затвори. Беше приказвала с Грегсън.
— Много се зарадва — каза тя.
— Така и трябва — отвърна Едгар.
— Добре, сега какво? — попита Билетс.
— Отиваме там и домъкваме онзи пустинен плъх тук-рече Едгар.
— Да, така каза и Грегсън. Той ще иде там да се погрижи за изслушването. Насрочено е за утре сутрин, нали?
— Така се предполага — отвърна Бош. — Аз мисля да тръгна за там още днес. Искам да поразнищя няколко въпроса, може пак да се помъча да открия приятелката му. После искам да уредя нещата така, че да сме в състояние да се върнем тук веднага щом съдията подпише.
— Чудесно — каза Билетс. После се обърна към Едгар и Райдър. — Вие двамата решихте ли кой ще тръгне с Ха-ри?
— Аз — рече Едгар. — Киз е по-наясно с финансовите въпроси тук. Ще идем с Хари да доведем онзи кретен.
— Добре. Нещо друго?
Бош им съобщи, че по пистолета няма отпечатъци, но това очевидно не намали радостта им от резултатите от експертизата. Случаят все повече изглеждаше разрешен.
След като размениха поздравления помежду си, те излязоха от кабинета и Бош се върна при телефона, за да набере номера на Фелтън във вегаското управление. Капитанът веднага отговори.
— Фелтън, тук е Бош от Лос Анджелис.
— Какво става, Бош?
— Реших, че сигурно ще искате да знаете. Пистолетът съвпада. Куршумите, с които е бил убит Тони Алайзо, са изстреляни от него.
Фелтън подсвирна.
— По дяволите, това е чудесно. Лъки няма да е толкова спокоен, когато научи.
— Е, скоро ще дойда да му го кажа лично.
— Добре. Кога ще си тук?
— Още не съм си запазил място за самолета. Какво става с [изслушването за екстрадиране? Все още ли е насрочено за [утре сутрин?
— Определено, доколкото ми е известно. Ще накарам някого отново да провери. Адвокатът му може да се помъчи да размъти водата, но няма да се получи. Новата информация за пистолета също ще ни е от полза.
Бош му каза, че Грегсън ще пристигне на другата сутрин, за да помогне на местния прокурор в случай на нужда.
— Това навярно е излишно, но той е добре дошъл, разбира се.
— Ще му предам. Слушайте, ако имате някой свободен човек, искам да проверим още нещо.
— Какво?
— Приятелката на Тони. Била е танцьорка в „При Доли“. Лъки я е уволнил в събота. Все още искам да приказвам с нея. Представя се под името Лейла. Това е единственото, което зная. Това и телефонният й номер.
Той даде на Фелтън номера и капитанът отвърна, че ще прати някого да провери.
— Нещо друго?
— Да, още нещо. Познавате Фицджерълд, шефът на ОБОП в нашето управление, нали?
— Естествено. Работили сме заедно по различни случаи.
— Чували ли сте се напоследък?
— Хм, не… не. От доста време.
Бош се замисли дали го лъже, но реши да остави нещата така. Нуждаеше се от съдействието му поне още двайсет и четири часа.
— Защо питаш, Бош?
— Без конкретна причина. Просто реших да ви питам. Помогна ни със съвети за разследването тук, това е всичко.
— Радвам се да го чуя. Той е много способен човек.
— Способен. Да, наистина е така.
Бош затвори и незабавно се зае да урежда пътуването си с Едгар. Запази две стаи в „Мираж“. Цената им надвишаваше максималните разходи за хотел, установени от управлението, но детективът бе сигурен, че Билетс ще одобри решението му. Освен това Лейла го беше търсила в „Мираж“. Можеше да опита отново.
И накрая той резервира двупосочни билети за себе си и за Едгар от Бърбанк до Лас Вегас. За връщането в петък вечер запази едно място повече за Гоушън.
Самолетът им излиташе в три и половина и трябваше да пристигне един час по-късно. Това щеше да им даде достатъчно време, за да свършат необходимото.
Наш беше в къщичката на портала и излезе да посрещне Бош с усмивка. Хари му представи Едгар.
— Като че ли сте попаднали на истинска криминална история, а, момчета?
— Така изглежда — отвърна Бош. — Да имаш някакви предположения?
— Нито едно. Дадох на твоето момиче сведенията за влизащите и излизащите коли, казала ти е, нали?
— Тя не е мое момиче, Наш. Тя е детектив. При това много добър.
— Зная. Не исках да кажа нищо.
— Е, вкъщи ли си е г-жа Алайзо?
— Чакай да погледна.
Наш отвори вратата на къщичката, влезе вътре и взе бележника си. Бързо го прегледа и прелисти две страници назад. После го остави и се върна навън.
— Би трябвало да е тук — каза той. — Не е излизала от два дни.
Бош кимна в знак на благодарност.
— Трябва да я предупредя, напи знаеш — рече Наш. — Правилник.
— Няма проблем.
Пазачът вдигна бариерата и Бош потегли напред.
Когато стигнаха, Вероника Алайзо ги очакваше пред отворената врата на дома си. Носеше тесен сив клин и дълга широка тениска с репродукция на картина на Матис. Отново си бе сложила тежък грим. Бош й представи Едгар и тя ги въведе в дневната. Двамата отклониха предложението й да пийнат по нещо.
— Ами тогава, с какво мога да ви бъда полезна?
Хари отвори бележника си и откъсна горния лист. После 1 го подаде.
— Това са телефонният номер на патоанатома и номерът на Случая — каза той. — Аутопсията беше извършена вчера и е можете да получите трупа. Ако сте се свързали с погребално бюро, просто им дайте номера на случая и те ще се погрижат за всичко.
Тя продължително погледна към листа.
— Благодаря ви — отвърна накрая Вероника Алайзо. — И сте изминали целия този път само за да ми дадете това?
— Не. Имаме и някои новини. Арестувахме заподозрян в убийството на съпруга ви.
Очите й се разшириха.
— Кой е той? Каза ли ви защо го е извършил?
— Казва се Люк Гоушън. От Лас Вегас е. Чували ли сте някога за него?
На лицето й се изписа смут.
— Не, кой е той?
— Той е мафиот, г-жо Алайзо. И се страхувам, че съпругът ви отлично го е познавал. Сега заминаваме за Лас Вегас, за да го доведем. Ако всичко мине добре, ще се върнем с него утре. Тогава случаят ще бъде предаден на съда. Ще се проведе предварително изслушване в общинския съд, после по всяка вероятност ще го изправят пред лосанджелиския върховен съд. Сигурно по време на процеса ще се наложи да дадете
