кратки показания. Като свидетел на обвинението.
Тя кимна. Очите й гледаха някъде далеч.
— Защо го е извършил?
— Още не сме сигурни. Работим по този въпрос. Но ни е известно, че съпругът ви е бил замесен в бизнессделки с… хм, работодателя на този човек. Името му е Джоузеф Маркони. Спомняте ли си дали съпругът ви някога е споменавал за Гоушън или за Джоузеф Маркони?
— Не.
— А говорят ли ви нещо имената Лъки или Джоуи Маркс?
Тя отрицателно поклати глава.
— Какви сделки? — попита Вероника.
— Прал е пари за тях. Чрез филмовия си бизнес. Сигурна ли сте, че не знаете нищо за това?
— Разбира се, че не. Трябва ли да повикам адвоката си? Той вече ми каза да не приказвам с вас.
Бош спокойно се усмихна и вдигна ръце.
— Не, г-жо Алайзо, не е нужно да викате адвоката си. Просто се опитваме да изясним фактите по случая, ако ви е известно нещо за бизнеса на съпруга ви, бихте могли да ни помогнете да съберем доказателства срещу Гоушън и вероятно срещу работодателя му. Разбирате ли, в момента Гоушън е в ръцете ни. Разполагаме с резултати от балистичната експертиза, отпечатъци от пръсти, сериозни доказателства. Но той не би извършил убийството без заповедта на Джоуи Маркс. И ние бихме искали да се доберем именно до него. С колкото повече информация за съпруга ви и неговия бизнес разполагам, толкова по-голяма е вероятността да уличим Джоуи Маркс. Така че ако можете да ни помогнете с нещо, сега е времето да ни го кажете.
Той замълча и зачака. Тя сведе поглед към вече сгънатия лист хартия в дланта й. Накрая кимна на себе си и вдигна очи към Бош.
— Не зная нищо за бизнеса му — каза Вероника Алайзо. — Но миналата седмица някой позвъни вкъщи. Беше в сряда вечерта. Той се обади от кабинета си и затвори вратата, но… аз отидох там и го подслушах.
— И какво каза?
— Наричаше събеседника си Лъки. Сигурна съм в това. Предимно слушаше, после каза, че щял да бъде там към края на седмицата. Че щели да се срещнат в клуба. Това е всичко.
Бош кимна.
— Защо не ни го съобщихте по-рано?
— Не мислех, че е важно. Аз… разбирате ли, мислех си, че разговаря с жена. Мислех си, че името Лъки е женско.
— Затова ли го подслушахте?
Тя извърна очи и кимна с глава.
— Г-жо Алайзо, наемали ли сте някога частен детектив, за да следи съпруга ви?
— Не. Мислила съм за това, но не съм го правила.
— Но го подозирахте, че има любовница?
— Любовници, детектив. Не само че го подозирах, аз бях сигурна. Една съпруга винаги разбира това.
— Добре, г-жо Алайзо. Спомняте ли си нещо друго за телефонния разговор?
— Не. Само каквото ви казах.
— Ако успеем да идентифицираме този разговор, той може да ни помогне при предварителното изслушване в съда. Сигурна ли сте, че е било в сряда?
— Да, защото на следващия ден той замина.
— По кое време му позвъниха?
— Беше късно. Гледахме новините по четвърти канал. Значи е било между единайсет и единайсет и половина. Струва ми се, че не мога да бъда по-точна.
— Добре, г-жо Алайзо, това е достатъчно.
Бош погледна към Едгар и вдигна вежди. Джери просто кимна. Бе готов да си тръгнат. Двамата се изправиха и Вероника Алайзо ги придружи до вратата.
— А — рече Бош, преди да излезе навън. — Появи се още един въпрос във връзка със съпруга ви. Знаете ли дали е имал личен лекар?
— Да, защо?
— Ами, исках да проверя дали не е страдал от хемороиди.
Тя като че ли щеше да се засмее.
— Хемороиди ли? Мисля, че не. Ако беше така, Тони щеше да се оплаква постоянно.
— Наистина ли?
Бош стоеше на прага.
— Да, наистина. Освен това самият вие току-що ми казахте, че е била извършена аутопсия. Не можахте ли да питате доктора?
Бош кимна. Жената бе права.
— Предполагам, че е така, г-жо Алайзо. Единствената причина да питам вас е, че в колата му открихме шишенце препарат „Н“. Чудех се защо е там щом, нали разбирате, не е имал нужда от него. Този път тя се усмихна.
— А, това е стар изпълнителски трик.
— Изпълнителски трик ли?
— Нали знаете, актриси, модели, танцьорки. Те го използват. Бош я погледна с недоумение. Тя не каза нищо повече.
— Не ви разбирам — рече той. — Защо го използват?
— Слагат си го под очите, детектив Бош. Нали разбирате, той свива подутите тъкани. Е, като си го сложите под очите, той свива и торбичките. Навярно половината от хората в града, които купуват това лекарство, го използват за торбичките си, а не по предназначение. Моят съпруг… беше суетен човек. Ако е ходел в Лас Вегас да се среща с някое младо момиче, предполагам, че би направил точно това. В неговия стил е.
Бош кимна. Спомни си за неидентифицираното вещество под очите на Тони Алайзо. Човек се учи постоянно, помисли си той. Трябваше да се свърже със Саласар.
— Откъде според вас би могъл да го научи? — попита детективът.
Вероника понечи да отговори, но се поколеба. После просто сви рамене.
— Това не е толкова таен холивудски секрет — отвърна тя. — Може да го е научил отвсякъде.
„Включително и от теб“ — помисли си Бош, но си премълча. Просто кимна и излезе навън.
— А, още нещо — каза той, преди жената да затвори вратата. — Медиите ще научат за ареста навярно днес или утре. Ще се помъчим да удържим положението доколкото е възможно. Но в този град нищо не остава неосквернено и неразкрито задълго. Трябва да се подготвите.
— Благодаря ви, детектив.
— Не е зле да устроите скромно погребение. Нещо вътрешно. Кажете на погребалния агент да не дава информация по телефона. От погребенията винаги стават чудесни новини.
Тя кимна и затвори вратата.
На връщане от Хидън Хайландс Хари запали цигара и Едгар не възрази.
— Доста е студенокръвна — каза Джери.
— Така е — съгласи се Бош. — Какво мислиш за телефонния разговор с Лъки?
— Просто още едно доказателство. Хванали сме Лъки за топките. Що се отнася до него, случаят е разрешен.
Бош пое по „Мълхолънд“ по планинския хребет към холивудската магистрала. Минаха без коментари покрай пожарния път, където бяха открили Тони Алайзо. Когато излязоха на магистралата, Хари зави на юг и пое към центъра, откъдето щеше да се отправи на запад.
— Какво става, Хари? — попита Едгар. — Мислех си, че излитаме от Бърбанк.
— Няма да летим със самолет. Заминаваме с кола.
— За какво говориш?
