видя ли татуировките?
— Да, свършиха добра работа. Щом ги видя, започна да ме разпитва. Твоята информация за Симънс също ми беше от полза. Неговото име изскочи в разговора. Освен това Маки има белег между палеца и показалеца на дясната ръка. От прищипването.
— Браво, Хари, нищо не си пропуснал. Значи остава само Да чакаме.
— Другите тръгнаха ли си?
— Ще си тръгнат, щом заемем позиция.
Когато стигнаха на кръстовището, видяха, че влекачът на Маки излиза на Роско и потегля на запад.
— Тръгва! — възкликна Бош. — Защо никой не ни предупреди?
В същия момент мобилният телефон на Райдър иззвъня. Тя му го подаде, за да може да се съсредоточи върху и се престрои в платното за ляв завой.
Обаждаше се Тим Марсия. Обясни, че Маки е тръгнал без никой да се обади в сервиза, за да поиска пътна помощ Джексън проверил в аудиоцентъра. По подслушваните линии не били провеждани разговори.
— Може да няма нищо — каза Бош. — Докато пътувах с него, спомена, че ще отиде да хапне.
— Възможно е.
— Вече е наш, Тим. Мерси, че останахте. Предай на Рик нашите благодарности.
— Успех, Хари.
Последваха влекача до търговския площад. Маки влезе в една закусвалня. Не носеше вестника, който Бош беше оставил в кабинета.
— Гладен ли си, Хари? — попита Райдър.
— Не, хапнах, преди да се видим.
Зачакаха.
Мобилният телефон на Бош иззвъня. Обаждаше се Робинсън, който бе втора смяна в аудиоцентъра заедно с Норд.
— Току-що се обадиха за пътна помощ в сервиза. После пренасочиха разговора към мобифона на Маки. Сигурно не е в сервиза.
Бош обясни ситуацията и се извини, че не ги е държал в течение. После попита:
— Къде го викат?
— На Рисида и Партения, някаква катастрофа. Предполагам, че колата е съвсем смачкана. Сигурно ще трябва да я закара в някоя автокъща.
— Добре, следим го.
След няколко минути Маки излезе от ресторанта с голяма чаша безалкохолно, от която стърчеше сламка. Последваха го до Рисида Булевард и Партения Стрийт, където той спря до една тойота със смачкана предница. Друг влекач тъкмо вдигаше втората кола, голям мерцедес, чиято задница бе сплескана при сблъсъка. Маки размени няколко приказки с колегата си — професионална любезност — и се зае с тойотата. На ъгловия паркинг имаше патрулка от ЛАПУ — полицаят вътре пишеше доклад. Бош не забеляза шофьори-е ц реши, че може да са ги закарали в болница.
Маки закара тойотата в една автокъща чак на Ван Найс Булевард. Докато беше вътре, отново се обади Робинсън. Нямало ново повикване за Маки, този път в Нортридж Фелън Сентър — някаква служителка в книжарницата на „Бордърс“ имала нужда от помощ при запалването.
— На тоя тип няма да му остане време да прочете вестника, ако продължи така — изпъшка Райдър.
— Не знам. Чудя се дали изобщо може да чете. На бюрото имаше една бележка и…
— Каква бележка?
— За него. Зяпа я сто часа, обаче не съм сигурен, че разбра какво пише.
— Ти успя ли да я прочетеш? Какво пишеше?
— Беше я оставил някой от дневната смяна. От Виза се обадили да потвърдят одобряването на молбата му или нещо подобно.
Райдър сбърчи чело.
— Какво има? — попита Бош.
— Просто ми се струва странно да кандидатства за кредитна карта. Това ще го направи лесен за откриване, а нали се е опитвал да го избягва.
— Може да се е почувствал в безопасност.
От автокъщата Маки отиде направо в търговския център и помогна на жената от книжарницата да запали. После потегли към сервиза. Когато стигна там, наближаваше десет. Помръкващите надежди на Бош отново се съживиха, когато погледна с бинокъла от площада оттатък улицата и видя, че Маки тръгва към офиса.
— Все още имаме шанс — каза Хари. — Взел е вестника.
Трудно можеха да следят Маки в сервиза. Две от стени-Те на предния офис бяха стъклени и там нямаха проблем. Ала вратите на гаража вече бяха затворени и обектът често изчезваше там, където Бош не го виждаше.
— Искаш ли аз да наблюдавам? — попита Райдър.
Бош отпусна бинокъла и я погледна. Едва различаваше лицето й в мрака.
— Няма нужда. Нали ще шофираш. Защо не си починеш? Днес те събудих адски рано.
И отново вдигна бинокъла.
— Нищо ми няма — отвърна Киз. — Когато решиш, че имаш нужда от почивка…
— Освен това почти се чувствам отговорен за тоя тип-прекъсна я Хари.
— Какво искаш да кажеш?
— Нали разбираш, всичко. Имам предвид, можехме просто да го приберем и да го поизпотим в ареста, да се опитаме да го пречупим. Обаче ние избрахме тоя начин и планът беше мой. Аз съм отговорен.
— Пак можем да го поизпотим. Ако сега не успеем, сигурно ще се наложи да го направим.
Мобилният телефон на Бош иззвъня.
— Може би най-после ще ни зарадват с нещо — въздъхна той.
Обаждаше се Норд.
— Нали казахте, че тоя тип бил завършил гимназия, Хари?
— Да, защо?
— Току-що се обади да му прочетат статията по телефона.
Бош рязко се изправи на седалката. Бяха в играта. Нямаше значение как съдържанието на репортажа ще стигне до Маки. Най-важното бе, че е поискал да знае какво пише във вестника.
— На кого се обади?
— На някоя си Мишел Мърфи. Най-вероятно старо гадже. Попита я дали още получава вестника всеки ден, като че ли не беше сигурен. Тя потвърди и той я помоли да му прочете статията.
— Говориха ли за нея?
— Да. Тя го попита дали е познавал момичето, за което пише във вестника. Маки отговори отрицателно, обаче после прибави: „Познавах пистолета“. Точно така се изрази, му заяви, че не искала да знае нищо за това, и му затвори.
