насочил към патологията. Нямаше намерение да го пита, защото не искаше да проявява пред него каквато и да е загриженост, че го е открил толкова лесно.
— Бош.
— Да.
— Един човек иска да разговаря с теб.
— Кой? Кога? Искам записите, Карбон.
— Потърпи няколко минути. Хей там в колата.
Той го поведе към втората редица автомобили, един от които беше със запален двигател. Стъклата на прозорците му бяха тъмни.
— Влизай отзад — каза Карбон.
Бош нехайно се приближи до вратата, все още без да проявява загриженост. Той я отвори и се пъхна в купето. Вътре седеше Лиън Фицджерълд. Бе висок човек — около два метра — и коленете му силно се притискаха в облегалката на шофьорската седалка. Носеше хубав костюм от синя коприна и държеше между пръстите си пура. Наближаваше шейсетте и косата му бе боядисана в смолисточерно. Зад очилата със стоманени рамки, очите му бяха светлосиви. Кожата му беше изключително бледа. Фицджерълд бе нощна птица.
— Г-н началник — кимна Бош.
Никога преди не се беше запознавал с Фицджерълд, но го виждаше достатъчно често на погребения на полицаи и по телевизионните новини. Той представляваше въплъщението на ОБОП. Никой от секретния отдел никога не се появяваше пред камерите.
— Детектив Бош — отвърна Фицджерълд. — Познавам ви. Зная за подвизите ви. През годините неведнъж са ви предлагали за кандидат за нашия отдел.
— И защо не се свързахте с мен?
Карбон заобиколи колата и влезе на мястото на шофьора. Той бавно подкара автомобила през паркинга.
— Защото ви познавам, както вече казах — отвърна Фицджерълд. — И съм сигурен, че не бихте напуснали „Убийства“. Това е призванието ви. Прав ли съм?
— Напълно.
— А това ни навежда на случая, който разследвате в момента. Дом?
Карбон му подаде над облегалката кутия за обувки. Фицджерълд я пое и я остави в скута на Бош. Детективът я отвори и видя, че е пълна с аудиокасети, върху които бяха написани различни дати.
— От телефона на Алайзо ли са? — попита той.
— Очевидно.
— Колко време сте го подслушвали?
— Само девет дни. Нямаше никакъв резултат, но записите са ваши.
— И какво искате в замяна?
— Какво искам ли?
Фицджерълд погледна през прозореца към железопътното депо в долината под паркинга.
— Какво искам ли? — отново попита той. — Искам убиеца, разбира се. Но искам и да внимавате. През последните няколко години управлението имаше много проблеми. Не е нужно пак да си излагаме на показ мръсните ризи.
— Искате да скрия страничните занимания на Карбон.
Нито Фицджерълд, нито Карбон му отговориха, но това бе излишно. Всички в колата разбираха, че Карбон е действал по заповед. Навярно лично от самия Фицджерълд.
— В такъв случай трябва да ми отговорите на някои въпроси.
— Разбира се.
— Защо в телефона на Тони Алайзо е имало подслушвател?
— Поради същата причина, поради която поставят подс-лушватели в телефона на когото и да е. Научихме някои неща за него и се опитахме да проверим дали са верни.
— И какво сте научили?
— Че не е чист, че е мошеник, че пере пари за мафията в три щата. Открихме му досие. Тъкмо бяхме започнали, когато го убиха.
— Защо тогава се отказахте от случая, когато ви се обадих?
Фицджерълд продължително дръпна от пурата си и купето се изпълни с аромата й.
— Много е сложно, детектив. Достатъчно е да кажа, че според нас беше най-добре да стоим настрани.
— Подслушвали сте го незаконно, нали?
— При законите на този щат е изключително трудно да събереш необходимата информация, за да получиш разрешение за подслушване на телефон. Федералните власти могат да го правят, когато си поискат. Ние не можем, но не искаме непрекъснато да работим с тях.
— Това все пак не обяснява защо се отказахте. Можехте да ни вземете случая и после да правите с него каквото си поискате. Никой нямаше да разбере за незаконните записи.
— Навярно. Сигурно сме допуснали грешка.
Бош разбираше, че са подценили него и хората му. Фицджерълд бе смятал, че взломът ще остане незабелязан и че никой няма да открие участието на отдела му. Хари съзнаваше, че се е сдобил с изключително мощно средство за въздействие върху Фицджерълд. Само една дума за незаконното подслушване щеше да е достатъчна на началника на полицията, за да се избави от него.
— С каква друга информация за Алайзо разполагате? — попита той. — Искам всичко. Ако в някой момент разбера, че сте скрили нещо, незаконната ви игричка ще се разчуе. Нали разбирате какво искам да кажа? Веднага ще се разчуе.
— Отлично разбирам какво искате да кажете. Но допускате грешка, ако просто доволно си седите тук и си мислите, че държите всички козове.
— Тогава сложете картите си на масата.
— Детектив, готов съм да ви окажа пълно съдействие, но искам да знаете едно. Ако се опитате да навредите на мен или на когото и да е от отдела ми с информацията, която ви е известна, аз ще ви навредя повече. Например с това, че снощи сте си правили компания с излежал присъдата си престъпник.
Той остави думите си да увиснат във въздуха заедно с дима от пурата. Бош беше смаян и бесен, но успя да сподави желанието си да удуши Фицджерълд.
— В управлението е забранено да работят служители, за които се знае, че са свързани с престъпници. Сигурен съм, че го знаете, детектив, и че разбирате защо се нуждая от такава гаранция. Ако това стане известно, бихте могли да загубите работата си. Й тогава какво ще правите, къде ще иде мисията ви?
Бош не отговори. Гледаше право пред себе си през предния прозорец. Фицджерълд се наведе към него и почти прошепна на ухото му:
— И успяхме да научим това за вас само за час — каза той. — Ами ако бяхме продължили цял ден? Цяла седмица? И това не се отнася само за вас, приятелю. Можете да кажете на лейтенанта си, че в управлението има таван за издигането на лесбийки, особено ако се разчуе нещо такова. Виж приятелката й, тя би могла да продължи да расте, защото е чернокожа. Но ако питате мен, лейтенантът би трябвало да се примири с оставането си в Холивуд.
Той се изправи и продължи с нормален глас:
— Договорихме ли се, детектив Бош? Бош най-после погледна към него.
— Договорихме се.
След като остави извадените от черепа на Тони Алайзо куршуми в лабораторията по балистика в Бойл хайс, Бош се върна в холивудския участък точно когато детективите се събираха в кабинета на Билетс за заседанието в шест часа. Запознаха го с Ръсел и Кълкън, ченгетата, придадени към екипа им от майор Фрауд, и всички заеха местата си. Присъстваше и представител на окръжната прокуратура. Матю Грегсън беше от отдела за специални разследвания, който се занимаваше със случаите на организирана престъпност, с престъпления, извършени от полицейски служители и с други деликатни въпроси. Бош не го познаваше.
