Мослър бе един от служителите в ОНИ.
— С отпечатъците от досието му ли ги е сравнил?
— Да. Освен това взех пълен комплект от отпечатъците на Тони от един стар доклад за арест с проститутка. Мослър провери и тях. Алайзо е.
— Добра работа. Какво друго откри?
— Както казах, проверих този тип. В общи линии е чист. Само онзи арест с проститутката през седемдесет и пета. Почти нищо друго. Компютърът дава името му като жертва на обир в дома му през март. В гражданските индекси има съвсем малко информация. Както изглежда, нарушаване на условията на договор. Дело за неизпълнени обещания и измама на хора. Това е добър мотив, Хари.
— За какво са били делата?
— Засега не разполагам с повече данни, само с резюметата от гражданския индекс. Сутринта ще трябва да прегледам делата в архива на съда.
— Добре. Провери ли за изчезнали хора?
— Да, проверих. Никой не е съобщил за него. Ти откри ли нещо?
— Може би. Възможно е да имаме късмет. Като че ли ще успеем да вдигнем няколко отпечатъка от трупа. От двама души.
— От трупа ли? Това наистина е страхотно.
— От коженото яке.
Бош усети, че Едгар е възбуден. И двамата детективи знаеха, че ако отпечатъците не са на някой заподозрян, те със сигурност Щяха да са достатъчно нови, за да принадлежат на хора, които са го виждали малко преди смъртта му.
— Съобщи ли в ОБОП?
Бош очакваше този въпрос.
— Да. Отказват се от случая.
— Какво?
— Така казаха. Поне засега. Докато не открием нещо, което може да ги заинтересува.
Бош се зачуди дали Едгар изобщо му вярва, че е телефонирал в отдела.
— Тук нещо не е както трябва, Хари.
— Да, но не можем да направим нищо друго, освен да си свършим работата. Чувал ли си се с Киз?
— Още не. С кого разговаря в ОБОП?
— С някакъв тип на име Карбон. Той беше дежурен.
— Никога не съм чувал за него.
— Нито пък аз. Трябва да затварям, Джери. Дръж ме в течение.
В момента, в който Бош изключи телефона, вратата на лабораторията се отвори и вътре се появи лейтенант Грейс Билетс. Тя бързо огледа помещението и видя Донован, който работеше в колата. После помоли детектива да излезе навън и той веднага разбра, че шефката му не е в настроение.
Тя затвори вратата зад гърба му. Беше на четирийсетина години и служеше в управлението горе-долу от толкова време, отколкото и Бош, но преди да я назначат за началник на детективското бюро, никога не бяха работили заедно. Бе средна на ръст, с късо подстригана червеникаво-кафява коса. Не носеше грим. Обличаше се изцяло в черно — джинси, тениска и блейзър. Носеше и черни каубойски ботуши. Единственото й признание за женственост бяха тънките златни халки на ушите. Маниерите й не бяха признание за каквото и да е.
— Какво става, Хари? Докарал си трупа в колата, така ли?
— Налагаше се. В противен случай трябваше да го извадя от багажника пред очите на десетина хиляди души, които щяха да гледат нашето шоу вместо фойерверките.
Бош подробно й обясни положението и Билетс мълчаливо го изслуша. Когато свърши, тя кимна.
— Извинявай — каза шефката му. — Не знаех подробностите. Очевидно не си имал друг избор.
Бош харесваше тази й черта. Билетс не винаги беше права и с готовност си го признаваше.
— Благодаря, лейтенант.
— А сега, с какво разполагаме?
Когато двамата се върнаха вътре, Донован работеше върху коженото яке на една от масите. Бе го провесил на телена закачалка в празен стогалонов аквариум и после беше пуснал вътре специален пакет, който при разпечатване отделяше цианоакрилатни пари. Те се свързваха с аминокиселините и мазнините на отпечатъците, кристализираха и така оформяха детайлите им, като ги правеха по-отчетливи и готови за заснемане.
— Как е? — попита Бош.
— Чудесно. От това ще излезе нещо. Привет, лейтенант.
— Здрасти — отвърна Билетс.
Бош бе сигурен, че тя не помни името на Донован.
— Слушай, Арт — каза той, — когато свършиш, занеси отпечатъците в дактилоскопската лаборатория и после съобщи на мен или на Едгар. Ще пратим някой там да ги обработи с код три.
Това беше патрулен код, означаващ включване на сигналните светлини и сирени. Бош искаше отпечатъците да бъдат незабавно анализирани. До този момент те бяха най-доброто, с което разполагаха.
— Ясно, Хари.
— Ами ролса? Мога ли вече да вляза вътре?
— Ами, още не съм съвсем свършил с него. Но можеш да влезеш, просто бъди внимателен.
Бош започна да претърсва вътрешността на колата. Първо провери джобовете на вратите и седалките, но не откри нищо. После отвори пепелниците. Бяха празни, нямаше дори пепел. Детективът мислено си отбеляза, че убитият очевидно не е бил пушач.
Билетс стоеше наблизо и го наблюдаваше, но не взимаше участие в претърсването. Бе се издигнала до шеф на бюрото най-вече заради административните си успехи, а не заради уменията си на детектив. Знаеше кога само да гледа и да не пречи.
Бош погледна под седалките и не забеляза нищо интересно. Накрая отвори жабката и отвътре изпадна малко квадратно листче. Беше квитанция за пренасяне на багаж на летище. Като го държеше за ъгъла, детективът го занесе на работната маса и каза на Донован да го провери за отпечатъци, когато има възможност.
После се върна в колата и извади от жабката договор за наем и талона на колата, сервизна документация и малък комплект инструменти с фенерче. Освен това имаше полуп-разна опаковка препарат „Н“, лекарство за хемороиди. Това беше странно място за съхраняване на такова лекарство, но Бош предположи, че Алайзо навярно го е държал там, за да му е подръка при продължителни пътувания.
Докато прибираше поотделно предметите от жабката той забеляза, че в комплекта инструменти има резервна батерия. Това му се стори странно, защото фенерчето очевидно работеше с две батерии. Нямаше голяма полза от една резервна.
Бош включи фенерчето. Не светеше. Детективът развъртя капачето и отвътре се изхлузи една батерия. Погледна вътре и видя найлоново пликче. С помощта на химикалка той бръкна вътре и го извади. В него имаше двайсетина кафяви капсулки.
Билетс се приближи до колата.
— Стимулант — каза Бош. — Амилнитрат. Предполага се, че помага да го вдигнеш. Нали разбираш, подсилват оргазма.
Изведнъж той изпита потребност да обясни, че познанията му не се основават на личен опит.
— Попадал ми е преди в други случаи.
Тя кимна. Донован се приближи с квитанцията, поставена в чисто найлоново пликче.
— Само няколко размазани отпечатъка. Не стават за нищо.
Бош го взе обратно и занесе всичко, което бе събрал, на работната маса.
— Арт, взимам квитанцията, стимулантите и сервизната документация.
— Няма проблем.
— Оставям ти самолетния билет и портфейла. Ускори малко работата по отпечатъците от якето. Какво
