моментално видяха, че имат проблем. Повредената кола не се намираше на магистралата, както им бе казала Норд, а на входната рампа. Бързо се приближаваха към влекача, отдалечен на петдесетина метра от тях. Той даваше на заден към малък червен автомобил, чиито аварийни светлини мигаха.
— Какво ще правим, Хари? Ако спрем, ще ни види.
Имаше право. Щяха да нарушат прикритието си.
— Подмини го — отвърна Бош.
Трябваше да мисли бързо. Знаеше, че щом излязат на магистралата, могат да отбият отстрани и да изчакат Маки Да мине покрай тях с повредената кола. Обаче имаше риск, можеше да познае форда на Райдър или даже да спре, да провери дали не се нуждаят от помощ. Ако видеше, с наблюдението щеше да е свършено.
— Имаш ли карта?
— Под седалката.
Райдър подмина повредената кола и влекача. Хари бръква под седалката и извади дебелия том. Щом се отдалечиха °т Маки, включи лампичката над таблото и прелисти страниците. Този том с карти беше шофьорската библия н Анджелис. Бош имаше дългогодишен опит с него и бързо откри страницата, представяща тази част от града. Проучи ситуацията и даде упътвания на партньорката си.
— Следващият изход е Портър Ранч Драйв. На около километър и половина. Завиваме и продължаваме надясно после пак надясно по Риналди. Така се връщаме обратно на Тампа. Или ще изчакаме на надлеза, или просто ще продължим по кръга.
— Предлагам да изчакаме горе — отвърна Райдър. — Ако продължим по рампата със същата кола, може да ни забележи.
— Съгласен.
— Не ми харесва, обаче не виждам да имаме друг избор.
Бързо стигнаха до изхода на Портър Ранч.
— Погледна ли колата на клиента? — попита Бош. — Аз търсех картата.
— Малка, чуждестранна. Вътре като че ли имаше само един човек. Фаровете на влекача бяха прекалено мощни, за да различа нещо друго.
Престроиха се в платното за Портър Ранч Драйв. Райдър зави надясно, после още веднъж и потеглиха обратно към Тампа. Наложи се да спрат на светофара при Корбин, но после Киз се увери, че наоколо е чисто, и мина на червено. По-малко от три минути след като бяха подминали влекача, отново пътуваха по Тампа. Райдър отби отстрани в средата на надлеза. Бош отвори вратата и каза:
— Ще ида да погледна.
Слезе от колата. От този ъгъл не виждаше влекача, ала предупредителните лампи върху кабината хвърляха светлина над изходната рампа.
— Вземи радиостанцията, Хари — извика му Райдър.
Той се наведе в купето и я взе.
По магистралата нямаше много движение, но въпреки това преминаващите коли ревяха под тях. Бош стигна рампата и погледна. Фаровете на влекача все още ха мрака.
След миг забеляза, че мигащите фарове на повредената кола ги няма. Вгледа се по-внимателно и установи, че тя вече не е на рампата. Плъзна очи надолу към магистралата и видя червените светлини на десетки автомобили, движещи се на запад в далечината.
Отново насочи вниманието си към влекача. Нищо не помръдваше. Нямаше и следа от Маки.
Бош вдигна радиостанцията до устата си и натисна копчето.
— Киз?
— Да, Хари?
— Ела веднага.
И закрачи надолу по рампата, като извади оръжието си. След трийсет секунди зад него проблеснаха фарове и Райдър спря отстрани. Слезе с фенерче и двамата продължиха заедно.
— Какво става? — попита партньорката му.
— Не знам.
Маки го нямаше нито във влекача, нито наоколо. Гърдите на Бош се свиха. Инстинктивно знаеше, че нещо не е наред. Колкото повече се приближаваха, толкова повече го осъзнаваше.
— Какво ще му кажем, ако е там и всичко е наред? — прошепна Райдър.
— Не е.
Фаровете на влекача ги заслепяваха и Бош разбираше, че са в уязвимо положение. Не можеше да види никой пред влекача. Мина надясно, за да се отдалечи от Райдър. Тя не можеше да се отдръпне наляво, защото щеше да излезе на платното.
По рампата изрева камион, вдигна вонящ на бензин вятър и разтърси настилката. Хари крачеше сред бурените, с Които беше обрасъл склонът над рампата. Все още не виждаше никого.
Не разговаряха. Ревът от трафика по магистралата отекна под надлеза. Трябваше да викат, за да се чуят, и това да ги разсейва.
Когато стигнаха при влекача, отново се приближиха един към друг. Бош провери в купето. Нямаше и следа от Маки. Моторът работеше. Той мина отзад и погледна осветената от фаровете земя. Черни, образуващи дъга следи от гуми водеха до задната страна на влекача. На чакъла се въргаляше една от мазните кожени ръкавици на Маки.
— Дай ми фенерчето — каза Бош и когато го взе, забеляза, че е от късите каучукови модели, одобрени от началника на полицията, след като един полицай бе записан на видео да бие заподозрян с тежък стоманен фенер.
Насочи лъча към задната страна на влекача и го плъзна отдолу.
По тъмната стомана лъщеше кръв. Не можеше да се сбърка с масло. Беше червена и истинска. Бош приклекна и насочи лъча под камиона. И там бе тъмно.
Видя тялото на Маки, сгърчено до задния диференциал. Половината му лице беше окъпано в кръв от дълга дълбока рана, разсичаща лявата половина на главата му. Синята му униформена риза бе кафяво- червена от кръв. Явно имаше и други рани. Чаталът на панталоните му бе тъмен от кръв, урина или и двете. Едната ръка беше странно извита и от разкъсаната плът стърчеше бяла кост. Тя бе притисната към гърдите на Маки, които неравномерно се надигаха. Още беше жив.
— Господи! — ахна Райдър зад гърба му.
— Повикай линейка! — нареди той и пропълзя под камиона.
Чуваше стъпките на Райдър да хрущят по чакъла — тя тичаше към колата си. Приближи се колкото можеше повече към Маки. Знаеше, че е възможно да унищожи улики на местопрестъплението, ала нямаше друг начин.
— Чуваш ли ме, Ро? Ро, кой го направи? Какво стана?
Маки като че ли се размърда. Устните му се раздвижиха и Бош видя, че долната му челюст е счупена или разместена. Движенията й бяха некоординирани. Сякаш Маки за пръв път се опитваше да я използва.
— Не бързай, Ро. Кажи ми кой го направи. Видя ли го?
Маки прошепна нещо, но ревът на една бясно префучала по рампата кола заглуши гласа му.
— Повтори, Ро. Повтори го.
Бош се провря напред и наведе глава към устата на Маки. Чу хриптене, после шепот.
– … суърт…
Детективът се отдръпна и погледна Маки. Насочи лъча на фенерчето към лицето му с надеждата, че ще го разбули. Костта около лявото око на нещастника също бе разбита я кървеше. Нямаше да оцелее.
— Ро, ако имаш да казваш нещо, кажи го сега. Ти ли уби Ребека Верлорън? Там ли беше оная нощ?
Наведе се напред. Даже Маки да отговори нещо, звукът бе заглушен от друга кола. Когато Хари отново вдигна глава, Маки изглеждаше мъртъв. Бош допря два пръста до окървавената му шия и не напипа пулс.
— Ро? Роланд, жив ли си още?
Единственото невредимо око бе отворено, ала замъглено. Хари насочи светлината в него и не видя движение на зеницата. Маки беше мъртъв.
