— Резервирах места само в случай, че някой провери. Когато стигнем във Вегас, ще съобщим, че сме кацнали и че излитаме веднага след изслушването с Гоушън. Никой не трябва да разбере, че сме с кола. Имаш ли нещо против?
— Не, разбира се. Ясно. Предпазни мерки. Човек никога не знае какво да чака от мафията, нали?
— Нито пък от ченгетата.
4
Стигнаха до Лас Вегас за четири часа, като караха средно с около сто и петдесет километра в час и спряха за петнайсетина минути да хапнат в заведение на „Макдонълдс“. Отидоха до международното летище „Маккаран“, паркираха колата в гаража и извадиха куфарчетата и чантите си от багажника. Докато Едгар го чакаше навън, Бош отиде на терминала и нае автомобил от гишето на „Херц“.
Когато стигнаха в управлението, наближаваше четири и половина. В детективското бюро Бош видя, че Айвърсън седи на бюрото си и разговаря с Бакстър, който стоеше наблизо. На лицето на Айвърсън се изписа иронична усмивка, но Хари ней обърна внимание и се насочи направо към кабинета на Фелтън. Капитанът седеше зад бюрото си и пишеше. Бощ почука на отворената врата, после влезе вътре.
— Къде беше, Бош?
— Уреждах разни подробности.
— Това вашият прокурор ли е?
— Не, това е партньорът ми Джери Едгар. Прокурорът ще пристигне утре сутрин.
Едгар и Фелтън се ръкуваха, но капитанът продължаваше да гледа към Бош.
— Е, можеш да му телефонираш и да му кажеш да не си прави труда.
Детективът го изгледа. Сега разбираше защо Айвърсън се е хилил. Нещо ставаше.
— Винаги сте пълен с изненади, капитане — рече той. — Какво има сега?
Фелтън се облегна на стола си. На ръба на бюрото му се виждаше незапалена пура, единият край на която беше влажен от слюнка. Капитанът я взе и я стисна между двата си пръста. Той се бавеше и очевидно се мъчеше да го раздразни. Но Бош не се поддаде и Фелтън накрая заговори.
— Твоят човек Гоушън си събира багажа.
— Да не би да се е съгласил на екстрадирането?
— Да, най-после поумня.
Бош зае стола пред бюрото, Едгар седна отдясно.
— Отказа се от онзи адвокат Мики Торино и си взе друг — продължи Фелтън. — Не че е нещо повече, но поне защищава единствено интересите на Лъки.
— И как така е поумнял? — попита Бош. — Да не сте му казали за резултатите от експертизата?
— Естествено, че му казах. Така го спечелих. Освен това му обясних, че сме направили алибито му на пух и прах.
Бош го погледна, но не го попита нищо.
— Да, точно така, Бош. Не си мисли, че ние тук не сме си размърдали задниците. Заехме се да свършим с този тип и да ти го дадем наготово. Според него в петък вечерта изобщо не бил напускал офиса си чак докато не станало време да си тръгва за вкъщи. Е, отидохме и проверихме офиса му. Там има задна врата. Можел е да влиза и да излиза. Никой не го е виждал от момента, в който си е тръгнал Тони Алайзо, докато не е излязъл, за да затвори клуба. Това му оставя достатъчно време да проследи Тони, да го очисти и да хване последния полет обратно за Вегас. А ето и доказателството. Едно момиче, което работи там, казва се Модести. Сдърпала се с друга танцьорка и отишла в офиса да се оплаче на Лъки. Според думите й когато почукала, никой ней отговорил. Затова казала на Гъси, че иска да се срещне с шефа, а той й отговорил, че шефът го няма. Това е било някъде към полунощ.
Фелтън кимна и намигна.
— А какво казва Гъси по въпроса?
— Не казва нищо. А и ние не очакваме да ни каже. Но ако реши да потвърди алибито на Лъки, спокойно ще можеш да го направиш на нищо. Криминалното му досие започва още от седми клас.
— Добре, да оставим Гъси. Ами Гоушън?
— Както споменах, сутринта го доведохме тук, казахме му какво сме открили и че времето му е на изтичане. Трябваше да вземе решение и той го направи. Смени си адвоката. Това е очевиден признак. Ако питаш мен, той е готов да сключи сделката. Това означава, че ти ще получиш него и Джоуи Маркс, както и неколцина от другите боклуци в града. А за нас това ще е най-големият ни удар от десет години насам. Всички са доволни.
Бош се изправи. Едгар го последва.
— За втори път ми погаждате този номер — с премерен и овладян глас каза Хари. — Трети шанс няма да имате. Къде е той?
— Хей, успокой се, Бош. Всички работим от една и съща страна на барикадата.
— Тук ли е, или не?
— Той е в стая за разпит номер три. Когато надникнах за последно, при него беше Уайс. Алън Уайс, новият му адвокат.
— Гоушън дал ли ви е някакви показания?
— Не, разбира се, че не. Уайс ни съобщи подробностите. Никакви преговори, докато не го отведеш в Лос Анджелис. С други думи доброволно се оставя в ръцете ти. Твоите хора там ще трябва да поработят над сделката. От днес ние излизаме от играта. Ще се включим, когато се върнеш тук, за да прибереш Джоуи Маркс. Ще ти съдействаме. Отдавна очаквам този ден.
Бош излезе от кабинета без да каже нищо повече. После мина през детективското бюро, без да погледне към Айвър-сън, и тръгна по задния коридор, който водеше към стаите за разпит. Той вдигна капачето на малкия прозорец на вратата и видя Гоушън в син затворнически комбинезон да седи на малката маса. Срещу него седеше много по-дребен мъж в костюм. Бош почука по стъклото, изчака няколко секунди и отвори вратата.
— Г-н адвокат? Можем ли да поговорим за малко навън?
— Вие ли сте детективът от Лос Анджелис? Вече беше крайно време.
— Да поговорим навън.
Когато адвокатът се изправи, Бош погледна към Гоушън. Здравенякът бе закопчан с белезници за масата. Откакто го беше видял за последен път, бяха минали само трийсет часа, но Люк Гоушън се бе превърнал в друг човек. Раменете му висяха отпуснати, сякаш се беше затворил в себе си. Очите му гледаха кухо, като че ли виждаше в бъдещето си. Не обърна внимание на Бош. Когато Уайс излезе навън, той затвори вратата.
Адвокатът бе приблизително на негова възраст, стегнат и силно загорял. Хари не беше сигурен, но му се струваше, че е с перука. Носеше очила със златни рамки. През няколкото секунди, с които разполагаше, за да го прецени, Бош реши, че Гоушън навярно наистина е поумнял.
След като се представиха, Уайс незабавно премина на въпроса.
— Клиентът ми е съгласен доброволно да дойде с вас. Но трябва да действате бързо. Г-н Гоушън не се чувства в безопасност в Лас Вегас, даже заключен в управлението. Надявах се, че ще успеем да се срещнем със съдията още днес, но вече е прекалено късно. Ще бъда в съда утре в девет. Всичко вече е уредено с г-н Липсън, местния прокурор. До десет ще успеете да го отведете на летището.
— Почакайте малко, г-н адвокат — каза Едгар. — Защо изведнъж така сте се разбързали? Да не е защото Люк е разбрал за резултатите от балистичната експертиза, или защото предполага, че Джоуи Маркс също е разбрал и иска да се измъкне?
— Предполагам, че за Джоуи сигурно ще е по-лесно да го очисти тук във Вегас, отколкото чак в Лос Анджелис, така ли? — прибави Бош.
Уайс ги изгледа така, сякаш бяха някаква форма на живот, с която никога преди не се е сблъсквал.
— Г-н Гоушън не знае нищо такова и се надявам, че думите ви са просто част от обичайната тактика на заплаха, която използвате. Но клиентът ми знае, че ще бъде обвинен в престъпление, което не е извършил. Ето защо той смята, че най-добрият начин да реагира е да окаже пълно съдействие на новото място. Някъде далеч от Лас Вегас. Лос Анджелис е единствената му възможност.
